Решение № 3832 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3832 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100510849 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.07.2023 год., постановено по гр.дело №2775/2022 год. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, е отхвърлен предявения от „К.Е.“ ЕООД срещу „М и М М. и Мюнх БГ“ ООД иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 20 278.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили по време на действието на договор за наем от 01.12.2018 год. с предмет складово хале № 1 и склад от 4 обособени склада, с обща площ от 1 072.15 кв.м. и навес с площ от 121.07 кв.м. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 368 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „К.Е.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било доказано възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за наем от 01.12.2018 год., сключен между страните в писмена форма, че действието на този договор е било прекратено на 16.09.2021 год., доколкото на 16.06.2021 год. ответникът бил упражнил правото си по т. 25.3 от процесния договор за предсрочното му прекратяване с 3-месечно предизвестие /известие с изх.№ 054 от 16.06.2021 год./, както и че наетият имот е бил опразнен и върнат на наемодателя на 27.09.2021 год., на която дата бил подписан и приемопредавателен протокол между страните. Характерът и естеството на твърдените повреди в наетия имот били установени посредством подписания между страните приемо- 1 предавателен протокол от 27.09.2021 год., като настоящата претенция била изцяло основана върху фактическите констатации в този протокол, чиято истинност не била оспорена от ответника. Причинените вреди били подробно описани и потвърдени от страна на наемателя в горепосочения приемо-предавателен протокол, като били обособени в 6 основни позиции съобразно отделните складови помещения, като се изразявали обобщено в следното:деформирана външна врата, деформирани външни и вътрешни стенни термопанели, изронени стени, ударени стени, а също така и компрометирани подове в складовете. Естеството на причинените вреди /деформирани стенни панели, изронени и ударени стени и пр./ категорично не позволявали същите да бъдат отнесени като дребни поправки, дължащи се на обикновено потребление или износване по смисъла на чл. 231, ал.

1 ЗЗД, а били вреди, причинени по време на ползването на помещенията, за които се дължало обезщетение, съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Тези вреди не попадали в категорията „нормално износване“, съгласно чл. 20 от договора за наем, тъй като несъмнено тяхната поява не била поради износване /в смисъл на постепенно изхабяване на предмети поради продължителна или интензивна употреба – съгласно постоянната съдебна практика/, а били следствие на механично увреждане на съответните части от недвижимия имот /стени, композитни стенни панели и пр./ чрез удар и/или прекомерен натиск от товаро-разтоварна техника или друг тип механизация. Дори и при квалифицирането на тези вреди като дребни поправки, дължащи се на обикновено потребление или износване, то разпоредбата на чл.

231, ал. 1 ЗЗД изрично предвиждала в този случай вредите да бъдат за сметка на наемателя, което отново ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на ищеца /наемодателя/. Ответникът не оспорвал причинените върху наетия имот вреди /както били описани в приемо-предавателния протокол/ и не отричал това, че те били причинени от него /респ. негови служители, работници и/или други лица, които бил допуснал в наетия имот/.

Нещо повече, това обстоятелство било потвърдено от ответника както в отговора на исковата молба, така и в приложените към него уведомления от ответника до ищеца, в които се изразявала готовност за поправяне на част от тях, като за друга част не се отричало извършването им, а само се оспорвала тяхната правна квалификация, т.е. дали са вреди вследствие на нормално /обичайно/ износване или представляват извънредно увреждане.

Следвало да се има предвид и това, че ответникът бил първи наемател на процесиите складови помещения след първоначалното им изграждане – чл. 3, ал. 1 от договора за наем.

Процесните помещения били снадлежно изградени, въведени в експлоатация и отговаряли на изискванията на наемателя, т.е. те нямали никакви недостатъци, щети и/или повреди при предаването им на наемателя. Следователно доказана била и причинната връзка между твърдените повреди в имота и действията на ответника през време на ползването на имота.

Претендираният размер на обезщетението бил формиран въз основа официално предложение /оферта/ за извършване на строително-монтажни работи за поправяне на нанесените щети от страна на трето независимо лице – ЕТ „Г. – Г.“. Ответникът не бил успял по никакъв начин да обори остойностяването на причинените от него вреди на наетите помещения. Доказването на размера на вредите действително било в доказателствена тежест на ищеца, поради което по делото било представено независимо 2 предложение /оферта/. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че предявеният иск бил недоказан по размер. Обжалваното решение било немотивирано. Видно било от мотивите на решението, че СРС бил приел, че претенцията е доказано по основание.

Приемайки обаче, че искът не е доказан по размер, първоинстанционният съд трябвало да приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК, която вменявала на съда правомощие служебно да предприеме действия по установяване действителния размер на иска, а именно ако искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице. Т.е. СРС следвало служебно да назначи експертиза, с която да установи какъв е точният размер на вредите по процесните имоти. Съгласно съдебната практика, отхвърлянето на иска поради липса на доказателства за размера му, в нарушение на чл. 162 от ГПК, представлявало съществено процесуално нарушение. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „М и М М. и Мюнх БГ“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че от подписания между страните протокол от 27.09.2021 год. по никакъв начин не произтичал извод, че исковата претенция на ищеца била доказана. В протокола било посочено, че ключовете за достъп до обекта са върнати на наемодателя и какво е състоянието на обекта. Въпреки това в протокола липсвало заявено от страните съгласие по отношение на това за кои „щети" следвало да бъдат предприети действия по отстраняването им от ответника. В документа не било посочено и кои увреждания представлявали нормално износване на имота по смисъла на чл. 20 от процесния договор за наем. На 12.11.2021 год. бил извършен повторен оглед от представители на страните, но отново не било постигнато съгласие кои от увредените елементи следвало да бъдат поправени от и за сметка на ответното дружество. Следователно протоколът по никакъв начин не удостоверявал, че твърдените от жалбоподателя вреди били причинени от ответника, че последният отговоря за тях, а още по-малко установявал тяхната стойност. Както в отговора на исковата молба, така и в писмената кореспонденция между страните, ответникът се бил позовал на чл. 20 от договора за наем. Изрично постигнатите писмени договорки между страните имали превес пред диспозитивно установените нормативни разпоредби, в т.ч. чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Обект на договора за наем било промишлено помещение, като изрично било уговорено, че същото ще се ползва за търговски, складови и производствени цели. С оглед на това обичайното износване на имота следвало да се преценява именно в контекста на ползването му като складово-логистичен център с всички характерни за тази дейност особености – извършване на товаро-разтоварни дейности, палетизиране с механизирана техника, преминаване на тежкотоварни МПС, маневриране и др. Поради тази причина посочените в протокола от 21.09.2021 год. вреди в конкретния случай следвало да се категоризират именно като щети, причинени в рамките на нормално износване на имот, ползван като складово помещение. Така например, боядисването на стените на обекта съставлявало действие по отстраняване на износване, което се определяло като обичайно износване дори за жилищни помещения. Т.нар. вътрешни панели представляват композитни пластове пяна, чието предназначение било да 3 предпазват стоките от увреждания /а не обратното/ и било нормално по тях да има деформации. Обичайно било да има „компрометиране" на подовото покритие в склад, тъй като върху него преминавала тежкотоварна техника и това било неговото предназначение. В този смисъл твърдените от ищеца вреди, чието възстановяване се претендирало, по своята същност представлявали обичайно износване на обекта при употреба според предназначението му и не следвало да бъдат заплащани от ответника. Дори и да се приеме, че ответникът частично бил увредил обекта, то претендираното от ищеца обезщетение и твърдените като необходими ремонтни действия не кореспондирали на щетите, посочени в протокола от 27.09.2021 год. В протокола било посочено, че вътрешните панели с увреждания били общо 15 бр. Въпреки това в представената по делото оферта се предвиждал демонтаж и подмяна на 90 кв.м. панели, което обективно надхвърляло обема на вредите, които ищецът твърдял, че са нанесени. В протокола било посочено, че в отделни складови помещения имало изронени и ударени части от стени. Въпреки това в представената оферта се предвиждала шпакловка на всички стени на обекта, което също обективно надхвърляло обема на твърдените вреди. Ответникът бил възразил и по отношение на размера на претендираното обезщетение. Бил счел, че посочените в офертата на ЕТ „Г.-Г." цени за извършване на евентуално необходимите ремонтни дейности не кореспондират на пазарните условия към съответния момент – обстоятелство, на което се бил позовал и в отговора на нотариална покана. Съгласно чл.231, ал.2, изр. 2 ЗЗД, поправките на всички повреди на имот се извършвали от наемателя. Бил извършен втори оглед на имотите, като ответникът бил заявило готовност да извърши следните ремонтни дейности: замазка, шпакловка и боядисване на компрометираната част на обшивка на врата в тухлен склад 151.70 кв.м. и замазка, шпакловка и боядисване на компрометираната част на тухлено стена в склад 151.70 кв.м. Въпреки това ищецът бил отказал да осигури достъп на ответника и практически възпрепятствал наемателя сам да отстрани евентуалните щети, каквито били и предписанията на чл. 231, ал. 2 ЗЗД, като този отказ можел да се определи като забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Въпреки надлежно разпределената от СРС доказателствена тежест, ищецът не бил представил нови доказателства, нито бил направил доказателствени искания, поради което и претенцията била правилно отхвърлена.

В случая ищецът претендирал обезщетение в определен размер, но за установяването му бил ангажирал единствено изходяща от трето лице оферта, която била частен документ – чл.

180 ГПК. Доколкото по делото нямало друго доказателство за размера на вредите, то изводът, че искът не бил доказан по размер бил правилен. Отделно от това ищецът не бил доказал, че бил извършил разходи в претендирания от него размер – освен че не било представено преводно нареждане за заплащане на стойността на строителните работи, ищецът не бил доказал приемането на офертата. А и офертата била с валидност до 16.10.2021 год. СРС не бил формирал извода, че претенцията на ищеца е доказана по основание, поради което и не намирала приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Обжалваното решение било мотивирано, като първоинстанционният съд не бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.