Определение № 4 от 06.01.2021, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив , 06.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил А. Тасев като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Частно наказателно дело № 20205330207962 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 07.12.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1033/2018 год. по описа на 02 РУ на МВР гр.

Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, за това, че за периода м. април 2017 до м. август 2018г. в гр. Пловдив , с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у К. Н. П. от гр. Пловдив, с което му е причинена имотна вреда в размер на 5900лв.

Недоволен от посоченото постановление за прекратяване е останал К.

Н. П., като го обжалва пред Съда и моли да бъде осъществен съдебен контрол, като същото бъде отменено и на лицето Т. Т. да бъде потърсена наказателна отговорност.В жалбата си П. не сочи на конкретни процесуално следствени действия , които следва да бъдат извършени по досъдебното произдводство.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 1033/2018 год. по описа на 02 РУ на МВР гр. Пловдив, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Наказателното производство е било образувано на 17.12.2018г. срещу неизвестен извършител за това, че за периода м.април 2017г. - м.август 2018г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у К. Н. П. от гр.Пловдив заблуждение, с което причинил на същия имотна вреда в размер на 5900лв - престъпление по чл.209, ал. 1, от НК.По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

1

Съдът след анализ на събраните по делото доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбоподателят К. Н. П. и св.Т .Т. се запознали в началото на месец април 2017г. Последната работела като продавач на плодове и зеленчуци на сергия пред магазин „ Триумф" в кв. „ Христо Смирненски" в гр.Пловдив. Св.П. редовно пазарувал от нея и скоро у него се зародило желание за по-близки, интимни отношения със св.Т.. След като направил стъпки в тази насока и установил, че св.Т. не откликва на тези негови надежди, св.П. се задоволил с приятелски отношения помежду им. На 13.04.2017г. св.П. отишъл при св.Т. на сергията за плодове и зеленчуци. Последната го попитала дали може да й даде назаем сумата от 300лв., които й трябвали за лечение на свекър й. Св.П. се съгласил и й дал посочената сума, като нямало свидетели на предаването на парите. На 01.10.2017г. св.Т. отново поискала сумата от 1100лв. назаем от св.П., за което последният се съгласил. Същите, били необходими за заплащане на неплатени глоби на съпруга й св.Н. К., на който било отнето СУМПС именно поради неплащане на глобите. Бил изготвен договор за заем в тази връзка между св.П. и св.Колев. На 23.10.2017г. св.Т. отново поискала от св.П. заем в размер на 940лв., отново за лечение - този път за дъщеря й.Св.П. й дал поисканата сума, като в тази връзка съставили договор за заем, според който св.Т. следвало да му върне сумата от 940лв. като му дава по 100лв. или по 200лв. на месец.

По описания по- горе начин в периода от 23.10.2017г. до 17.04.2018г. св.П. дал няколкократно пари назаем на св.Т. в различен размер за различни нейни нужди, като общия им размер бил 2360лв.

В тази връзка, на 17.04.2018г. двамата отново съставили и подписали договор за заем /л.31 от ДП/ за сумата от 2360лв., които св.Т. трябвало да започне да връща на 10.08.2018г., като вноските следвало да са в размер на 100-150лв. месечно.

В периода от 17.04.2018г. до 14.08.2018г. св.П. дал различни суми назаем на св.Т. в общ размер 2300лв.- 200лв. в брой и 2100лв. по банков път, по сметка на същата.

Св.Т. не върнала гореописаните взети назаем от св.Т. суми.

От събраните в хода на разследването доказателства се установява , че през месец септември 2018г. здравословното състояние на св.Т.

2 рязко се влошило. Получавала чести припадъци, сърдечната й дейност била нарушена. Няколкократно постъпвала в болнични заведения за изследвания и лечение. Била й е поставена диагноза тахи бради синдром.149.8 синусова брадикардия.камерна екстрасистолия - състояние след синкоп. На 01.10.2018г. на св.Т. бил имплантиран постоянен електрокардиостимулатор- антибрадикарден пейсмейкър. Тъй като състоянието на св.Т. не се подобрило, а припадъците и гърчовете й зачестили, последвали редица хоспитализации на същата в периода от месец ноември 2018г. до месец юни 2019г. Била й поставена диагноза туморна формация на малък мозък. С Експертно решение № 2761 от заседание 091 от 23.05.2019г. св.Т. Т. била освидетелствана, като й били определени 60% трайно намалена работоспособност, поради заболяванията й.

Тъй като жалбоподателят П. се чувствал измамен от св.Т., същият подал жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив по случая.

Настоящата съдебна инстанция намира , че при така установената фактическа обстановка по горепосоченото наказателно производство, не са били събрани безспорни доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.209 ал. 1 от НК. Правилно представителят на РП- Пловдив е приел , че за да е налице изпълнително деяние по чл. 209,ал.1 от НК следва деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или да поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиго имотна вреда. Видно от приложените писмени доказателства се установява , че финансовите отношения между К. П. и Таня Точева представляват договор за заем, последиците от неизпълнението на който са уредени в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Неизпълнението на гражданскоправното задължение по сключените договори за заем е юридически факт, пораждащ гражданскоправна отговорност за неизправния длъжник, която има обезщетителен характер. По досъдебното производство категорично е установено, че св.П. не се е възползвал от това правото си на зашита по гражданскоправен ред.

Обосновано прокурорът е приел, че при престъплението по чл. 209 НК деецът, който използва договорните отношения като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задължението си по тях, както и че частичното им или пълно неизпълнение не е достатъчно, за да се 3 квалифицира такова едно поведение като измама . В конкретния казус не може да бъде доказан изначален умисъл у св.Т. да не върне предоставените й от св.П. парични средства. Видно от материалите по делото и по-конкретно от представената медицинска документация, от месец септември 2018г. здравословното състояние на св.Т. е било трайно влошено, същата е била освидетелствана като лице с 60% трайно намалена работоспособност, което на практика я е поставило в обективна невъзможност на върне заетите й суми. От друга страна в хода на разследването Т. Т. заявява, че действително дължи горепосочените суми на св.К. П. и при първа възможност ще започне да му ги връща на малки части, тъй като няма възможност да ги върне наведнъж. Не е имала намерение да го мами и точно затова са били съставени горепосочените договори, а и уговорката с жалбоподателя да й дава парите по банков път за да е спокоен безспорно сочи на липсата на намерение за извършване на измамливи действия от страна на Т..

Представителят на РП- Пловдив мотивирано е приел , че за да са налице условията за повдигне обвинение на определено лице за извършено от него престъпление от общ характер, то е необходимо да са налице безспорни и категорични доказателства за неговата вина.Съдът възприема това становище на РП-Пловдив, тъй като на база така събраните доказателства обвинение в извършване на престъпление по чл. 209,ал.1 от НК следва да е доказано по безспорен и категоричен начин, а не да почива на предположения за осъществяването му. При така събраните доказателства Съдът намира , че правилно и обосновано производството е било прекратено на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК,

Предвид изложеното дотук, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив 4 от 07.12.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1033/2018 год. по описа на 02 РУ на МВР гр.

Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК .

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.

Определението не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5