Решение № 257 от 14.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Русе, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201722 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П. Д. Г., против наказателно постановление № BG 17052022/4000/Р8-564/03.11.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2022г. в направление излизане от България през ГКПП „Дунав мост“ се явил жалбоподателят, управлявайки т.а. „Волво ФХ 42 Т“ с ДК№ Е 51 07 МР с обща технически допустима максимална маса над 12 т. Била извършена проверка на превозното средство в резултат на която било установено, че на 06.05.2022г. същото превозно средство в 07,02 ч. е преминало по път I – 5 ,км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС не е заплатена дължимата пътна такса ,съгласно чл.10 ал. 1 т.2 от Закона за пътищата. За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението 1

DF1B81F8143A3654E053021F160AE85F, тъй като за посоченото ППС не е заплатена дължимата тол такса съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Н арушението е установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за пътищата (ЗП) и позиционирано на път 1-5 км 25+914. За констатираното нарушение св.В. Г., служител на Агенция „Митници“, съставил АУАН против жалбоподателя, който не посочил да има възражения. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е основателна. Наказателното постановление е недоказано и в този смисъл е наложено наказание на деец, който не е извършил административно нарушение.

На първо място следва да се посочи, че по преписката липсват всякакви доказателства чия собственост е т.а. „Волво ФХ 42 Т“ с ДК№ Е 51 07 МР и в този смисъл АНО е проявил пълна процесуална пасивност по отношение на този въпрос. Това обстоятелство е от особено значение в случая, тъй като безспорно по делото се съдържат доказателства за недекларирани данни; същественото по делото обстоятелство чия собственост е товарният автомобил за първи път става ясно едва в съдебно заседание и то с оглед доказателствено искане от страна на процесуалния представител на АНО. В тази връзка изрично следва да се посочи, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление дори не е посочено поне информативно чия собственост е процесното превозно средство. В този смисъл едва за пръв път и с оглед изискването за разкриване на обективната истина по делото в съответствие с чл.13 ал.1 от НПК съдът е предприел множество действия и усилия за установяване на въпроса дали именно жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство към момента на нарушението, но безуспешно. В този смисъл и въпреки процесуалната активност на процесуалния представител на АНО в съдебно заседание и действията на съда в тази насока въпросът е останал неразрешен, като на практика са изчерпани всички възможни способи в тази насока – приобщаване по делото на извлечение от дигитална карта на жалбоподателя, извлечение от дигитален тахограф, копие от пътен лист, заповеди за командировъчни, евентуално товарителница. В тази връзка изрично следва да се посочи, че тази невъзможност обективно се е породила на първо място от изтеклия продължителен период от време от момента на извършване на нарушението от една страна, а на второ място, но не и по значение, от пълното процесуално бездействие на АНО до 2 степен на пълното игнориране на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН в аспекта на разследване на спорните обстоятелства. Такова е било нужно безусловно и предвид показанията на актосъставителя в съдебно заседание, който изрично заявява: „ Той (жалбоподателят) отказа да заплати, каза, че не е бил той, нямало как да бъде той и затова му съставихме акт“, л.71 от делото. Предвид показанията на актосъставителя в подобна насока, следва изцяло да бъде игнорирана липсата на формално отразено нарочно изявление в такъв смисъл в АУАН – същото следва да се отдаде на незаписване на възражението в акта и по тази причина съдът намира, че очевидно е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН.

В процесното обжалвано наказателно постановление освен описаната фактическа обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното адм. наказание чл.

179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно същата последна разпоредба "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв., т.е. субект на това нарушение може да бъде само водачът на ППС. От своя страна разпоредбата на чл.179, ал.3б въвежда административнонаказателна отговорност за друг субект – съобразно тази разпоредба собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. В случая с факта на неустановявяне на собственика на ППС съдът приема, че очевидно АНО мълчаливо и презумптивно допуска, че именно жалбоподателят е негов собственик, налагайки му наказание по чл.179 ал.3а от ЗДвП, а не по чл.179 ал.3б от с.з. , която въвежда отговорност по отношение на собственик, вкл. и при хипотеза, като елемент от обективната страна – частично незаплащане на тол такса, включително и при невярно декларирани данни, какъвто е настоящият случай. В случая преквалифициране на нарушението не е възможно, защото от една страна съществено се изменя обстоятелствената част на обвинението, а от друга се касае за приложение на закон за по-тежко наказуемо административно нарушение, видно от санкциите по чл.179 ал.3а и чл.179 ал. 3б от ЗДвП, т.е. налице са и двете процесуални пречки по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства не може да бъде установено категорично и 3 със сигурност, че именно жалбаподателят е управлявал процесното ППС на 06.05.2022г. в 23,07 ч по път I-5 км. 25+914 в община Иваново. Това не може да бъде преодоляно и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който твърди, че жалбоподателят категорично е отрекъл възможността именно той да е бил водачът му към момента на нарушението, както бе посочено по-горе. В случая действително АНО е следвало да положи усилия да установи кой е управлявал ППС към момента на нарушението, като бъде надлежно установен собственикът чрез изискване на свидетелството за регистрация, а впоследствие и чрез посочените по-горе източници на информация.

Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то е и следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като безусловно на първо място установят чия собственост е превозното средство. Едва след това и само, ако собственикът възрази, е следвало да се състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено по арг.чл.187а ал.4 от ЗДвП.

Ето защо съдът намира, че поради тези извършени от административнонаказващия орган нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон в осъщественото административнонаказателно производство обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

По отношение на направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

При такъв изход на делото и предвид изричното искане на процесуалния представител на жалбоподателя, АНО следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 и т.2 вр.чл.чл.63д ал.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG17052022/4000/Р8-564/03.11.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П. Д. Г. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на П. Д. Г. сумата от 400 лв. за разноски по делото.

4

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5