Решение № 201 от 07.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Шкодрова

Членове:

Калинка Георгиева

Атанаска Китипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Р. Г. Сл. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600123 по описа за 2022 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ШКОДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. АТАНАСКА КИТИПОВА

При СЕКРЕТАРЯ ТАНЯ ВЪЛЧЕВА и с участието на ПРОКУРОРА Р.С. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 123 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕНСЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА от 21.06.2021 г. по НОХД № 3869/2020 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ Д.И. С. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2019 г. около 19 ч. в София, по бул. „П. Ю.

Тодоров“ с посока от ул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“ преди кръстовището с ул.

„Нишава“ при управление на МПС – л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ********, е нарушил чл. 20, ал.

2, изр. 2-ро от ЗДвП (задължаващ го като водач на превозно средство да намали скоростта и да спре при възникване на опасност за движението), като не е намалил скоростта и не е спрял пред пресичащия отляво-надясно пешеходец В. Д. Л., при което по непредпазливост е причинил смъртта на Л. (настъпила на 04.11.2019 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“), като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на 1 пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и съобразно чл. 54 от НК подсъдимият е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за шест месеца с отложено условно по реда на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение за изпитателен срок от три години и е бил ОСЪДЕН на основание чл. 343г вр. чл. 343а вр. чл.

343 вр. чл. 342 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години.

Подсъдимият е бил оневинен и оправдан по обвинението да е нарушил и чл. 5, ал. 2 от ЗДвП при извършване на гореописаното престъпление.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден и да заплати за разноски по делото сумата от 750 лв. на СГС и сумата от 292,80 лв. на СДВР.

Присъдата е обжалвана, в срок, с отделна жалба от всеки от двамата защитници на подсъдимия, с искане за оправдаването му.

Относно автотехническата част на заключението на КМАТЕ защитникът адв. В. намира, че то е необосновано – защото съдебният лекар д-р Т.Ш. и автотехническият инженер П.П. не са гледали лично видеозапис на камерата на местопроизшествието, а са работили по данни за този запис на третото вещо лице в КМАТЕ – криминалиста П.В., като криминалистът е подбрал само определени кадри от целия запис. Защитникът смята още заключението на КМАТЕ за намиращо се в противоречие със съдържанието на видеозаписа от камерата поради неотчитане в заключението на КМАТЕ, че по средата на пътя между двете платна пешеходецът е спирал и е потеглил отново – рязко. Освен това защитникът смята, че видимостта от камерата е била различна от видимостта на свидетелите и подсъдимия, тъй като камерата е била поставена на високо място, а свидетелите и подсъдимият са били на пътя. Защитникът смята още, че видимостта на подсъдимия към пострадалия пешеходец е била намалена от насрещен джип, закриващ пешеходеца, като пешеходецът се е намирал в сянката на насрещния джип; вещите лица е следвало да преценят механизма на ПТП и от гледна точка на обясненията на подсъдимия, че пострадалият се е появил иззад насрещен джип.

Относно медицинската част на КМАТЕ защитникът намира, че участвалата в извършването на аутопсия и КМАТЕ д-р Ш. е следвало да се самоотведе от участие в КМАТЕ - тъй като работи в „Пирогов“, където е бил лекуван и е починал пострадалият, и е имала неформални отношения с лекуващите лекари, поради което тя има косвен интерес от изхода на делото. Бил необоснован отговорът на д-р Ш. в с.з., че лечението на травмите от ПТП е било адекватно, тъй като в медицинската документация нямало данни за лекуване на травми на таза на пострадалия; имало противоречие между твърдението на д-р Ш. в с.з., че лечението на пострадалия е било адекватно – от една страна, и от друга страна – данните според аутопсията за счупвания на срамната кост на пострадалия и липсата на данни в документацията на „Пирогов“ такова увреждане да е било лекувано след постъпването на пострадалия там след ПТП. Защитникът смята още, че заключението на КМАТЕ е в противоречие с данните от медицинската документация на пострадалия за предходни заболявания и особено за негов престой два месеца преди ПТП пак в „Пирогов“ по повод падане в къщи с удряне и на главата. Защитникът твърди, че д-р Ш. е отговорила в КМАТЕ с предположение, а не категорично относно възможността за счупвания с различна степен на зарастване (по срамната кост на пострадалия) да се получат по едно и също време; поради това според защитника счупванията на срамната кост на пострадалия не са от ПТП, а от битовия инцидент два месеца преди ПТП. Според защитника не е възможно да се приеме, че единствено ПТП е било причината за образуването на тромби във венозната система на пострадалия, тъй като образуваните безспорно в дясната подбедрица тромби е могло да произхождат от хематоми в цялото тяло, а при аутопсията са установени кръвонасядания с различен цвят по хълбоците и колената (моравосинкаво-зеленикаво, тъмночервеникаво; бледокафеникаво с жълтеникаво), които не могат да са получени по едно и също време, т.е. само при ПТП. Защитникът смята, че откритите при аутопсията тромби в белите дробове е възможно да произхождат от прекарания през 2009 г. от пострадалия мозъчен инсулт.

Възможно било и пострадалият да е получил увреждане след изписването му от „Пирогов“ и 2 при постъпването му в следващата болница – „Сердика“, където пострадалият престоял няколко дни и бил върнат отново в „Пирогов“. Не бил изяснен приносът на стомашните ерозии за фаталния изход и давността им. В обобщение защитникът смята, че не е доказано, че именно травмите от ПТП са причина за смъртта на пострадалия.

Във въззивните съдебни прения и след проведеното въззивно съдебно следствие прокурорът заяви, че поради доказаност на твърдените от прокуратурата факти и правилното им отнасяне към съответната правна норма, а също и поради справедливото определяне на наказанието, присъдата следва да бъде потвърдена. Към становището на прокурора се присъедини повереникът на частните обвинители – децата на починалия пострадал Л..

Защитниците и подсъдимият продължаваха да поддържат фактическите си и правни тези, заявени в съдебните прения пред първоинстанционния съд и в допълненията към въззивните жалби:

Подсъдимият обективно не е могъл да възприеме пострадалия пешеходец поради наличието на препятствия между него и пешеходеца – други пешеходци, към които е било насочено вниманието на подсъдимия, и насрещен джип, закриващ пешеходеца; подсъдимият не е бил длъжен да възприема пешеходеца, докато за него (подсъдимия) е светел червен светофар и защото пешеходецът потеглил рязко от разделителната линия без индиция, че ще продължи; подсъдимият е бил длъжен едва при светването на зелен за него светофар да се убеди преди да потегли, че пред него няма опасност на пътя (НОХД, л. 96 гръб) и подсъдимият е възприел пешеходеца едва когато пешеходецът е бил на разделителната линия – според защитника адв. В.; подсъдимият не е могъл да възприеме пешеходеца при светването за подсъдимия на зелен сигнал според защитника адв. А..

Защитниците и подсъдимият смятат за недоказана причинно-следствената връзка между смъртта на пострадалия и причинените му при ПТП травми: установеният при аутопсията тромб в белите дробове (при посочена белодробна тромбемболия като една от причините за смъртта) би могъл да произхожда или от увреждане преди ПТП (битов инцидент с пострадалия през август 2019 г., когато било възможно да е счупил и едната от двете срамни кости), или от преживения от пострадалия през 2009 г. мозъчен инфаркт с установен тогава тромб в мозъка; счупването на двете срамни кости поради различната им степен на зарастване (счупване на лявата срамна кост и зарастващо счупване на дясната срамна кост) било възможно да е от различни по време инциденти – от предхождащ ПТП инцидент за лявата срамна кост; хематомите по тялото на пострадалия било възможно да са от увреждане и след ПТП - по време на болничния престой на пострадалия след изписването му от „Пирогов“ в болница „Сердика“ заради различния им цвят.

Освен това във въззивните съдебни прения защитникът адв. А. заяви, че мотивите на първоинстанционния съд сочат на предубеждение и пристрастност (към обвинителната теза) поради приемането за доказани на сочените от прокурора факти, неизброяването на обосноваващите доказателства и необсъждането им; според адв. А. първонстанционният съд е следвало да се отведе от разглеждането на делото.

Също така адв. А. намира, че наказанието е следвало да се определя при хипотеза на чл. 55 от НК предвид непредпазливостта на деянието, търсенето от подсъдимия на първа помощ на местопроизшествието по телефона и обезопасяването на местопроизшествието, неосъждането на подсъдимия, добрите му характеристични данни, посещаването на пострадалия в „Пирогов“, поддържането на връзка с близките му и заплащането на медицински разноски за пострадалия от подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият заяви, че делото не е изяснено и че за него е важно съдебното решение да бъде обективно.

За да провери обжалваната присъда изцяло – съобразно изискването на чл. 314 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подложи на собствено проучване съдържанието на 3 доказателствените средства, събрани в хода на първоинстанционно и въззивно съдебно следствие; от въззивния съд бяха проведени повторен оглед на веществено доказателство – видеозапис на камера на местопроизшествието, повторен разпит на трите вещи лица от КМАТЕ след изглеждането на видеозаписа в присъствието на всички тях и беше изслушано, обсъдено и прието заключение на допълнителна СМЕ. Съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно беше подложено от въззивния съд на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД оформи собствени изводи за доказани значими факти и приложимо спрямо тях право, съвпадащи с направените от страна на първоинстанционния съд.

САС намери за установени по делото следните факти:

На 19.10.2019 г. около 19 ч. подсъдимият С. управлявал л.а. „БМВ Х5“ в София по булевард „П. Ю. Тодоров“ (булеварда), в посока от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“, като спрял на червен светофар преди кръстовището на булеварда с ул. „Нишава“ (улицата); на предната дясна седалка се возел свидетелят А. К.. По същото време пострадалият пешеходец Л. се намирал от лявата страна на булеварда (гледано по посоката на движение на подсъдимия), от която страна се намирали и свидетелите С. С. и приятелката му А. Ч., които се разхождали; на отсрещната, дясна за посоката на движение на подсъдимия страна на булеварда и в близост до намиращата се там спирка, стоял свидетелят А. Н.. Джипът на подсъдимия бил спрял на стоп-лента, изчаквайки зелен за него сигнал на светофара, за да потегли в посока към кръстовището с ул. „Нишава“ и към бул. „България“, като джипът на подсъдимия се намирал в дясната от двете ленти на предназначеното за неговата посока на движение полуплатно на булеварда; до джипа на подсъдимия в съседната му лява лента от същото полуплатно била спряла друга, неустановена кола. Докато подсъдимият изчаквал зелен за него светофарен сигнал, пострадалият Л. започнал пресичане на булеварда – перпендикулярно на дължината му, отляво-надясно пред джипа на подсъдимия (от гледна точка на подсъдимия) и в посока към автобусната спирка отдясно на булеварда.