Решение № 1812 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1812 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110208456 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по депозирана жалба от Х. И. И., ЕГН **********, с адрес *************** против наказателно постановление (НП) № 9260/11.04.2025 г., издадено от В. Б. А. – и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

В жалбата са изложени пространни подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се липса на компетентност на актосъставителя. Сочи се, че неправилно е ангажирана административната отговорност на санкционирания жалбоподател, като се излагат доводи в насока, че той не може да е годен субект на нарушението, вменено му от страна на наказващия административен орган. Насочва се вниманието на съда към определения от АНО размер на наложената глоба, при единствено формално обсъждане на отегчаващи отговорността обстоятелства. С жалбата се иска отмяната на атакуваното наказателно постановление, алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява.

Редовно призованата въззиваема страна – началник на отдел „Оперативен контрол и 1 контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция АРОК при АПИ не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от представителя на наказващия орган – юрк. Н., в които излага подробни съображения по същество на спора, като се моли за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. С цитирания отговор се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се обективира претенция за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2025 г. в 15:19 часа на път II-18, км 6+200, в района на отбивна площадка, жалбоподателят Х. И. И. управлявал моторно превозно средство (МПС) с четири оси с две управляеми оси марка „***“, модел „***“, с рег. № ********* (собственост на „*****“ ЕООД), като се придвижвал в посока от гр. София към гр. Нови Искър. На пътя, по който се движел, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които и актосъставителят – свид. Р. Г. на длъжност инспектор в дирекция АРОК при АПИ. В хода на проверката е установено, че водачът извършвал превоз на товари /пясък/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително) съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). Чрез измерване извършено с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,36 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС било 28. 525 тона, при максимално допустимо 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението било 9.525 тона.

Актосъставителят преценил, че е налице извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“ предл. 2 ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Поради така констатираното бил съставен АУАН № 0010755/18.03.2025 г. от свид. Р. Г., в присъствието на свидетел и нарушител (жалбоподателят И.). Съставеният АУАН бил предявен и връчен на Ш., който го подписал без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично възпроизвеждане на фактическата обстановка на 11.04.2025 г. било издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП на Х. И. било наложено административно наказание глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, като наказващият административен орган посочил, че нарушението е извършено за първи път. Наказателното постановление било изпратено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка и получено от същия лично на 23.05.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Р. Г. и писмените – кантарна бележка за измерване № 232; копие свидетелство за регистрация на ППС – част II; копие на Пътен лист № 383921; копие на Експедиционна бележка № 330410252503; Трудов договор на жалбоподателя И.;

Заповеди за компетентност; Известие за доставяне на НП.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като приема, че същите са непротиворечиви и достоверни, като възпроизвеждат възприетите от него обстоятелства в изпълнение на служебните му задължения. Сочат мястото и начина на проверката, както и констатираното в нейния ход. Поради така изложеното, настоящият съдебен състав им даде вяра като достоверни и обективни.

2

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетеля в хода на съдебното следствие. Доказателствената маса в съвкупност изграждат възприетата от съда фактическа обстановка като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, депозирана в законоустановения срок – НП е връчено на жалбоподателя на 23.05.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е входирана в деловодството на АПИ на 02.06.2025 година. Разгледана по същество е основателна.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административно-наказателно производство.

Настоящият състав напълно споделя основно застъпеното възражение във въззивната жалба, насочено към погрешно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.. Въпросите за субекта на отговорност и за реда за ангажиране на тази отговорност са били предмет на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. В цитираното Тълкувателно постановление е прието, че водачът който управлява извънгабаритно и/или тежко превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване (управление) въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал.

3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.

53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Отговорността на жалбоподателя действително e неправилно ангажирана за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“, предл. 2 ЗП, което се явява неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай се доказа, че жалбоподателят е осъществявал единствено фактическото управление на процесното ППС, като видно от доказателствата по делото, собственик на същото е „*****“ ЕООД. Жалбоподателят няма качество на собственик на управляваното ППС или на лицензиран превозвач осъществяващ превоза. Отговорността, която би могъл да носи е за нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т.

2 ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос.

При движение без разрешение водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП (редакция сила от 03.01.2018 г.) – глоба от 500 до 3 000 лв. От изложеното до тук може да се направи извод, че няма как същият да е и субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, за което да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не може да е субект на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП (така и Р. № 33702/15.10.2025 по адм. д. № 7131/2025 г. АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г. АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г. АССГ; Р. № 33705/15.10.2025 г. по адм. д. № 7329/2025 г. АССГ и др.), 3 за което да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В процесния случай, дори да се приеме (въпреки липсата ангажираност от страна на АНО да докаже техническата пригодност на техническите средства, използвани за измерване на разстоянието между осите на процесното ППС и натоварването им), че нарушението е безспорно доказано, за съда отсъства възможност за изменение на обжалваното НП с приложение на правилната материално правна норма, без да бъде ограничено правото на защита на санкционираното лице. Този извод е верен, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана от инспектор при АПИ за нарушение на чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, а не от компетентните органи при МВР, за нарушение по чл. 139, ал.

1, т. 2 ЗДвП. Към датата на извършване на вмененото на И. нарушение (18.03.2025 г.), както и към датата на съставяне на АУАН и датата на издаване на наказателното постановление органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са били компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП, а за процесното нарушение се приема, че следва да се квалифицира по чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Към датата на издаване на оспореното наказателно постановление, редакцията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП (изчерпателно регламентираща наказващите административни органи за нарушения по ЗДвП) не е предвиждала каквато и да е компетентност за органите на АПИ. В разпоредбата на чл. 189е ЗДвП (в рeдaкцията й към дататa на издаване на наказателното постановление) е уредена компетентността на председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него лица да издават наказателни постановления, но само за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП. С ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. е изменен чл. 189е ЗДвП, като вече е предвидено, че за нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП председателят на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица могат да издават наказателно постановление. Преди тази дата (07.09.2025 г.) такива правомощия за органите на АПИ не са били предвидени в закон (така и Р. 6400 от 17.02.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 12715/2025 г.).