Решение № 338 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200195 по описа за 2026 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимите А. М. В. и С. В. Г. срещу решение №138 от 03.11.2025 г., постановено по ВНОХД №185/2025 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново.

С присъда №5 от 05.02.2025 г., постановена по НОХД№ 20234500200658/2023 г. по описа на Окръжен съд- гр. Русе подсъдимите В. и Г. са признати за виновни в това, че за периода от 06.09.2015 г. до 10.09.2015 г. в гр. Русе, в съучастие помежду си като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага принудили чрез заплашване А. Т.

Т. да извърши нещо противно на волята си- да се разпореди с имущество- да продаде недвижими имоти на обща стойност 50 906 лева и да предаде на подсъдимия Г. сумата от 8 440 лева, като по този начин му причинили значителни имуществени вреди в размер на 43 346 лева, като на основание чл.214, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т.1 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2 НК във вр. с чл.54 НК на подсъдимия В. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест години, изпълнението на което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, „глоба“ в размер на 6 000 лева- платима в полза на Държавата и „конфискация“ на ½ от имуществото му- ½ от собствеността върху лек автомобил „****“ с ДК№ ******** и ½ от недвижим имот на ул. „********“ №21 с идентификатор ******** и на подсъдимия Г. наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години, изпълнението на което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, „глоба“ в размер на 5 000 лева- платима в полза на Държавата и „конфискация“ на ½ от имуществото му- ½ от собствеността върху леки автомобили „********“ с ДК№ ********, „********“ с ДК№ ******** и „********“ с ДК№ ********.

1

С присъдата, при условията на солидарност, двамата подсъдими са осъдени да заплатят на Р. Т. Т. сумата от 43 346 лева- имуществени вреди претърпени в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.09.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението и сумата от 500 леваадвокатско възнаграждение.

С присъдата двамата подсъдими, са осъдени да заплатят направените в хода на воденото наказателно производство разноски в размер на по 805, 95 лева- в полза на бюджета на съдебната власт.

С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена, като същата е отменена в частта, с която двамата подсъдими са осъдени да заплатят на Р. Т. Т. за разликата от 43 346 лева до 8 440 лева, като за тази част претенцията им е отхвърлена като неоснователна.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

С въззивното решение двамата подсъдими са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 168, 80 лева.

В касационната жалба на защитника на двамата подсъдими са посочени всички касационни основания.

Защитникът оспорва изводите на предходните съдебни състави, че доказателствените материали установяват извършването на престъпление от В. и Г.. Поддържа, че в хода на производството не е било установено двамата да са заплашили пострадалия А. Т., като инкриминираните от обвинението изрази нямат характер на заплаха. Моли да бъдат отчетени показанията на свидетелите Б., А. и Д., които са възприели пострадалия и той не е споделил с тях, че е бил заплашван. Акцентира, че инкриминираната сделка с недвижими имоти на Т. е осъществена след среща на пострадалия с Д. и при липса на отправени заплахи от страна на подсъдимите.

С касационната жалба се оспорват и изводите на въззивния съд, че липсват данни част от сумите представляващи продажна цена на недвижимите имоти да са били дадени на ръка на пострадалия, както и се твърди, че инкриминираната сума от 8 840 лева представлява заплащане за реално извършени строителни дейности по дома на Т..

В жалбата не са включени оплаквания относно приложението на материалния закон, като единствено се твърди, че престъплението по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т.1 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2 НК не е извършено.

В жалбата са включени пространни доводи в подкрепа на оплакването, че определените на двамата подсъдими наказания са явно несправедливи. Твърди се, че неправилно предходните съдилища не са отчели като изключително смекчаващо отговорността на двамата подсъдими обстоятелство продължителността на воденото производство и неправилно са ценили като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните осъждания, които са обусловили отговорност по чл.214, ал.2 НК.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага въззивното решение да бъде отменено и двамата подсъдими да бъдат оправдани, или след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или решението да бъде изменено, като бъде приложен закон за по- леко наказуемо престъпление и да се намалят наказанията на всеки един от подсъдимите.

В допълнение към касационната жалба един от защитниците на подсъдимия В. отново излага оплаквания относими към всички касационни основания, като твърди, че при постановяването на въззивното решение съдът е основал вътрешното си убеждение в противовес на събраните доказателства, като не е изложил фактическа обстановка на базата на собствен доказателствен анализ, а е възпроизвел тази, приета от първостепенния съд.

Моли това да бъде приравнено на липса на мотиви и да бъде преценено като съществено 2 нарушение на процесуални правила. С допълнението се оспорва и внесения обвинителен акт, като се твърди, че той не отговаря на изискванията на чл.246 НПК и не съдържа информация за конкретните действия на всеки един от подсъдимите. Поддържа, че липсата на тази информация препятства осъществяването на защитата и нарушава правата на подсъдимите.

В допълнението се съдържат и оплаквания за това, че отмереното наказание е явно несправедливо защото размера му не съответства на обществената опасност на подсъдимия В. и на изминалия повече от десетгодишен период, през който се е развивало наказателното производство по дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност.

На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено и подсъдимите оправдани или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или същото да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия В. наказание.

В допълнение към касационната жалба един от защитниците на подсъдимия Г. прави оплаквания, относими към всички касационни основания. Твърди, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като въззивният съд е абдикирал от изпълнение на функциите си като контролна инстанция защото е възпроизвел дословно фактическата обстановка по делото, приета от първоинстанционния съд. Като самостоятелно процесуално нарушение сочи това, че въззивният съд не е отговорил на възраженията на защитата, отразени във въззивната жалба, като по този начин е обезсмислил въззивното производство. И в това допълнение се оспорва съдържанието на внесения обвинителен акт, като се твърди, че той не отговаря на изискванията на чл.246 НПК защото липсва информация за конкретните действия осъществени от всеки един от подсъдимите, чрез които обвинението твърди че са осъществили състава на престъплението. Поддържа, че така формулирано обвинението е абстрактно, а не конкретно и това затруднява защитата. Сочат се и противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт както по отношение на конкретните дати на извършване на действията, преценени като изнудване, така и за паричните суми негов предмет.

В допълнението се отправя и оплакване за явна предубеденост на въззивния съд, като се твърди, че това следва от съдържанието на мотивите на въззивното решение. В подкрепа на тезата се сочат разсъждения на съда, които не почиват на доказателства, а представляват недопустими предположения, които са за факти във вреда на подсъдимите.

Оспорва се и използването на показанията на пострадалия А. Т., като се твърди, че неправилно те са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК, като въззивният съд не е отчел трайната практика на ЕКПЧ, че не могат да бъдат използвани показания на свидетел, депозирани в досъдебното производство ако привлеченият към наказателна отговорност не е участвал в разпита му или ме му е била дадена възможност впоследствие в рамките на друг разпит на същия свидетел да му зададе въпроси и да се конфронтира с него. Оспорва се и решението на съда да не кредитира показанията на свидетелите Ф. Г.а, Б. и Д., както и се поддържа, че неправилно е кредитирано заключението на приетата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалия Т. и не е отчетено това, че той не е надежден свидетел.

Защитникът оспорва и изводите на въззивния съд относно приложението на материалния закон, като моли да бъде отчетено, че е влязло в сила решение относно осъществената сделка с недвижими имоти, като съдът е прогласил нейната унищожаемост.

На това основание предлага да бъде прието, че сключването й не може да бъде ценено като настъпила за пострадалия вреда.

В допълнението се съдържат и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Г., като се акцентира на продължителността на воденото 3 наказателно производство и на неправилните изводи на въззивния съд за наличие на невъзстановени вреди.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или същото да бъде изменено, като бъде намалено наказанието на подсъдимия Г..

В хода на проведеното касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия В. поддържа подадената касационна жалба и допълнението към нея и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Счита, че са налице и трите касационни основания и отново отправя при условията на алтернативност искания за отмяна на въззивното решение, за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на наложеното на В. наказание.

Защитникът на подсъдимия Г. поддържа касационната жалба и оплакванията, отразени в допълнението към нея. Пледира, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати редица тежки процесуални нарушения, които са от категорията на абсолютните и се отнасят до съдържанието на обвинителния акт, невъзможността да се разбере размера на твърдяната вреда и липсата на информация за отправената към пострадалия закана.

Акцентира върху възпроизвеждането от въззивния съд на фактическата обстановка, приета от първостепенния съд, на липсата на пълен и верен доказателствен анализ, неправилното ценене на показанията на свидетеля А. Т. и липсата на мотиви на атакувания въззивен съдебен акт. Отново възпроизвежда оплакванията, относими към справедливостта на наложеното наказание, като поддържа, че същото е завишено и въззивният съд не е отчел продължителността на воденото наказателно производство. Моли при преценката му да бъде отчетено, че подсъдимият Г. не е извършвал никакво престъпление след инкриминираната дата и води законосъобразен начин на живот.

На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, като касационният съд прецени на кой стадий да върне делото.

Представителят на държавното обвинение преценява касационните жалби като неоснователни и предлага те да бъдат оставени без уважение. Твърди, че в хода на воденото наказателно производство са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, като въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствата и правилно е установил фактите по делото. Пледира да бъде прието, че законосъобразно съдът е отхвърлил тезата на подсъдимите, като вярно е преценил, че с присъствието си в дома на Т. те са демонстрирали сила и са упражнили психическа принуда. Поддържа, че с поведението си против неговата воля са го принудили да извърши разпоредителни действия с имуществото си, като това е станало с цел тяхното обогатяване.