Решение № 840 от 29.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Благоевград, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20251210101317 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Б......... чрез адвокат Д. Г. срещу „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, представлявано от С.....Р... Я.... и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С.....представлявано от И...... М....

Ш.... Управител .

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да:

-признае за установено, че Договор за потребителски кредит №2965528 от 26.04.2024 г., сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

-признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Претендират се сторените разноски. Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Твърди се, че на 26.04.2024 г. между Е. А. П. в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за потребителски кредит №2965528 (накратко „Договора/ът за заем“), по силата на който е предоставен на ищцата заем в размер на 3,000.00 лв., при условия: лихвен процент - 27.69%, годишен процент на разходите (ГПР)- 31.49%; срок на погасяване - 24 месеца; обща сума за връщане - 3,965.39 лв.

Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, в случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението:

-да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или

- да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на 1

Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.

Поддържа се, че съгласно чл. 4, ал. 2 в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този Договор не би породил действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Като допълнение, ал. 3 пояснява, че ако Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението.

Твърди се в исковата молба, че със сключването на договора за заем ищцата е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2,875.18 лв.

Твърди се, че в действителност за използването на заем от 3,000.00 лв. Ищцата трябва да върне не описаните по договор 3,965.39 лв., а значително по-висока сума - 6,840.57 лв.

Счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Поддържа, че чл. 4 от Договора за заем е нищожен поради следното:

Съгласно чл. 4 от Договора за заем, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция.

Счита, че второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство.

Твърди, че при обезпечаването на кредита с поръчителство,

Кредитополучателят е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Поддържа се, че предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение. Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.

2

Твърди се, че о т анализа на чл. 4 от Договора за заем се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит, поради което е свързано с него лице. Поддържа се, че това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.

Сочи се, че правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2). Въпреки „свободния избор" на потребителя да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението - в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по- дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. Твърди, че по този начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.

Счита, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.

Твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе, а съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Предвид горното, счита, че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.

Поддържа се още, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Сочи, че Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, поради което е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по- силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Твърди се още, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е 3 установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Счита, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи се в исковата молба, че сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 2,875.18 лева, разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Твърди се, че посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем, но в него не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 2,875.18 лв. Твърди, че този разход, който е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем.

Твърди се, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.

22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, , ал. 1т. 10 ЗПК.

Позовава се и на практика на СЕС в решение по дело С- 714/22, Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС , по дело C-337/23.