Определение № 269 от 10.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500177 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК, образувано по частната жалба на С. Т. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бургас ж. к.„Б. М." бл.* вх.* ет.* ап.*, понастоящем пребиваваща във Великобритания( ищец по гр. д.№ 695/2026 г. по описа на Окръжен съд Бургас), против Определение №1452 /18.05.2026 г., постановено по гр.д № 695 /2026 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от нея установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за установяване на парично дарение в размер на 60 000лв.от покойния наследодател Т. Т. в полза на първата ответница Я. Т. Т., обективно съединен с останалите заявени по делото претенции срещу същата ответница и ответница Й. Д. Т. – двете от гр.Б., кв. „Л.“, ул.“Д.Н.“ №*.

Определението в неговата прекратителна част се сочи за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Конкретно се поддържа, че в исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 695 /2026г. на ОС-Бургас, са предявени обективно и субективно съединени искове за нищожност, за унищожаемост на сделки и за възстановяване на запазена част от наследството на Т. С. Т., а също и установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С последния ищецът е искал от съда да приеме за установено по отношение на първата ответница, че паричните средства, с които е закупила недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 501, том III, рег.№3787, дело № 506 от 07.07.2020 г. на нотариус Н. М., представляват предоставени й средства, придобити от наследодателя и неговата съпруга в режим на съпружеска имуществена общност, като по съществото си това имуществено разместване прикривало дарствено намерение в полза на ответницата.

Този факт се сочи за такъв от съществено значение за изясняване произхода на средствата и за преценката дали чрез процесната сделка е извършено фактическо безвъзмездно облагодетелстване на единия наследник за сметка на наследствената маса и запазените права на ищцата. Според страната първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма правен интерес от воденето на установителен иск относно характера и произхода на средствата, използвани за придобиването на процесния недвижим имот.Намира извода за противоречащ на материалния закон.

Счита, че за да се прецени дали е накърнена запазената й част от наследството, е необходимо да бъде формирана наследствена маса по реда на чл.31 от ЗН, при което следва да бъдат отчетени и извършените от наследодателя безвъзмездни имуществено-разпоредителни 1 действия, включително предоставянето на парични средства в полза на един от наследниците.За това поддържа, че установяването на произхода и характера на средствата, използвани за придобиването на недвижимия имот, е абсолютно необходима предпоставка за решаване на спора по чл.ЗО от ЗН и че без произнасяне по този въпрос е невъзможно да се прецени дали е налице накърняване на запазената й част.С това обосновава правния си интерес от воденето на установителния иск. С оглед горното намира, че съдът неправилно е приложил чл.124, ал.1 от ГПК.Счита също, че БОС е определил неправилно предмета на иска. Предявеният установителен иск не целял доказване на абстрактен факт, нито на изрично сключен договор за дарение по чл.225 от ЗЗД, а на правно релевантния произход на паричните средства, използвани за придобиване на недвижимия имот, подробно описан в нотариален акт № 501/07.07.2020г., както и обстоятелството, че произхождат от наследодателя и неговата съпруга и представляват фактическо безвъзмездно имуществено облагодетелстване в полза на ответницата.Тези обстоятелства според жалбоподателката са пряко относими към определяне обема на наследствената маса и към преценката дали е налице твърдяното накърняване на запазена част от наследството.От това се извежда и самостоятелното правно значение на този иск, касаещ релевантно за наследствения спор имуществено разместване между страните. Намира за допуснато също и нарушение на процесуалните правила от съда, т.к. прекратеният установителен иск относно произхода и характера на предоставените средства е преюдициален спрямо конститутивния иск по чл.ЗО от ЗН за намаляване на дарственото облагодетелстване, като двете претенции са свързани и следва да бъдат разгледани съвместно.Твърди, че ако съдът е счел исковата молба за нередовна, е следвало да я остави без движение, а не да прекратява производството по делото в тази му част.Намира, че така ОС-Бургас е създал пречка за пълното изясняване на спора и за правилната защита на правата на ищеца. В обобщение от изложеното се моли за отмяна на Определение № 1452 от 18.05.2026г., постановено по гр.д.№ 695 /2026г., по описа на ОС-Бургас В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по предявения установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена в рамките на визирания от закона преклузивен срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея с ъ д . Разгледана по същество обаче тя е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Производството е образувано по искова молба на С. Т. Т. срещу Я. Т. Т. и Й. Д. Т., с която са предявени претенции по чл.30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Т. С. Т. (като негова дъщеря), чрез намаляване на сделки, прикриващи дарение в полза на първата ответница, а именно договорите обективирани в нотариален акт №81, том2, рег.

№2101, дело №74 от 16.04.2025г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и в нотариален акт №143, том 1, рег.№2131, дело 127 от 16.06.2025г. за прехвърляне на недвижим имот отново срещу издръжка и гледане. В условията на евентуалност е формулирана претенция по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на посочените разпоредителни сделки, като привидни- прикриващи дарение. В условията на евентуалност е направено искане за обявяване сделките за унищожаеми на основание чл.33 и чл.31 ЗЗД. Като отделна кумулативно съединена претенция е формулирано искането за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт №501, том3, рег.№3787, дело №506 от 07.07.2020г.,защото е привидна, прикриваща дарение, извършено със средства, предоставени от наследодателя Т. Т. и неговата съпруга на първата ответница.

С разпореждане №1577/16.04.2026г. исковата молба е оставена без движение, като Т. е напътена да изложи конкретни фактически твърдения, обосноваващи преценката й, че искът по чл.30 ал.1 ЗН е главен и как той обуславя заявените от нея евентуални претенции за прогласяване нищожност и унищожаемост на разпоредителните сделки с недвижими имоти, като отчете обстоятелството, че едва след прогласяване недействителността на последните, като прикриващи безвъзмездна сделка, би могло да се пристъпи към намаляване на разпорежданията до размера на запазената част на ищцата. Указано й е, ако прецени друг ред и форма на обективно кумулативно съединяване на исковете, да представи искова молба със съответния петитум.

2

В постъпилата в отговор на горното уточняваща молба е заявена следната поредност на претенциите: главен иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделките, обективирани в посочените нотариални актове поради привидност, прикриваща дарения; в условията на евентуалност(при отхвърляне на горните), се иска на основание чл.31 и чл.33 ЗЗД да бъдат унищожени процесните два договора за покупко-продажба срещу издръжка и гледане, като сключени при съществено увреждане интересите на прехвърлителя, намирал се в състояние на зависимост, при явно неравностойни престации, поради крайна нужда и явно неизгодни условия. В случай, че съдът не уважи тези искове, се заявява претенция с правно основание чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на извършените разпореждания, обективирани в посочените два нотариални акта до размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищцата.

По отношение на иска, касаещ сделката, осъществена с н.а. №501, е уточнено, че имотът е закупен само на името на сестрата на ищцата(първата ответница),но със средства, дарени й от родителите, като предоставянето на тези средства представлява дарение по смисъла на чл.225 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).Сочи се, че така дарените от бащата парични средства в размера на дела му от общо притежаваните със съпругата такива, следва да бъдат присъединени към наследствената маса на покойния Т. Т. ,съгласно чл.31 от Закона за наследството(ЗН).

С оглед горното уточнение страната потвърждава, че е завела самостоятелен иск да се признае за установено по отношение на ответниците, че паричните средства, с които е придобит имотът по сделката, обективирана в н.а.501,том.3, рег.№3787, дело №506 от 07.07.20г.,представляват дарение, извършено от наследодателя, съвместно със съпругата му(ответница Й.Т.) в частта, съответстваща на неговия дял от сумата, която следва да бъде включена при формирането на наследствената маса, съгласно чл.31 от ЗН.

С разпореждане от 22.04.2026г. исковата молба е оставена отново без движение като на ищцата е указано да мотивира наличие на правен интерес от предявяване на последния обективно съединен иск и да заяви неговата цена.

В уточняваща молба от 27.04.2026г. ищцата заявява, че правният й интерес се извлича от необходимостта да бъде изяснен действителният произход на средствата, с които е придобит имотът, тъй като ответната страна оспорвала твърдението, че част от средствата представляват принос на наследодателя и това имало значение за определяне размера на наследствената маса и този на запазената част на страната, които щели да бъдат увеличени, а това водело до промяна в съществуващото й правно положение. Цената на този иск е определена в размер от 60 000 лева. С оглед дадените обяснения петитумът на иска е заявен така: съдът „да признае за установено, че паричните средства, с които е придобит имотът по сделката от н.а. №501/07.07.20г. включват средства, представляващи принос на наследодателя от съпружеска имуществена общност, както и средства от личен произход на другия родител. При условие на евентуалност, ако се установи,че наследодателят е предоставил средства за придобиването извън рамките на съпружеската имуществена общност, същите следва да се приемат като дарение в полза на ответницата“.

След така направеното уточнение първоинстанционният съд е определил горната претенция като такава за факт, който не попада в хипотезата на чл.124 ал.4, предл. второ от ГПК, създаващ императивно ограничение за установяването по исков ред на обстоятелства, чието съществуване законът не обвързва с последици, имащи самостоятелно правно значение.

Съобразено е също, че този факт ще бъде установен в рамките на вече заявения иск за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на баща й Т.Т.. За това претенцията е счетена за недопустима, като предявена при липса на правен интерес и производството по делото е прекратено в тази част.

АС-Бургас намира обжалваното определение в прекратителната му част за правилно, макар по различни от изложените в тази връзка съображения.

Разпоредбата на чл.124 от ГПК признава на всички субекти процесуалната възможност да установят чрез иск съществуването или несъществуването на правоотношения(вж.ал.1), но само, ако имат правен интерес от това.

Правният интерес е ясен, когато ищецът се явява страна по оспорваната сделка. Обаче в хипотезата на установяване на чуждо правоотношение, интересът на третото лице е поставен в 3 зависимост от това дали се засяга правната му сфера, макар индиректно, и в какъв обем. Както е посочено в Решение №299/09.01.12г. по гр.д.№1331/10г. на ВКС, имащо предвид оспорването на чуждо правоотношение(с твърдение за нищожност), за да е налице правен интерес от предявения установителен иск на третото лице …“ то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат“.В същия смисъл и Определение 332/11.04.19г. по гр.д.№4300/18г. на ВКС.