Решение № 63 от 14.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Разлог, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240101291 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК, депозирана от П.Л.Н., с ЕГН*, от г.Р., у.„Б.М.”№12, в.А, против „Е.Ф.”ООД, дружество вписано в ТР на Х. под №*, с адр: Щ.71, Х., ФРГ., ч/з пълномощника „Е.М.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.В., ж..

„М.д.“, у.„Р.П.К.”№4-6, с управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. (правоприемник на „Е.С.“ЕООД, ЕИК*.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 5`249.04 лева, за събирането на която е образувано ИД №*/2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с рег. №796 в КЧСИ с район на действие Бл.ОС.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на исковата претенция, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно м/у страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са установява, че в полза на „Обб"АД - праводател на ответника, е бил издаден ИЛ от 03.11.2006 г. по ч. гр. д. №1210/2006 г. по описа на РС-Рг, по силата на който длъжникът А.И.К. и солидарно задължения поръчител П.Л.Н. били осъдени да заплатят на кредитора следните суми:

4`700,81 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2006 г., 548,23 лева - договорна лихва за периода от 20.11.2005 г. до 01.10.2006 г., 58,53 лева – лихва за периода от 20.11.2005 г. до 01.10.2006 г., както и 106,15 лв. – държавна такса.

Въз основа на издадения ИЛ кредиторът е подал на 28.02.2007 г. молба до ЧСИ В.Т. с рег.

№795 на КЧСИ, за образуване на изп. производство. С молбата взискателят е възложил по чл.18 от ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на ЧСИ, от 28.02.2007 г. е било образувано ИД под №20077950400071.

На 21.05.2007 г., ЧСИ е изпратил съобщение до П.Н. за предстоящ опис на движими вещи, който не се състоял.

С постановление от 07.12.2007 г. ЧСИ В.Т. конституира като взискател по ИД „ЕОСФ."ООД с оглед настъпило правоприемство по прехвърляне на вземането от „ОББ“АД.

1

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника П.Н. на 16.12.2007 г.

В периода от 2008-20010 г. по ИД №20077950400071 са постъпвали периодично средства от наложени запори на трудово възнаграждение на П.Н. и А.К..

На 26.08.2011 г. „ЕОСФ."ООД депозирало молба ИД №20077950400071 по описа на ЧСИ В.Т. да бъде продължено от ЧСИ Ш.Д. с рег. №796, който на 06.04.2012 г. образува ИД № 20127960400626.

Видно от приложеното ИД №626/2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег. №796 в периода 20132023 г. са налагани запори в/у трудовите възнаграждения на П.Н. и А.К., както и запори на притежаваното от всеки движимо имущество - МПС.

Горната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Предмет на предявения пред съда иск е отричане дължимостта на сумите по ИЛ от 03.11.2006 г., издаден по ч. гр. д. №1210/2006 г. по описа на РС-Рг на основание погасяване на вземането по давност, поради липса на извършвани спрямо ищеца изп. действия в продължение на 2 години в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В настоящия случай приложима по отношение на установените по издадения ИЛ вземания е 5-годишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл.117, ал.2 от ЗЗД и чл.404, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълк. решение №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изп. процес относно вземането по изп. дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълк. решение №2/26.06.2015 г. по т. д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т.10 от Тълк. решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години и изп. производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изп. действие. В мотивите на цитирания акт е разяснено, че по смисъла на чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изп. действие в рамките на определен изп. способ, като такива действия са: насочването на изпълнението ч/з налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изп. действия и не прекъсват давността образуването на ИД, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,

С Тълк. решение №2 от 04.07.2024 г. на ВКС по Тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изп. действие, извършено по ИД, по което е настъпила перемпция. В мотивите на тълк. решение е изложено, че до прекъсване на давността води редовна молба, в която е посочен начинът на изпълнение и която съдържа искане за налагане на запор или възбрана.

В настоящия случай, доколкото и двете изп. дела са образувано преди 2015 г., с оглед дадените в ТР №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, до 25.06.2015 г. и поради приложимостта на ППВС №3/1980 г., давност за вземанията по тях не е текла. Постановките на Тълк. решение №2/2013 г. от 25.06.2015 г. са приложими, считано от 26.06.2015 г., след която дата започва да тече давност, която в случая е прекъсната със следващото извършено валидно действие на 28.02.2017 г. с налагането на запор в/у трудовото възнаграждение на на длъжника. Предприети са и следващи изп. действия ч/з налагане на запор по трудови възнаграждения, вземания и в/у МПС на длъжника на 21.01.2019 г., 07.12.2020 г., 06.12.2022 г., 20.06.2023 г., на всяка от които дати давността е била прекъсвана, включително и при предприемане на действия спрямо солидарния длъжник по отношения на общия дълг.

След подаване на ИМ е поставено Тълк. решение №2 от 04.07.2024 г. на ВКС по Тълк. дело 2

№2/2023 г., ОСГТК. Съгласно т.3 от същото, погасителната давност се прекъсва от изп. действие, извършено по ИД, по което е настъпила перемпция. Прието е, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици. Прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение. Ефектът на прекъсване на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на ИД. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изп. действие. Задължението за действие е на съд. изпълнител и изпълнението или неизпълнението на това негово задължение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Както е посочено в Решение №37 от 24.02.2021 г. по гр. д №1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., дори и предприетите след настъпване на основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, действия на съд. изпълнител да са процесуално незаконосъобразни, това не опорочава само по себе си дълга. Нарушаването на процесуалните правила е без значение за съществуването и дължимостта на материалното право и може да породи съответно само дисциплинарна отговорност или отговорност за вреди на съд. изпълнител, ако се установят такива като пряк резултат от нарушението.

Предвид гореизложеното, дори в даден момент по образуваното ИД №20077950400071 по описа на ЧСИ В.Т., прехвърлено за продължаване на изп. действия при ЧСИ Ш.Д. с №20127960400626 да е настъпила перемция, то тя е без правно значение за прекъсване на погасителната давност.

По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.

Ответникът не е направил искане за присъждне на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на никоя от страните.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Н., с ЕГН*, от г.Р., у.„Б.М.”№12, в.А против „ЕОСФ.”ООД, дружество вписано в ТР на Х. под №*, с адр: Щ.71, Х., ФРГ., ч/з пълномощника „ЕОСМ.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.В., ж..„М.д.“, у.„Р.П.К.”№4-6, с управители Р.И.М.-Т. и Т.И.В. (правоприемник на „ЕОСС.“ЕООД, ЕИК*, иск за признаване за установено, че НЕ ДЪЛЖИ сумата от 5`249.04 лева, за събирането, на която е образувано ИД №20127960400626/2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег. №796 в КЧСИ с район на действие Бл.ОС поради погасяването на вземането по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3