Решение № 2563 от 23.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2563 гр. Пловдив, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330114980 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от П. И. Б. срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в ***, представлявана от управителя Х. С. М.

Твърди се, че на 01.10.2025 г. е било проведено ОС на ЕС, на което били взети решения: за избор на изпълнител за ремонт на покрив в частта улуци и комини – С. П., с когото да бъде сключен договор за изпълнение на ремонта; разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на ЕС да се поемат съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, както и да се продължи събирането от по 50 лева от месечния наем на всеки собственик през следващите 6 месеца, като средствата да бъдат добавени към досега събраната сума за ремонт.

Излагат се съображения за незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание.

Твърди се, че не е имало поставена покана на определеното в закона място; събранието не е било свикано седем дни по-рано; в протокола от проведеното ОС не са посочени присъствалите лица, както и притежаваните от тях идеални части, но видно от процента на идеалните части, посочени при гласуване на решенията на ОС е налице разминаване; в събранието са участвали в гласуването хора, които не са собствениците на недвижими имоти в ЕС; не бил избран протоколчик при провеждането на ОС; не бил посочен и начин на гласуване на присъствалите на ОС; относно решението за избор на изпълнител на основния ремонт на покрива на сградата на ЕС – липсвало мнозинство за взимане на решението, тъй като от протокола, част от гласувалите „ЗА“ изобщо не били присъствали на събранието.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който признават предявения иск. Излагат, че искът е предявен в срока по чл. 40 ЗУЕС от лице с правен интерес – собственик на имот в сграда с административен адрес: ***.

Считат, че са налице сочените в ИМ пропуски при свикване и провеждане на ОС на 1

ЕС на сграда в ***, проведено на 01.10.2025 г., с което не са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1, ал.7 ЗУС, чл. 16 ЗУЕС, както и на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.

Предвид признанието на иска, моли да не му се присъждат разноски. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като излага, че въпреки допуснатите пропуски при свикване и провеждане на процесното ОС на ЕС, управителят на ЕС е бил в постоянен контакт с етажните собственици, чрез създадената за целта Вайбър група, вкл. и с ищеца. От същата последният е бил постоянно информиран за необходимостта от ремонт на покрива и работата на сформираната работна група, получил е покана за ОС на ЕС, поискал е и е получил протокол от заседанието. Освен това, ищецът е бил информиран за ОС на ЕС и е присъствал на него, получил е всички документи по дневния ред на заседанието, както и е взел дейно участие в него. В нито един момент, ищецът не бил възразил против провеждането на ОС, изтъквайки нарушения на реда за свикването и провеждането му.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 05.05.2026 г., ищецът П. И. Б., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца.

Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на държавна такса в размер на 80 лева и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ /л.8/.

Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с вида и броя на предявените искове /взетите решения/, с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно НВАР, с Решение на СЕС по дело С-438 от 25.01.2024 г., както и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца по делото.

Така, общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение, е 1080 лева.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал 2 повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото признанието, че проведеното на 01.10.2025 г. ОС на собствениците на сградата, на което са били взети оспорените с исковата молба решения, както и, че не са спазени изискванията на чл. 13, ал.

1, ал.7 ЗУС, чл. 16 ЗУЕС, както и на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, е след постъпване на исковата молба на 13.10.2025 г.

Възраженията на процесуалния представител на ответника, че въпреки допуснатите пропуски при свикване и провеждане на процесното ОС на ЕС, те не са довели до нарушаване на правата на етажния собственик – ищец, тъй като същият бил информиран за предстоящото ОС, запознат е с всички документи, които са разглеждани в ОС, взел е участие на ОС, са без значение, защото на проведеното на 01.10.2025 г. ОС на собствениците на сградата, са взети оспорените от ищеца, решения на ОС на собствениците. Освен това, по делото няма данни, да е свикано ново ОС за отмяна на порочните решения на ОС, веднага след като е установено, че не е спазена законова процедура.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по иска на П. И. Б., ЕГН **********, взетите решения по т. 1 и т. 2 на ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на етажните собственици на сграда с административен адрес: ***, представлявана от управителя Х. С. М. взети на проведено на 01.10.2025 г. общо събрание, обективирани в протокол от същата дата.

ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда с административен адрес: * **, представлявана от управителя Х. С. М. да заплатят на П. И. Б., ЕГН **********, с адрес:

***, ***, сумата от общо 552.20 евро /петстотин петдесет и две евро и двадесет цента/, равняваща се на 1080 лева – разноски за настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3