Решение № 585 от 29.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. К., 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510100816 по описа за 2023 година

Ищцата М. З. чрез процесуалния си представител сочи, че на *** г. сключила договор за паричен заем №*** с „И." АД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000 лева, видът на вноската - месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото им възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не и поръчител, да има чисто ЦКР.

В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срок по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 500 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

На М. З. е начислена неустойка в общ размер на 500 лв., тъй като същата не е предоставила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

М. З. погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези 1 императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност.

Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й възникнали при самото сключване на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Следващ довод в тази насока е, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена, неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСТК.

Кредиторът не включва сумата на неустойка към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на 2 допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то тя би могла да направи информиран избор дали да сключи договора.

Моли съда да се счита за надлежно сезиран с възражение за нищожност на целия договор за паричен заем и в мотивите си на постановения съдебен акт да се позове на нея.

Счита, че неустоечната клауза по чл. 4 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ад. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Счита, че за ищцата е налице правен интерес за доверителката ми от предявяване в условията на кумулативно обективно съединяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на неустоечната клауза чл.4 ал.2 от договора и осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за недължимо платени суми по процесния договор за паричен заем.

Моли съда постановите решение, с което:

Да признае за установено в отношенията между страните М. С. З., с ЕГН ********** и И. " АД с ЕИК: ***, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем *** е нищожна;

Да осъди на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД ответника „И." АД с ЕИК: ***, да заплати на М. С. З. с ЕГН **********, сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 600 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

Претендира съдебни разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на ищеца: ***.

За съдебно заседание ищцата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество.

Счита, че предявеният установителен иск е недопустим.

Константна била съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато можело да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които били от значение. В тази насока — Решение № 35/01.09.2015г. по тп.д.№ 407/2014г. на ВКС — II т.о., Решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/2020г., на ВКС -1 т.о., Решение № 11/19.01.1979г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение № 1019/10.05.1996г. на ВКС — IV г.о. по гр.д.№ 519/1995г., Решение № 1812/01.11.1995г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение №409/15.04.1971г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 173/1971г., Решение № 1881/10.10.1967г. по гр.д.№ 1007/1967г. на ВКС-I г.о.

3

Счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържало в себе си и установително такова, представлявало злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски!

Злоупотребата с право представлявала съзнателно превратно упражняване на субективно право, което било свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно бил настоящия случай.

Във връзка с гореизложеното моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск като недопустим.

Алтернативно, в случай, че счете установителния иск за процесуално допустим, то моли съда да има предвид следното:

Договор за паричен заем № ***/*** г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2.

Договорът е сключен валидно.

При отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Видно от чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно. Не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

Важно е да се подчертае, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.

Въвеждайки твърдението, че неустойката е недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват от ГПР, процесуалният представител на ищеца не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Следва заключението, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Отделно от изложеното ГПР е посочен ясно в сключения договор за 4 заем. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. ГПР представлява „печалбата“ на кредитора, под формата на „договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. По настоящия договор за паричен заем ГПР е фиксиран. Посочена е и общата сума за плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за паричен заем.