Решение № 329 от 13.11.2019, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 388/2019
- Вид
- Решение № 329
- Подписан
- 13.11.2019
- Състав
- КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ЧАМБОВ, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл.493а,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.493а,ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.497,ал.1 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 329
Дата 13.11.2019 година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав Председател:Красимир Коларов
Членове:
Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева открито съдебно заседание на 16.10.2019 г. разгледа докладваното от Емил Митев въззивно търговско дело № 388 по описа за 2019 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „З. д.Е.Р. „ЕАД ЕИК.. против Решение № 247 от
10.05.2019 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело №
684/2018 г по описа на съда.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ответното застрахователно дружество З.Д. „Е. Р.“ЕАД да заплати на К. Г. С. с ЕГН: ********** сумата
40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – причинените болки и страдания от смъртта на неговия брат Й. Г.С., настъпила при ПТП на 11.07.2013 г. на автомагистрала „Т.“ в посока към град Б., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва в осъдителната му част като постановено в нарушение на материалния закон и конкретно на разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ.
Жалбоподателят счита, че по делото не е установена дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и неговия починал брат.
Поддържа се оплакването, че присъденото от съда обезщетение в размер на 40 000 лева е значително завишено и не съответства на критериите в ППВС № 4/68 г. и „ конюнктурата в страната“.
Решението се оспорва и в частта му, с която е присъдил законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта, т.е. дата на смъртта на починалото лице. В тази част решението е постановено в нарушение на чл.497,ал.1 КЗ-нов.
Претендира се лихвата за забава да се присъди, считано от 18.08.2018 г.,а не от датата на деликта – 18.11.2013 г.
Въззиваемия К.С. чрез пълномощника си адвокат С. Н. поддържа писмен отговор на въззивната жалба, съгласно който жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание – чл.226,ал.1 от КЗ / отм./,във връзка с чл.208,ал.1 КЗ/ отм./.
По делото е безспорно установено, че на 11.07.2013 година на Автомагистрала „Т.“ на 266 км. в посока Б. е настъпило пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Р. -400“, с регистрационен № ... Лекият автомобил е бил управляван от лицето Р. И. Б., която се е движела по автомагистрала „ Т.“ на прав участък със скорост от 144 км в час. Не се спори, че при тази скорост е настъпило внезапно отлепване и разкъсване на протектора на дясната задна гума на лекия автомобил. Получила се е ротация около вертикалната ос, минаваща през масовия център в посока, обратна на часовниковата стрелка. В резултат на това е последвал удар в лявата странична мантинела, като първоначалният удар в мантинелата е с предна, челна,лява част,като вторият удар е със задна ,дясна странична част. Движението на лекия автомобил от момента на отлепването и разкъсването на протектора на дясната задна гума е било при пълна загуба на управлението му от страна на водача Р. Б.. Установено е, че в крайната фаза на ротацията от лекия автомобил са изпаднали пътниците на задната седалка, сред които е бил и лицето Й. Г.С. – брат на ищеца .
По делото е установено, че в резултат на настъпилата черепно мозъчна травма лицето Й. Г.С. е починал на 18.11.2013 г.
Основното оплакване, съдържащо се във въззивната жалба е,че първоинстанционният съд е приел неправилно , че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50 %, без да обоснове този си извод.
По делото не се спори,че починалият Й. С. в момента на удара е пътувал като пътник, без да е поставил предпазен колан. Този факт обуславя съпричиняване от страна на пострадалия, което въззивният съд определя в размер на 20 %.
От друга страна е установено, че именно починалият е бил собственик на процесния автомобил и негово е задължението да поддържа последния в състояние на техническа изправност.
Няма спор и това е установено,че и четирите автомобилни гуми са от различни марки, модел,размера на ширината на протектора и разлика в диаметрите.
Това е способствало за настъпването на автозлополуката,настъпила поради внезапното разкъсване на задната дясна гума .
С оглед на това и ПАС приема, че в случая е налице съпричиняване на пострадалия в размер на 30 % или общият размер на съпричиняването е 50%, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Да се приеме, че съпричиняването е 70%, както счита жалбоподателят във въззивната си жалба – това означава да се игнорира факта, че катастрофата е настъпила поради това, че водачът Р. Б. е управлявала процесния автомобил със скорост 144 км./ ч.
Вярно е че това е станало на автомагистрала, на прав участък, но от друга страна водачът е бил длъжен да съобрази,че автомобилът е с четири различни като модел гуми,т.е. не е технически изправен. Ако бе отчел този видим факт, то не би поел непремерения риск да управлява автомобила с такава висока скорост,при която задната дясна гума внезапно се е разкъсала. Състоянието на гумите и особено това на задните гуми е било видимо за водача и последният е могъл да съобрази този факт при преценката за това – дали да приведе в движение процесния автомобил, респ. каква е безопасната за това скорост.
Като не е направил това и не е съобразил факта, че автомобила е технически неизправен – с това е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДв.П, задължаваща го да съобрази скоростта на движение на управлявания автомобил с неговото техническо състояние. С оглед на това и ПАС намира, че съпричиняването от страна на пострадалия е 50% ,както правилно е приел първият съд, без да обоснове по-подробно този си извод.
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е, че съдът при постановяване на решението си не е съобразил разпоредбата на чл.493а,ал.4 КЗ. Тази разпоредба разширява кръга от лицата,легитимирани да претендират обезщетение посочен в чл.493а,ал.3 КЗ. Съгласно чл.493а,ал.4 по изключение ,когато друго лице ,извън лицата по ал.3 претърпи неимуществени вреди вследствие смъртта на смъртта на пострадалото лице,тъй като е създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия,то на последния се дължи обезщетение, размерът на което се определя по методика, която предстои да бъде утвърдена с подзаконов нормативен акт – наредба по ал.2 на чл.493а КЗ.
За връзката между двамата братя показания е депозирал техният баща – свидетелят Г. Й. С.,който е установил, че братята са израснали заедно, разликата между тях е била четири години. По-големият брат Й. е оказвал по-благоприятно влияние върху по-малкия брат и връзката между тях е основана на взаимна братска обич и уважение. К. много тежко заедно с всички в семейството е приел смъртта на по- големият си брат,затворил се е в себе си,а и в продължение на четири месеца брат му е бил в състояние на кома- между живота и смъртта. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. С.,който е баща и е имал трагичната съдба да погребе по-големият си син. Всеки съд трябва да се отнася с уважение към показанията на такъв един свидетел, които са достатъчно убедителни за да се приеме, че между братята е съществувала братска и дълбока емоционална връзка.
Първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение за причинените болки и страдания в общ размер на 80 000 лв.
На основание чл.51,ал.1