Решение № 134 от 13.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. П., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20261230200104 по описа за 2026 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М.-***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, представлявано от управителя М.Ц., срещу Наказателно постановление № 01-2500532 от 19.01.2026 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800,00 /осемстотин/ евро, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска от съда, същото да бъде отменено изцяло. Поддържа се, че в случая не е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател „М.-***“ ЕООД, редовно призовани, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли съда да отмени изцяло процесното Наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

1

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Б., ТО – П., редовно уведомени, не изпращат представител за участие по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания. Разпитани са свидетелите Б.

В. И., М. Л. С., В. С. К. и З. М. М..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН № 01-2500532 от 10.11.2025 г. за това, че при извършена проверка на 17.09.2025 г. около 14:00 часа от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Шивашки цех, находящ се в /населено място/, експлоатиран от „М.-***“ ЕООД и извършена на 04.11.2025 г. проверка по документи на дружеството, е констатирано, че „М.-***" ЕООД - с. Б., общ. П., в качеството си на „работодател“ е допуснал на 17.09.2025 г. лицето В. С. К., с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка, без да й е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според така съставения АУАН описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места писмена декларация от В. С. К., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея към този момент, при определени работно място, работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., длъжност шивачка, почивни дни - 2, почивка за хранене - 30 мин. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 35 лв. на ден, а като начална дата на започване на работа е отразено - „17.09.2025 г.“. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ 2 със седалище гр. Б., с Призовка с Изх. № 25092854 от 17.09.2025 г.

На 04.11.2025 г. е извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б.. При проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда гр. Б. е представена, част от изисканата вътрешно-фирмена документация на предприятието. Поради непредставянето на трудов договор и Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от НВРЗ от ТД на НАП, на 04.11.2025 г. е извършена Служебна справка от Системата за междурегистров обмен „РЕДЖИКС“ (RegiX), в регистъра на заетостта на ТД на НАП, при която е установено, че на 03.11.2025 г. от „М.-13“ ЕООД - с. Б. е подаден електронен трудов запис за вписване в регистъра на заетостта на сключен трудов договор с В. С. К., след проверката по работни места.

От извършените при проверките констатации проверяващите приели, че „М.***“ ЕООД, в качеството си на „работодател“ по смисъла на §. I, т. 1 от ДР към Кодекса на труда, е допуснал на 17.09.2025г. лицето В. С. К., с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка, без да й е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите

За описаното нарушение на 10.11.2025 г. е съставен АУАН № 01 – 2500532, в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б. в присъствие на управителя на „М.***“ ЕООД – М.Ц..

На 19.01.2026 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01 - 2500532 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Б., с което за описаното в акта нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл.

416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 800,00 /осемстотин/ евро /1 564,66 лева/.

В съдебното производство са разпитани свидетелите Б. И. и М. С. – служител на Дирекция „Инспекция по труда“, В. К. и З. М. – управител на „Д.Т.“ ООД.

От показанията на свидетелите И. и С. се установява, че при проверката на 17.09.2025 г. К. е попълнила собственоръчно декларация, в която е посочила, че работи в „М.-***“ ЕООД като шивачка, с определено работно време и уговорено възнаграждение. Свидетелите потвърждават, че при последващата 3 проверка по документи не е бил представен трудов договор с дружеството жалбоподател, а от извършената справка в регистрите на НАП е установено подаване на електронен трудов запис за лицето на 03.11.2025 г. Заявяват също така, че в хода на проверката са представени обяснения и трудов договор, според които К. е била в трудово правоотношение с „Д.Т.“ ООД, но признават, че не са установили подробно какви точно са взаимоотношенията между дружеството жалбоподател „М.-***“ ЕООД и „Д.Т.“ ООД. Свидетелката С. признава също така, че проверяващите не са изискали непосредствено от лицето В. К. обяснения относно причината за присъствието й в обекта на дружеството жалбоподател и характера на извършваната дейност.

От показанията на свидетел В. К. се установява, че към 17.09.2025 г. е била в трудово правоотношение с „Д.Т.“ ООД и се е намирала в неплатен отпуск поради временно преустановената дейност на дружеството. По нейни твърдения, по разпореждане на управителя М. е отишла в обекта на „М.-***“ ЕООД за два-три дни, за да извършва ремонт на дрехи, изработени от „Д.Т.“ ООД. Заявява, че е съобщила това обстоятелство на проверяващите, че през този период е продължавала да бъде работник на „Д.Т.“ ООД и че възнаграждението за извършената работа е било изплатено от същото дружество. Посочва, че трудов договор с „М.-***“ ЕООД е сключила едва през месец ноември 2025 г.

Свидетелката З. М. потвърждава, че К. е била неин работник до края на месец септември 2025 г. и е била в неплатен отпуск поради липса на работа. По нейни показания между „Д.Т.“ ООД и „М.-***“ ЕООД са съществували търговски отношения, по силата на които първото дружество е изработвало дрехи за второто. След като от „М.-***“ ЕООД поискали съдействие за извършване на ремонти и корекции по облеклата, тя изпратила К. да извърши тази дейност, като заявява, че е заплатила положения труд. Свидетелката потвърждава, че към момента на проверката К. е продължавала да бъде неин работник, респективно й е заплатила възнаграждение за положения труд.

Показанията на свидетелите К. и М. се подкрепят от представените счетоводни документи, удостоверяващи изплащането на възнаграждение на К. от „Д.Т.“ ООД за три работни дни през месец септември 2025 г.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

4

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7 - дневен срок, считано от датата на връчване на препис от НП.

Относно основателността на жалбата:

Съдът намира, че жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.09.2025 г. при извършена проверка в шивашкия цех, стопанисван от „М.-***“ ЕООД, В. С. К. е извършвала ремонтни дейности по облекла. В попълнената при проверката декларация същата е посочила, че работи в дружеството като шивачка, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., уговорено възнаграждение от 35 лв. на ден и начало на работа на 17.09.2025 г., като е отразила и че не е предоставен трудов договор и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение.

Тези данни са послужили на административнонаказващия орган да приеме, че дружеството жалбоподател е допуснало лицето до работа в нарушение на чл.

63, ал. 2 от Кодекса на труда.

При преценка на доказателствата в тяхната съвкупност обаче съдът намира, че фактическите обстоятелства, при които К. е извършвала дейност в проверявания обект, не са били изяснени в необходимата пълнота.

В хода на съдебното производство К. заявява, че към релевантния момент е била в трудово правоотношение с „Д.Т.“ ООД, че през месец септември 2025 г. е била в неплатен отпуск и че по разпореждане на управителя на това дружество е изпратена в обекта на „М.-***“ ЕООД за извършване на ремонтни дейности по вече изработени от „Д.Т.“ ООД облекла. Същата отрича да е започвала работа при жалбоподателя по силата на самостоятелно трудово 5 правоотношение към датата на проверката.

Тази версия се подкрепя от показанията на управителя на „Д.Т.“ ООД З. М., която потвърждава, че К. е била неин работник, че я е изпратила да извърши ремонт на дрехи в обекта на „М.-***“ ЕООД и че е заплатила извършената работа.

Представените писмени доказателства също установяват наличието на трудово правоотношение между К. и „Д.Т.“ ООД, както и отчитането и заплащането на положения от нея труд през месец септември 2025 г.

Документите относно присъствията и отсъствията на работниците, справката за актуалното състояние на електронните трудови записи и останалите представени документи следва да бъдат ценени в тяхната взаимна връзка, доколкото удостоверяват трудовия статус на лицето и обстоятелствата около извършването на работата. От тези доказателства се очертава различна фактическа хипотеза от възприетата в наказателното постановление. Според нея К. не е започнала работа в „М.-***“ ЕООД като новоназначен работник, а е била изпратена от своя работодател за извършване на конкретна ремонтна дейност по продукция, изработена от представляваното от него дружество в рамките на съществуващите търговски отношения между двете предприятия.

Следва да се отбележи, че самото физическо присъствие на лицето в производствената база на жалбоподателя и извършването на трудова дейност там не са достатъчни, за да обосноват автоматично извода, че същото е било допуснато до работа именно като работник или служител на „М.-***“ ЕООД.

За съставомерността на нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ е необходимо да се установи, че санкционираното дружество е допуснало до работа лице в рамките на трудово правоотношение с него, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 КТ.

В случая административнонаказващият орган е възприел като достатъчни данните от декларацията, без да изясни по необходимия начин обстоятелствата, при които лицето е попаднало в обекта, основанието за извършване на ремонтните дейности и връзката им с отношенията между двете дружества. От показанията на проверяващия инспектор С. се установява, че не са били изискани непосредствено обяснения от К. относно причината за присъствието и характера на извършваната работа, а от показанията на инспектор И. се установява, че същата не е изяснила 6 взаимоотношенията между проверяваното дружество и „Д.Т.“ оод, независимо от получената информация, че К. работи в друго дружество към датата на проверката и е изпратена в обекта по разпореждане на своя работодател.