Решение № 6640 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6640 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100503473 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответниците Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ****, представлявани от управителя М.М., срещу решение № 12597 от 25.06.2024 г., постановено по гр. дело № 24463/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е уважен предявеният от Д.

К. А. конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на проведеното на 04.04.2022 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. ****.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост при твърдения, че първоинстанционният съд не е разпределил в тежест на ответниците да докажат спазване на изискванията за оповестяване на протокола от проведеното общо събрание, поради което изготвеният доклад по делото е непълен и към настоящия етап от производството са допустими доказателства за спазване на процедурата по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, каквито въззивниците прилагат към въззивната жалба. Считат, че протоколът от ОС отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, тъй като е подписан от две лица (председател и протоколчик), а част от оспорените решения (по т. 2.1 и т. 2.2 от протокола) 1 не подлежат на обжалване от ищеца, тъй като не пораждат промяна в неговата правна сфера, поради което в тази част исковата претенция е недопустима. Намират, че останалите твърдения на ищеца за допуснати нарушения на ЗУЕС са недоказани, в какъвто смисъл са и изложените от първоинстанционния съд мотиви. Ето защо молят за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият Д. К. А. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от ответниците Етажни собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ****, представлявани от управителя М.М., срещу определение № 49615/05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 24463/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски. Изложени са доводи, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, тъй като такива не са направени във връзка с настоящото производство, по което ищецът не е бил представляван от адвокат.

Ответникът по частната жалба Д. К. А. е подал отговор на частната жалба, с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че предявените искове за отмяна на решенията по т.

2.1 и т. 2.2 от протокола от ОС на ЕС не са недопустими. Действително, на отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС подлежат само тези решения на общото събрание на етажните собственици, които променят съществуващо състояние. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива, с които е прието позитивно решение. Това са решенията, които пораждат правни последици (т.е. положителните решения), като отмяната им води до отпадане на породените правни последици. Решенията, с които се отказва да се промени съществуващото положение или с които единствено се констатират определени задължения, не подлежат на отмяна по съдебен ред, тъй като не са свързани с настъпване на нови правни последици, които да бъдат заличени и следователно липсва правен интерес от обжалването им.

По т. 2.1 от дневния ред етажните собственици в процесната сграда са взели решение за одобряване на подмяната на вертикалния щранг за студена вода от сутерена до етаж 3 (с очаквано решение за подмяна на щранга до последния етаж на сградата), като е посочено, че разходите за подмяна ще бъдат разпределени поравно между засегнатите собственици. По 2 идентичен начин с решението по т. 2.2 е одобрена подмяната на вертикалния щранг за топла вода и канал, разходите за което ще бъдат за сметка на засегнатите апартаменти. Видно е, че в случая се касае до положителни решения, с които се внася правна промяна – одобрена е подмяната на вертикални щрангове, което влече след себе си предприемането на определени действия – събиране на оферти и извършване на реални ремонтни дейности. Действително, етажните собственици не са гласували конкретни параметри на предстоящия ремонт и точен размер на дължимите за това разходи, но решенията им не са просто констативни, а са обвързани с последващи действия, които ще доведат до правна промяна за ЕС.

Същевременно, решенията касаят обща част на сградата, без оглед на обстоятелството, че по т. 2.1 засега е гласувана подмяна на вертикалния щранг само до 3 етаж (В и К инсталацията е обща на всички етажни собственици, а не е разграничена по обекти и етажи), поради което интересът на ищеца да оспорва тези решения не може да бъде отречен.

Ето защо, въззивният съд намира, че исковите претенции в цялост са допустими, респ. с уважаването им първоинстанционният съд не е постановил недопустимо съдебно решение.

Същото обаче е неправилно поради следните съображения:

За основателността на иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото събрание. С оглед конкретно наведените от страните доводи и възражения, ответниците следва да установят спазването на оспорените от ищеца императивни процедурни изисквания за свикване и провеждане на общото събрание, включително по отношение на поставена покана за ОС, процедурата по обявяване на изготвения протокол от ОС и неговото съдържание, както и по отношение на необходимия кворум за провеждане на събранието, както и спазване на императивните материално-правни разпоредби на чл. 51, ал.

1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.

По делото не се спори, че страните са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. **** (ищецът е собственик на ап. 10, на 4 надпартерен етаж в сградата), както и че решенията на общото събрание на ЕС, чиято отмяна се иска, са били взети на 04.04.2022 г. При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. В настоящия случай, ищецът основава доводите си за незаконосъобразност на решенията на нарушение на процедурните разпоредби за свикване на общото събрание и за оповестяване на протокола от него, за наличието на кворум за провеждане на ОС, както и на незаконосъобразно взети решения по т. 1.1 и т. 1.2 поради нарушение на императивните разпоредби на чл. 51, ал. 1 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и липса на отчетност, както и по т. 2.1, т.

2.2 и т. 2.3 поради неяснота на решенията и липса на конкретика относно финансовите 3 параметри на решенията.

Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС (в действащите редакции към 2022 г.), общото събрание на етажните собственици се свиква от управителния съвет (управителя) или от контролния съвет (контрольора) чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не покъсно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. В поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.

Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. Посочените разпоредби са императивни и очертават задължителната процедура, която следва да бъде спазена с оглед законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание на ЕС, като изпълнението на описаните действия следва да бъде доказано пълно и главно от ответниците като положителен факт, на който те основават твърденията си за законосъобразност на взетите решения.

По делото е представена покана от 26.03.2022 г. за свикване на общото събрание от 04.04.2022 г., подписана от управителя на ЕС П.В., както и протокол за поставянето й на видно и общо достъпно място (на таблото във входа на сградата), подписан също от управителя на ЕС П.В., както и от двама свидетели – П.Д. и М.Р., с посочване на датата и часа на обявяване на поканата – 26.03.2022 г., 20:00 ч. В поканата също са посочени дата и час на поставянето й, както и дневен ред на събранието. Следователно, императивните процедурни изисквания на чл. 12, ал. 1 и на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС са спазени – събранието е свикано от управителя на ЕС, който е подписал поканата и протокола за обявяването й, а в тях са посочени дата и час на поставяне на поканата, както и дневен ред на събранието, което е свикано в законовия срок – повече от осем дени преди насрочената дата на провеждането му.

Събранието е било свикано и проведено във входното фоайе на сградата, което съдът намира за подходящо място по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС – касае се за малка жилищна кооперация от 10 апартамента в централната част на гр. София, за която липсват данни да разполага с голямо покрито общо помещение, което да се ползва за събиране на етажните собственици. Ето защо, провеждането на събранието в общите части на сградата се явява подходящо, а данните за ниски температури към процесния ден и влошено здравословно състояние на ищеца не могат да обосноват невъзможността му да присъства на събранието или незаконосъобразно провеждане на последното, доколкото Д. А. е могъл да упълномощи свой представител за събранието или да предложи друго подходящо място за провеждане на ОС, което да съответства на неговите нужди. Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Д.в А., син на ищеца, също не установяват нарушение на законовите изисквания, напротив – свидетелят разказва, че на посочената дата на два пъти е слизал до входа около 18-19 ч. вечерта и се е разминал със съседите си (7-8 човека), които се били 4 събрали на партерния етаж, т.е. свидетелските показания потвърждават факта на проведено събрание на това място и на посочената дата, които съответстват на удостоверените факти в протокола от ОС на ЕС от 04.04.2022 г.

Възражението на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (в действащата редакция към 04.04.2022 г.) също е несъстоятелно, тъй като видно от протокола от ОС и списъка на присъствалите на него етажни собственици с положени подписи (л. 56 от делото на СРС), кворумът за провеждането на събранието от над 67 % е бил спазен – присъствалите етажни собственици представляват 69,359 % идеални части от общите части в сградата. От приложените писмени доказателства е видно, че протокол от процесното ОС е бил изготвен, като същият отговаря на изискванията за неговото съдържание по чл. 16, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС – протоколът е подписан от председателстващия събранието управител на ЕС и от избрания протоколчик, съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание (04.04.2022 г. в 19:00 ч. във входа на кооперацията), дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата (всички решения са взети единодушно с пълно мнозинство на присъствалите лица), техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.