Решение № 2648 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7040/2024
- Вид
- Решение № 2648
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147а · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 2648 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330107040 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск, предявен от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу Б. З. Х., ЕГН **********, адрес: *****, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 339,78 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за обект с ИТН *****, находящ се в *****, за периода 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г., както и 78,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.02.2022 г. – 20.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
За процесните суми е издадена Заповед № *****/22.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3198/2024 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не било необходимо изричното им приемане от потребителите. Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН *****, находящ се в *****, а ответникът имал насрещното задължение 1 да заплаща потребената електрическа енергия и при неплащане в срок дължал и обезщетение за забава. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения за периода от 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г. ищецът бил доставил в обекта на ответника електроенергия на стойност 339,78 лева, която не била заплатена от потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение за забавено плащане в размер на 78,87 лева. за периода от 11.02.2022 г. – 20.02.2024 г. За посочените суми била издаден заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3198/2024 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с., която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се подава и настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искови претенции и присъждане на направените по делото разноски, както и разноските по ч.гр.д. № 3198/2024 г. по описа на РСПловдив.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.
З. Х.q чрез особения представител ***. Н. В., с който се оспорва по основание и размер предявеният иск от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за установяване на съществуващите процесни вземания. При неуважаване на предявения установителен иск, ответникът претендира и отхвърляне на ищцовата претенция за направените разноски в производството по чл. 410 ГПК, както и по настоящото дело. Твърди се, че ответникът не е потребявал ел. енергия за периода 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г., поради което нямал и парични задължения към ищеца. Оспорват се и приложените, като писмени доказателства от ищеца по делото, фактури за потребената ел. енергия. На основание чл. 147а ЗЗП е направено възражение, че Общите условия на електроразпределителното дружество ищец не обвързват ответника, тъй като той има качеството потребител, а те не му били предоставени и той не се бил съгласил с тях.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3198/2024 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № *****/22.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и 2 главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следваше да докаже, че е бил изправна страна по договора, включително, че е доставял електрическа енергия в обекта за процесния период, като докаже вземанията си и по размер. По иска за обезщетение за забава следваше да установи моментът на забавата.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител, какъвто се явява ищцовото дружество, осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Не се оспорва обстоятелството, а и същото е общоизвестно, че ищецът е лицензиран краен снабдител на електричество, която лицензия обхваща и територията на гр. Пловдив. Не се твърди и не се сочат доказателства за релевантния период за имота да бил избран друг доставчик на електрическа енергия за процесния обект. Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо изричното им съгласие, в срок от тридесет дни след публикуването на общите условия /в този смисъл ал. 4 и ал. 5 на същия член/.
По делото са представени доказателства за редовното публикуване на общите условия на ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия за територията на гр. Пловдив. В тази връзка неоснователно се възразява от ответната страна, че липсва приемане на общите условия от потребителя на основание чл. 147а ЗЗП, доколкото подобно писмено приемане не се изисква от специалния ЗЕ. Обстоятелството, че за периода 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г. ответникът е бил собственик електроснабдения обект с ИТН *****, находящ се в *****, се установява от представената с исковата молба справка от АВ за извършени вписвания в СВ *** по партида на Б. Х.. Видно от същата ответникът Х. е придобил собствеността върху визирания по-горе имот през 2010 г. и е продал същия през 2023 г. Следователно доказа се по делото, че ответникът има качеството на „битов клиент“ на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Предвид горното съдът приема, че е налице твърдяното в исковата молба правоотношение между страните по предоставяне на електроенергия до обект на ответника за процесния период. В този смисъл именно за Б. Х. е налице задължение за заплащане на цената за количеството доставена електрическа енергия до обекта. Обстоятелството, че в представените фактури съответно с №*****/31.01.2022г., №*****/28.02.2022г. и №*****/31.03.2022г. е посочено друго име на абоната, не променя титуляра на задължението, а и самите фактури са издадени именно във връзка със задълженията за периода 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г. касаещи консумирана електроенергия за обект с 3
ИТН *****, находящ се в *****.
По повод на визираните фактури пък е изслушано и заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), вещото лице по която сочи, че фактурите са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и са включени в Дневниците за продажби по ДДС за съответните месеци. Задълженията са разпределени както следва: по фактура №*****/31.01.2022г. – 261.22лв. с ДДС, по фактура №*****/28.02.2022г. – 78.42лв. с ДДС и по фактура №*****/31.03.2022г. – 0.14лв. с ДДС, или общото задължение за главница е в размер на 339,78 лв. Проверено е от експерта, че изчисленията за консумирана електрическа енергия и достъп до мрежата по процесните фактури, са извършени съгласно Решение Ц 27/01.07.2021г. на КЕВР за всеки отделен период. В крайните цени на електрическата енергия е включена и цената за задължения към обществото. Размерът на обезщетение за забава за периода от 11.02.2022г. до 20.02.2024г. е 78.87лв.
По отношение на факта на доставка на електроенергия до обект с ИТН ***** е изслушано заключенията на съдебно-техническата експертиза (СТЕ).
Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено. Според изводите на вещото лице по техническата експертиза през процесния период 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г. е имала реална доставка на електрическа енергия до обекта на ответника, като доставеното количество е общо 1655 квтч., от които 1098 квтч. – по дневна тарифа и 557 квтч. по нощна. В заключението е посочено, че между отчетените с електромер с фаб. № ***** в обект с ИТН ***** количества електроенергия и фактурираните такива с процесните фактури, представени с исковата молба няма разлика. Отчетът на електромера е извършван дистанционно, като е осъществяван редовно – ежемесечно. Вещото лице сочи още, че електромер с фаб. № *****, който е отчитал доставяната електрическа енергия до имота на ответника, е преминал успешно проверка за неговата изправност през 2022 г., с валидност до 2025 г.
Следователно установява се от заключението по СТЕ, че ищцовото дружество е било изправна страна по договора и е доставяло електрическа енергия за процесния период в обекта на ответника с ИТН *****, находящ се в *****, за периода 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г. От представените три броя фактури - съответно с №*****/ 31.01.2022г., №*****/ 28.02.2022г. и №*****/ 31.03.2022г., и отговорите по двете експертни заключения се установява, че доставеното количество енергия е било коректно фактурирано. Ето защо, предявеният главен иск се намира за доказан по своето основание. Размерът на главницата се установява от заключението по ССчЕ, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид забавата на ответника при заплащане на дължимите суми за 4 главница, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода 23.12.2021 г. – 22.03.2022 г., за основателна се намира и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ел. енергия в 10-дневен срок от тяхното фактуриране. От посочената разпоредба в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил на посочените в представените фактури дати, най-ранната от които е 10.02.2022 г. Доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 78,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.02.2022 г. – 20.02.2024 г., който размер също се установява от експертното заключение по ССчЕ.
Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc57b808-ae05-4af4-88ee-7058eb814f32