Решение № 6603 от 02.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6603 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100507565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6524 от 27.04.2023 год., постановено по гр.дело № 19585 по описа за 2021 год. на СРС, 159 с-в са УВАЖЕНИ предявените от С. П. С., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. К. Б. от АК Русе, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, офис – партер срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. ****“ (правоприемник на „БНП П.П.Ф.” С.А., Париж, рег. № ****, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А. клон България, ЕИК ****) иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 143 ЗЗП и е ПРОГЛАСЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код a7830x24 от 03.09.2021 г., сключен между страните. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА да заплати сума в размер на 600 лева, представляваща получена безплатна правна помощ, както и сума в размер на 80 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва решението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага и подробни съображения за това. На първо място, въззивникът твърди, че неправилно съдът е приел за приложими постановките на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК и към застрахователния сертификат и общите условия по застраховката, на което основание е приел и че договорът за потребителски кредит е недействителен. Поддържа заявеното още в отговора на исковата молба относно отделното съществуване на правоотношението по сключения договор за потребителски кредит и застрахователното правоотношение, застрахователната премия по която се плаща едновременно с погасителната вноска единствено с цел да улесни потребителя при усвояването, погасяването и плащането по кредита. Счита, че цитираната разпоредба не се тълкува разширително поради императивния 1 си характер, поради което следва да се прилага единствено спрямо договора за потребителски кредит, а не и за следващи изменения или допълнения на същия. Във връзка с това възражение, твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел наличие на разминаване на шрифта по процесния договор със законовите изисквания за минимален размер, което е допустимо да се преценява единствено след преценка на вещо лице, разполагащо с необходимите специални знания. Нито от страна на ищеца е искано назначаване на експертиза, нито съдът е назначил служебна такава. На второ място, оспорва да е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. На трето място, оспорва изводите на съда, че липсва по договора за кредит изчерпателна и ясна информация относно взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, като посочва конкретните разпоредби от договора за потребителски кредит, в които са описани всички разходи, относими към формулирането и изчисляването на ГПР. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенциите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с която оспорва изцяло изложеното от въззивника, а първоинстанционното решение приема за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Предявен e иск от С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, чрез адв. Б., срещу „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ /КЧТ/, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, „Бизнес Парк София“, сграда 14, за прогласяване нищожността на основание чл. 26 ЗЗД на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код a7830x24. При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузите в Раздел „Параметри и условия“ от горепосочения договор, предвиждащи задължения за ищеца да заплаща вноски по застраховка „Защита на плащанията“, първоначална такса “ангажимент“ и ГПР в размер на 10,37%.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2021 г. ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код a7830x24, по силата на който ответникът следвало да предостави на ищеца сума в размер на 10 000 лв., като реално му предоставил 9800 лв., тъй като удържал 200 лв. такса „ангажимент“. Поддържа се, че бил 2 уговорен ГПР в размер на 10,37 %, лихвен процент на кредита в размер на 8,55 % и застрахователна премия в размер на 1436,40 лв., като кредитът следвало да се изплати на 36 месечни погасителни вноски от 356,73 лв. Твърди се, че не бил уговорен лихвен процент на ден. Ищецът излага съображения, че посоченият договор е недействителен на няколко от основанията, визирани в чл. 22 ЗПК. На първо място сочи, че е нарушено изискването за размера на шрифта, посочено в чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че към договора не бил приложен погасителен план, в който ясно да е посочен видът на сумите по всяка анюитетна вноска – главница, лихва, такси и пр., с което бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12. Посочва, че по договора не било ясно как е формиран ГПР и какви компоненти съдържа, като в него не били включени застрахователната премия и допълнителната такса „ангажимент“, от което прави извод, че уговорката за ГПР е невалидна и следва да се приеме за несъществуваща, поради което договора е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На последно място извежда аргументи за недействителност на процесния договор за кредит поради липсата на уговорен лихвен процент на ден, което нарушавало изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

В условията на евентуалност ищцовата страна твърди, че отделни клаузи от съглашението между страните са нищожни. Посочва, че такава е клаузата, предвиждаща задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не била индивидуално уговорена, а била включена в едностранно изговетните от ответника общи условия и застрахователят бил предопределен, като наред с това размерът на дължимата премия бил причислен към месечната вноска, но не бил включен към общите разходи по кредита. Счита, че посочената клауза е нищожна, като неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.

Излагат се съображения, че уговорката за такса „ангажимент“ е нищожна, тъй като нямало яснота какви услуги се предоставят на потребителя срещу заплащането й, а същата се удържала автоматично при отпускането на кредита, поради което според ищеца следвало да 2 е част от възнаградителната лихва. Освен това, така заплащаната такса не гарантирала, че уговореният лихвен процент ще остане непроменен, предвид чл. 19 от Раздел „Условия по договора“. На последно място се навеждат твърдения, че и клаузата за ГПР в размер на 10,37 % е нищожна, тъй като не отговаряла на действителния размер разходи по кредита.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Поддържа, че при изготвянето на процесния договор са спазени изискванията за вид и размер на шрифта, а тъй като същият бил сключен при фиксиран лихвен процент, не било необходимо да е налице погасителен план с посочен вид на погасителните вноски. Посочва се, че в договора били отбелязани елементите на всяка погасителна вноска, а кредитополучателят имал възможност винаги да получи информация за състоянието на дълга. Излага съображения, че нямало нормативно изискване за посочване на методиката, по която с изчислява ГПР, като в Приложение № 1 към ЗПК била регламентирана формула за определянето му. Твърди, че в кредитното споразумение били посочени разходите, които формират ГПР, а именно – възнаградителната лихва и такса „ангажимент“, като към него не била включена застрахователната премия, тъй като тя представлявала отделно задължение по застрахователно правоотношение, с което ищецът се е обвързал доброволно. Според ответника законосъобразно не е посочен уговорен лихвен процент на ден, тъй като страните са уговорили фиксиран такъв. Поддържа, че с уговорката за такса „ангажимент“ не се нарушавали изисквания от закона, тъй като същата съставлява възнаграждение за кредитора за поетия риск да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Сочи, че сключването застраховка „Защита на плащанията“ не било задължително условие за отпускането на кредита, а ищецът доброволно е избрал да ползва такава, поради което размерът на дължимата премия не следвало да се включва към ГПР. Пояснява, че е събирал застрахователната премия с ежемесечните вноски по кредита, но е превеждал същата на застрахователя, като това било с цел улесняване на потребителя и спестяването му на допълнителни банкови такси.

3

Моли съдът да отхвърли иска. Претендират се разноски.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: наличието на сключен договор за кредит между страните и соченото в исковата молба основание за нищожност на договора, респективно на клаузите в Раздел „Параметри и условия“ договора, предвиждащи задължения за заплащане на вноски по застраховка „Защита на плащанията“, първоначална такса “ангажимент“ и ГПР в размер на 10,37%.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който за всяка от страните възникват съответните права и задължения.

Следователно, правилно първоинстанционния съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.

Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).