Решение № 188 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600854 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 13.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 295/22 г. по описа на Софийския окръжен съд, Наказателно отделение, 7 състав, съдът е признал подсъдимия С. Б. Н. за виновен в това, че на 25.04.2017г. в с. ***, общ. ***, обл.

Софийска, ул. „38-ма“, пред магазин „ЛаМ.ите“, около 21,00 часа умишлено е умъртвил И. К. Ц. от с. ***, общ. ***, обл. Софийска чрез нанасяне на удар с нож в лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/, причинил едно прободно порезно нараняване /с дължина на раневия канал около 13 см./, като деянието е извършено предумишлено, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр.чл. 115 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 /седемнадесет/ години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Зачел е времето през което подсъдимият С. Б. Н. е бил задържан по досъдебното производство с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.04.2017г. до 23.12.2017г., както и с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 23.12.2017г. до 03.04.2018г.

На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е осъдил подс. Н. да заплати на гражданските ищци, както следва: на Ц. К. Ц. - сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2017г. до окончателното плащане на всички суми; на М. К. Ц. - сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до окончателното плащане на всички суми и на А. К. А. - сумата в размер на 150 000 /сто 1 и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до окончателното й плащане. Отхвърлил е предявените граждански искове до пълния им предявен размер.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“, предл. второ от НК съдът е отнел в полза на Държавата средството, послужило за извършване на престъплението - 1 бр. нож и 1 бр. кания. Произнесъл се е по останалите веществени доказателства и е осъдил подс. Н. да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважената част от гражданските искове и разноските за повереник, сторени от Ц. К. Ц..

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който чрез неговия защитник е сезирал въззивния съд с искане за нейната проверка.

С жалбата на защитника и допълнението към нея се изразява недоволство от присъдата като се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Защитникът приема, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия. Критикува се подходът на първоинстанционния съд да кредитира с доверие единствено доказателства, подкрепящи обвинението, пренебрегвайки тяхната противоречивост и неубедителност. Сочи, че съдът е възприел за доказани факти, които не почиват на събрания по делото доказателствен материал. Пренебрегнал е други, които убедително сочат, че именно подсъдимият е бил нападнат от пострадалия, който му е нанесъл удари. Счита, че е останало неизяснено по какви причини съдът не е провел разпит на И. Б. в качеството й на свидетел, а вместо това е счел делото за изяснено и е приключил съдебното следствие. Позовавайки се изготвената по делото СМЕ на труп, оспорва субективната съставомерност на деянието, като сочи, че мястото и механизмът на удара не обосновават извод за умишлено причиняване на смърт. Оспорва наличието на квалифициращото обстоятелство, тъй като от доказателствата по делото не се установява деянието да е извършено предумишлено. Приема, че се касае за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. Алтернативно счита, че се касае са непредпазливо причиняване на смърт, вследствие на умишлено причинена телесна повреда. Обосновава тази теза с невъзможността заключенията на изготвените по делото експертизи да установят механизма на увреждането и неговия характер. Отправя искане за оправдаване на подс. Н. по повдигнатото му обвинение на основание чл. 12, ал. 1 от НК, евентуално за признаването му за виновен и осъждането му за извършено престъпление по чл. 119, вр. чл. 12, ал. 2 от НК, с налагане на справедливо наказание. Отправя искане за провеждане на повторен разпит на св. А. Н. и св. Р. М.; за допускане до разпит в качеството на свидетел на И. Г. и допускане на комплексна съдебно медицинска и трасологична експертиза, която да отговори на поставените от защитата в допълнението към жалбата въпроси.

Постъпило е допълнение към жалбата, изготвено от подс. Н., в което акцентира върху наличните противоречия в доказателствения материал, които според него са останали неразрешени. Приема доказателствения прочит на съда за превратен.

Обръща внимание на факта, че част от свидетелите, чиито показания са били кредитирани, са в близки отношения със семейството на пострадалия, което не е било отчетено при обсъждането на показанията им. Критикува липсата на обсъждане на дадените от него обяснения, както и на показанията на свидетелите, подкрепящи версията му за извършено спрямо него нападение от страна на пострадалия. Не приема заключенията на изготвените по делото СМЕ, поради съдържащите се в тях грешки и непълноти. Отправя критики към съда за липса на безпристрастност, както и 2 такива към поверениците на частните обвинители и граждански ищци. Излага подробни съображения в подкрепа на това. Отправя и упрек за липса на обективност, справедливост и проява на дискриминация от страна на съда.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание, съдът е преценил, че ще се произнесе по направените доказателствени искания в о.с.з.

В проведените открити съдебни заседания, по искане на защитата и по свой почин съдът, е приел, че за разкриване на обективната истина е необходим разпитът на лицата Б. А. А., И. Б., Х. О. А., О. Х. А., Б. С. Н., Д. Н. Б. и С. М. М., на гражданските ищци: М. К. Ц., А. К. Ц. и Ц. К. Ц.. Същевременно въззивният съд намери, че не следва да бъде провеждан допълнителен разпит на свидетелите А.-К. Н. и Р. М., тъй като те са били разпитвани подробно пред първоинстанционния съд, показанията им, дадени на предсъдебната фаза са били приобщени по коректния процесуален ред, а страните са разполагали с възможност да им задават въпроси. Пред въззивния съд бе проведен разпит на вещите лица, изготвили комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, /том 5 от ДП на лист 77-84/ - В. В. Т. и Д. Й. Ц., след което е допуснал изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, като е назначил за вещо лице д-р Д. Н., приети са писмени доказателства, относими към личността на подс. Н.. Искането на защитата за допускане на съдебнометрологична експертиза съдът намери за неоснователно и ненужно за разкриване на обективната истина по делото, доколкото счете, че са налични достатъчно данни за изясняване на разС.ията в населеното място, където се е случило инкриминираното деяние. Поради невъзможност за провеждане на разпит на ЧО Ц. Ценова и след извършване на такъв на частните обвинители М. Ц. и А. Ц., настоящият въззивен състав заличи ЧО Ц. Ц. в качеството й на свидетел.

В хода на съдебните прения пред САС, защитникът на подсъдимия - адвокат К., поддържа жалбата. Приема за установено, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване и именно той е търсел саморазправа с подсъдимия, започнал е свадата с него и го е нападнал. Приема, че подсъдимият не е оказвал натиск на свидетелката А. – К. Н.. Обосновава тези си изводи с разпитаните пред въззивния съд свидетели – Б. А., О. О. и Х. А.. Приема, че от показанията на св. С. Г. (отново разпитана за първи път пред въззивния съд) е установено емоционалното съС.ие на подсъдимият Н. след деянието, който е бил притеснен и не е знаел дали И. Ц. е жив и дали е пострадал, а след като е разбрал, че е починал е отишъл да се предаде на органите на МВР. Касае се според защитата за случайна среща между пострадалия и подсъдимия, когато алкохолното опиване и агресивното поведение на Ц., е станало причина за спречкване и размяна на удари с подсъдимия Н.. Аргументира тезата си с характеристичните данни, събрани за подсъдимия, който е студент в Англия, не употребява алкохол, не пуши, не е осъждан, грижи се за семейството си и спортува.

Приема, че в случая не се касае за предумишлено убийство, тъй като от свадата между подсъдимия и пострадалия до инцидента е изминало кратко време, през което не е имал време да обмисли и да извърши престъплението. Именно поради това и не е направил опит да го прикрие или да се укрие. Счита, че се касае за деяние извършено при условията на неизбежна отбрана, което изключва обществената му опасност.

Алтернативно предлага на съда да обсъди възможността да се касае за престъпление по чл. 119 от НК или по чл. 124, ал. 1 от НК. Отправя искане за преквалифициране на деянието в по-леко по вид престъпление и определяне на справедливо наказание.

Защитникът на подс. С. Н. – адв. С. отправя искане да признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление 3 по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК. Предлага собствена версия на случилото, като обосновава идентичен с развития от адв. К. сценарий за осъществено нападение от страна на пострадалия Ц. спрямо подсъдимия, при развитието на който и възникналото спречкване между двамата, подс. Н. внезапно забелязал кръв по носения от него нож.

Прима за неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на предумисъл у подсъдимия, тъй като С. Н. не е целял да намери И. Ц., а се е насочил към дома на майката на Л. Н., за да могат двамата да изяснят отношенията си като семейство. Не е налице предумишлено деяние, тъй като решението за деянието не е било взето в сравнително спокойно съС.ие, по предварително решение, след обсъждане на мотивите за и против осъществяването му. Според защитата се установява, че между първата и втората среща между подсъдимия и пострадалия е изминал период от около 20-25 минути, който е изключително кратък, за да може да се счита, че Н. е бил в спокойно съС.ие, обмислил е мотивите за и против осъществяването на престъплението и е взел предварителното решение за това.

Счита, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, тъй като именно И. Ц. е бил този, който е инициирал конфликта, който е прераснал във физическа саморазправа, в хода но която отново той е нанесъл удари на Н..

Последният от своя страна се е опитвал да избегне тези удари, а след като е установил кръвта по ножа, се е отдръпнал.

Алтернативно, приема, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и тъй като подс. Н. е изпитвал страх от И. Ц. поради алкохолното му повлияване и обичайно агресивното му поведение, приема, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, при наличието на уплаха по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НК или чл. 119 НК.

Приема още, че определеното от първоинстанционния съд наказание е явно несправедливо, като същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като са налице многобройни такива - добрите характеристични данни за подс. С. Н., обстоятелството, че същият е неосъждан, семеен е, баща на две деца, за които и към момента полага грижи, по отношение на него липсват данни за други незавършени наказателни производства, продължава образованието си, касае се за позитивна и неконфликтна личност, чието процесуално поведение от началото на производството до настоящия момент определя като безупречно. Всичко това, както и изминалия период от време от датата на деянието обуславят основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В заключение взима отношение и по основателността и размера на гражданските искове.