Протокол № 226 от 31.05.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 226 гр. Варна , 31.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Елена Я. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело № 20203100901148 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:45 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищцовото дружество „Уинд Парк Каварна Инвест“ ЕООД , представлявано от К.-К.Д., редовно призовано, представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД , представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призовано, представлява се от адв. Л. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Третото лице помагач на страна на ответника „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, представлявано от И.Й., редовно призовано, не изпраща представител.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора 1

СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 9897/20.05.2021 г. от НЕК, с която същите за взели становище по неоснователността на претенцията, както и са развили подборни съображения.

Адв. П.: Поддържаме исковата молба и допълнителната искова молба.

Оспорваме отговорите. Нямаме искания по доклада. Нямаме искания по доказателствата. Няма да представяме други доказателства и моля, да приемете представените.

Адв. М.: Поддържаме депозирания отговор и допълнителен такъв.

Оспорваме иска. Запознати сме с проекта за доклада. Нямаме възражение по същия. Нямаме искания по доказателствата.

Адв. П.: Ние правим искане за спиране на производството, до приключване на преюдициалното му производство по административно дело №1719/2021 г., по описа на Административен съд – София–град, тъй като считаме, че предметът на това дело е оспорването на Решение СП–5 на КЕВР и това административно производство намираме за преюдициално спрямо настоящото, като представяме разпореждане по административно дело №1719/2021 г., с което доказваме висящността на това дело, както и предмета му, а имено оспорването на Решение СП–5. Представяме е едно определение на ВКС, с което решение на Варненски апелативен съд е допуснато до касационно разглеждане, с аргументи за вероятна негова недопустимост, тъй като Апелативен съд – Варна е отказал да спре търговското дело до приключване на преюдициалното му административно дело. Налице са още две подобни определения на ВКС. Представям за сведения на съда само едно от тях.

Адв. М.: Моля, да оставите без уважение така направеното искане за спиране на производството по следните аргументи:

На първо място – Запознати с това определение на Върховен касационен съд, както и другите такива. С посочените определения в никакъв случай, каквито са твърденията на процесуалния представител, не са изложени аргументи за евентуална недопустимост, а просто е допусната проверка на решение на Апелативен съд, с оглед това да се провери, дали това решение е допустимо. Аргументи за недопустимост на решението, в никакъв 2 случай няма. Това дали решението е допустимо или не, тепърва ще се проверява от ВКС. В този смисъл това определение, както и другите като него не може и е недопустимо да се приемат, като видите ли предварителна наведена аргументация за недопустимост на решението.

На следващо място, моля да съобразите и следно: Както настоящият съд, така и Апелативен съд – Варна е разгледал множество подобни дела. В самото началото отново имаше опити за спиране на производства, поради обжалване тогава на СП–1, които спирания бяха отменени именно от Върховния касационен съд. Бяха отменени именно с аргументацията, че не е налице в случая преюдициалност на административното производство по оспорване на СП, по отношение на един търговски спор, с правно основание чл.79.

На първо място – Решението на КЕВР, в никакъв случай на е класическо ценово решение, защото то не определя цена, а единствено оповестява един факт, който е сложен назад във времето и това нетното специфично производство използвано като елемент при формиране на цената по съответното ценово решение, което обаче си е едни стабилен акт.

На следващо място, на основание чл. 13 от ЗЕ, това решение на КЕВР се ползва с предварителна изпълняемост. Обжалването му по никакъв начин не може да бъде основание, това решение да не бъде зачетено като такова.

Всъщност липсата на преюдициалност по отношение на спора, е видно най – вече от факта, че по същество ако се отмени СП, това ще доведе до отпадане на основанието на иска, така както е заведено в настоящото производство и евентуално би било основание за един друг иск на плоскостта и евентуално на неоснователно обогатяване.

Аргументите, които сега изложих, вече са възприети, както от съставите на Окръжен съд – Варна, така и от съставите на Апелативен съд – Варна, които въпреки представянето на тези определения и направените искания, отхвърлят искането за спиране.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №480 27.04.2021 година:

3

Постъпила е искова молба от ”Уинд Парк Каварна Иист” ЕООД, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, дължими на основание Договори за изкупуване на електрическа енергия №57 и №58, двата от 20.06.2008г., както следва: -сумата от 27576.71лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №241/30.09.2017г. към Фактура №240/11.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.09.2017г., както и сумата от 7744.59лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г.;

-сумата от 86131.14лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №242/31.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от 24188.41лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г.; -сумата от 6927.63лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №243/30.11.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.11.2017г., както и сумата от 1945.42лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г. и -сумата от 126074.26лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №246/31.12.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.12.2017г., както и сумата от 35405.87лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г. Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-12.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договори за изкупуване на електрическа енергия №57 и №58, двата от 20.06.2008г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договори за присъединяване на обект на независим производител на 4 електрическа енергия

№ДУА-133/30.03.2007-3022/18.04.2007-4005/12.06.2007 от 20.06.2007г. и №ТЕИ/59/12.01.05-01.02.2006-4004/12.03.2005 от 29.03.2007г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

През месец септември 2017г., ищецът доставил на ответника електроенергия в размер на 137.516 MWh, която е произведена при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №240/11.10.2017г. на стойност 3494.76лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна цена от 21.1779лв./MWh, т.е. цена за излишък на балансиращия пазар. Впоследствие ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът от 2250 часа ефективна работа, поради което е издадено Дебитно известие №241/30.09.2017г. към Фактура №240/11.10.2017г. за сумата от 27576.71лв. с ДДС, с което е коригирана продажната цена от излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1, т.е. до 188.29лв./MWh за количеството електроенергия, произведено през месец септември 2017г. През м.септември 2017г. процесната ВяЕЦ е достигнала прага от 2250 ефективни часа работа, но не е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, затова цялото количество произведена електрическа енергия през този месец е подлежала на изкупуване по преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1. Твърди се, че ответникът не е погасил задължението по Дебитно известие №241, поради което освен главницата, дължи и обезщетение за забава в размер на 27576.71лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на искова молба. През м.10.2017г. част от процесната ВяЕЦ, а именно производствен ветрогенератор с технологично наименование ”Г-3”, е произвел 362.484 MWh електроенергия при надхвърлен праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е надхвърлил 2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 5

1 kW мощност. За посоченото количество ел.енергия е издадена Фактура №242/31.10.2017г. на стойност 189488.92лв. с ДДС, като за фактурирането е използвана преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1 в размер на 188.29лв./MWh. През същия месец производствен ветрогенератор с технологично наименование ”Г-3” е произвел 58.408 MWh при надхвърлен праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и след надхвърлени 2250 ефективни часа, но без да е достигнат прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, поради което ползваната за фактурирането цена е размер на 172.95лв./MWh, т.е. преференциална цена по т.1.8 от Решение СП1. Сочи, че през месец октомври 2017г. ветрогенератор ”Г-3” е произвел електроенергия в общ размер на 420.892 MWh, като фактурираната продажна цена е определена при последователно прилагане на двете преференциални цени по 1.7 и 1.8 от Решение СП-1, предвид критерия за работа на централата над и под 2250 ефективни часа. През същия месец октомври 2017г. останалата част от процесната ВяЕЦ, а именно производствен ветрогенератор с технологично наименование ”Г-5” е произвел електроенергия в размер на 422.506 MWh при надхвърлен праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е надхвърлил 2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, поради което ползваната цена при фактурирането е преференциалната такава по 1.7 от Решение СП-1 в размер на 188,29 лв./MWh. В обобщение се сочи, че през месец октомври 2017г. производствени ветрогенератори с технологични наименования ”Г-3” и ”Г-5”, са произвели електроенергия в общ размер на 843.392 MWh при обща продажна цена в размер на 189488.92лв. Твърди се, че ответникът не е погасил изцяло задължението си по Фактура №242 от 31.10.2017г., като дължимият остатък е в размер на 86131.14лв. с ДДС, върху който се дължи и обезщетение за забава в размер на 24188.41лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба. През месец ноември 2017г., чрез процесната ВяЕЦ ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 331.027 MWh. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №243/30.11.2017г. на стойност 74113.09лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 37.038 MWh, произведено от производствен ветрогенератор с технологично наименование ”Г-3” е преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1, т.е. 172.95лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил след като е достигнал 2250 ефективни 6 часа, но без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕот инсталиран 1 kW мощност. Произведеното през този месец количеството електроенергия от производствен ветрогенератор с технологично наименование ”Г-5” е в размер от 293.981 MWh, като продажната цена е преференциалната такава по т.1.7 от Решение СП, т.е. е размер на 1188.29лв./MWh, тъй като ветрогенераторът е работил под 2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Твърди се, че ответникът е заплатил част от сумата по Фактура №243, като дължимият остатък е в размер на 6927.63лв. с ДДС, върху който се дължи и обезщетение за забава в размер на 1945.42лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба. През месец декември 2017г., чрез процесната ВяЕЦ ищецът е доставил на ответника електроенергия в общ размер на 665.98 MWh. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №246/31.12.2017г. на стойност 148636.04лв. Производствен ветрогенератор с технологично наименование на ”Г-5” е произвел количеството от 565.980 MWh при надхвърлен праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнал 2250 ефективни часа и без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Ето защо използваната при фактурирането цена е преференциалната такава по 1.7 от Решение СП-1, т.е. в размер на 188.29лв./MWh. В последствие през същия месец, производствен ветрогенератор с технологично наименование “Г-5“ е произвел количеството от 100.000 MWh при надхвърлен праг от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност и след като е достигнал 2250 ефективни часа, но без да е достигнал прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Поради тази причина ползваната при фактурирането цена за количеството от 100.000 MWh е 172.95 лв./MWh, т.е. преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1.