Акт № 1072 от 28.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Галина Чавдарова

Членове:Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501701 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 16962/02.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Д., срещу Решение № 190/ 16.01.2026г., постановено по гр.д. 14184 / 2024г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя “Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника - „Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“№3, искове за заплащане на сумите от 661,55лв. - изплатеното обезщетение и разноските за неговото определяне по щета настъпила на 4.06.2023г. и покрита от застраховка „Каско“ 1

№0312220340022935 на осн. чл.410 от КЗ и мораторна лихва в размер 70,09лв. от 22.08.2023г. - датата на поканата, съгласно чл.378, ал.5, изр. второ от КЗ до датата на завеждане на исковата молба-8.07.2024г. на осн. чл.86 от ЗЗД.

2/ частна жалба вх. № 43673/02.06.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Д., срещу Определение No 6558 / 05.05.2026г., постановено по гр.д. 14184 / 2024г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, с което е изменено Решение № 190 от 16.01.2026г., постановено по гр.д. № 14184/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 31 състав, в частта му за разноските, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД 102,26 евро до присъдените с определението 185 евро.

Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че в производството пред Районен съд Варна се събрали множество доказателства, които, тълкувани в своята съвкупност, безспорно доказвали тезата на ищеца. В процесния казус именно поради бездействието на Агенция "Пътна инфраструктура", били получени уврежданията на процесния автомобил и последната била пряко отговорна.

Твърди, че съдът следвало да отчете „нечетливостта“ на представения Протокол за ПТП № 1864813/04.06.2023 г., много преди постановяване на обжалвания акт. Следвало да укаже на ищцовата страна, че не сочи доказателства в подкрепа на своите твърдения, както и да представи „четливо“ копие или оригинал на представения документ. Независимо от горното, обаче, от представения екземпляр по делото, от протокола за ПТП било видно, че компетентните органи установили на място, че „У1 се движи в лява лента направо и удря пресичащото от ляво на дясно животно У2“, като същевременно била съставена и надлежна схема на местопроизшествието.

Официалният документ, нито бил оспорен, нито била оборена доказателствената му сила. Не на последно място, по делото били приети редица други писмени доказателства, сред които и САТЕ, които доказвали сочения механизъм на настъпване на вредите. Очевидно, вещото лице по сочената експертиза, при изготвянето й, било ползвало и се е запознало с обективираното съдържание на Протокол за ПТП № 1864813/04.06.2023г.

Обобщава, че механизмът на ПТП бил установен, както от свидетелските показания, така и от автотехническата експертиза, неоспорена в тази й част.

2

По отношения размера на вредите, същият се установявал безспорно, като САТЕ била категорична, че уврежданията били от процесното ПТП и исковата сума отговаряла на сумата, необходима за възстановяване на увреденото имущество. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Заявява, че в исковата молба се навеждат твърдения, че пътищата от републиканската пътна мрежа следва да се поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, като за целта се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения и се поставят така, че да бъдат лесно разпознаваеми.

Посочвало се, че Агенция „Пътна инфраструктура" била отговорна за управлението на тези пътища, както и законовите разпореди, вменяващи й тези задължения. В същото време, обаче, ищецът не посочвал нито едно от тези задължения, които ответникът или негови длъжностни лица виновно били нарушили и в резултат на това да е настъпило процесното ПТП. Сочи, че сам по себе си фактът на преминаване на животното през автомобилен път не означавало директно, че стопанисващият пътния участък субект имал вина за това. За да се твърди това било нужно да се установи негово конкретно противоправно поведение, в колизия с конкретна законова разпоредба, които да са пряка причина за преминаването на животното през пътя. Твърди, че няма спор, че произшествието било станало в пътен възел. Излага, че съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсвала при отвора на съоръжението и се затваряла при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението оставал свободен, а при пътните възли мрежата се поставяла от външната страна на връзките, съобразно нивелетното им положение и продължавала по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на влИ.е на връзката във второстепенния път. Следователно животното, което се било появило на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такива 3 места. В този смисъл без правно значение било дали е имало или не предпазна мрежа в участъка. Още по-вече, че наличието на такава не можело да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.

Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В частната жалба, подадена от застрахователя, уточнена с молба с вх. No 26449 / 14.08.2026г., се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил сума на насрещната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер, подобен на този за адвокатски хонорар. Когато страната се защитава от юрисконсулт, то това обстоятелство следвало да се отчете и съдът да присъди възнаграждение в размер определен, съобразно Наредба за заплащането на правната помощ.

Юрисконсултите били лица с правно образование, които извършвали правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу работата, която извършвали само за своя работодател, в това число и процесуално представителство, те получавали уговорено с работодателя възнаграждение, което като цяло поставяло въпроса изобщо за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт на действащ трудов договор. Предвид материалния интерес по делото, присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 480.00 лева се явява очевидно прекомерно и несъответстващо на извършената работа, както и на правната и фактическа сложност на делото. Първоинстанционният състав частично уважил молбата на ищеца и намалил размера до 185 евро / 361.83 лева/, като сочи, че така определеният размер също се явявал прекомерен.

Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, а фактът, че същото било решено в четири заседания, до голяма степен се дължал и на процесуалното поведение на състава и ответника. Разбира се, всеки състав определял в рамките на процесуалния закон как да води съответното производство, но не следвало това да бъде използвано като аргумент в полза, на която и да е страна в процеса. Моли за отмяна на определението за разликата над 102,26 евро, който размер намира за справедлив и обоснован.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК , е постъпил отговор на частната жалба от ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който се оспорва 4 последната като неоснователна и необоснована. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

С определение No 4068/ 06.08.2026г., въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба и депозираната частна жалба не отговарят на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 26449 / 14.08.2026г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията. Ответникът и трето лице - помагач са изразили становище в предоставения им срок.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законния или процесуален представител, като се изразява писмено становище, ведно със списък на разноските. За въззиваемата страна – ответник се явява процесуален представител, който оспорва въззивната и частната жалби, моли за потвърждаване на решението /определението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач изразява писмено становище, с което оспорва депозираните жалби и моли за потвърждаване на решението/ определението.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени искове с правно основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от “Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника - „Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“№3, за заплащане на сумите от 661,55лв. - изплатеното обезщетение и разноските за неговото определяне по щета настъпила на 4.06.2023г. и покрита от застраховка „Каско“ №0312220340022935 на осн. чл.410 от КЗ и мораторна лихва в размер 70,09лв. от 22.08.2023г. - датата на поканата, съгласно чл.378, ал.5, изр. второ от КЗ до датата на завеждане на исковата молба-8.07.2024г. на осн. чл.86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „Дженерали застраховане“ АД сочи в исковата си молба, че на 04.06.2023г., около 00:45ч., при движение по автомагистрала Хемус, км. 421+700 в посока гр.Варна, водачът на л.а.„********* е реализирал 5 удар с внезапно изскочило на пътя диво животно (диво прасе), тъй като не е бил в състояние да избегне удара. В резултат на удара са нанесени повреди на автомобила в зоната на удара-предна броня, кора под предна броня, пластмасов подкалник преден ляв, кора под двигател, кора под купе - лява, кора под скоростна кутия. Причината за настъпването на произшествието е била наличието на диво животно на пътното платно, което водачът не е могъл да забележи своевременно и да избегне. Пътнотранспортното произшествие е настъпило поради неизпълнение на задълженията от страна на служители на Агенция „Пътна инфраструктура" за обезопасяване на пътното платно и изграждане на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, съгласно изискванията на чл.19 от Закона за пътищата. За регистриране на пътнотранспортното произшествие, от органите за контрол на пътното движение е съставен Протокол №1864813/04.06.2023г., от който е видно, че причина за настъпването на ПТП е наличието на диво животно на пътното платно. Съгласно застрахователен договор за застраховка "Каско" №0312220340022935, със срок на валидност от 27.07.2022г. до 26.07.2023г., при "Дженерали застраховане" АД е образувана преписка по щета № *********, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което повредите са отстранени от сервиз "Топ Ауто 2006" ЕООД, като стойността на ремонта е заплатена на сервиза с преводно нареждане 201B1O***/23.06.2023г. След изплащането на обезщетението, в размер на 646,55лв., на основание чл.410 от Кодекса за застраховането „Дженерали Застраховане" АД е встъпило в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение, заедно с разноските за неговото определяне, които са 15лв. в настоящия случай или общо за сумата 661,55лв. Произшествието е настъпило поради наличие на препятствие на пътното платно, като Агенция „Пътна инфраструктура" не е положила дължимата по закон грижа за обезопасяване движението на пътното платно. С покана, изх.№*********/21.08.2023г. ищецът е предявило вземането си пред Агенция „Пътна инфраструктура", като поканата е получена на 22.08.2023г. Твърди се, че до настоящия момент, ищецът не е получил плащане от ответника по процесната преписка, като с писмо вх. № 310В020158/11.09.2023г. ответникът отказва изплащането на обезщетение, поради което моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да 6 му заплати сумата 661,55лв. - изплатеното обезщетение и разноските за неговото определяне; мораторна лихва в размер 70,09лв. от 22.08.2023г. датата на поканата, съгласно чл.378, ал.5, изр. второ от КЗ до датата на завеждане на исковата молба-8.07.2024г.; законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане; направените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 31 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc57e771-da11-4233-9c60-1001bb61fc09