Определение № 5511 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5511 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20261100501055 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по три частни жалби:

ЧЖ вх.№ 266976 от 06.08.2025г. подадена от Ц. З., в лично качество и като законен представител на малолетните си деца Г., М. и А. А.и , П. Г. - Д.а и В. Д. чрез адв.П.С. и

ЧЖ вх.№ 25011675 от 10.09.2025 г. подадена от СОФТРАНСКОМ ООД ЕИК 202729147 като горецитираните две частни жалби са подадени срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 20142673 от 21.07.2025 г., постановено от СРС , 178 св. по гр.д. № 16147 от 2020г. по реда на чл.248 ГПК, като всяка от страните оспорва това определение .

Предявена е и частна жалба вх.№ 418376 от 22.12.2025 г. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 20148209 от 16.12.2025г. , с което СРС,178 св. е отказал да допусне предварително изпълнение на съдебното решение на осн.чл.248,ал.2, т.3 ГПК .

Съдът намира, че първите две частни жалби не следва да се разглеждат в настоящото съдебно производство.

Видно от придружителното писмо, трите частни жалби са препратени от СРС към СГС заедно и със подадените две въззивни жалби подадени срещу съдебното решение – ВЖ вх.№ 173189 от 19.05.25 г., ВЖ вх.№ 25007336 от 28.05.2025 г. .

Двете частни жалби по чл.248 ГПК касаещи решението относно разноските следва да се разгледат в производството по разглеждане на въззивните частни жалби. Съдебната практика е установила, че при наличие на въззивни жалби, и доколкото въззивните решения водят съобразно техния изход и до 1 произнасяне и промяна на първоинстанционното решение в частта за разноските , и определяне както на дължимите във въззивната, така и тези дължими пред първата инстанция съдебни разноски, то частните жалби касателно разноските по чл.248 ГПК следва да се разглеждат от въззивната съдебна инстанция в едно с разглеждането на въззивните жалби. Съдът е задължен да се произнесе по жалбата в нейната цялост вкл. и в частта за разноските, поради което спорът по отношение на разпределението на извършените в съдебното производство разноски по чл.78 ГПК подлежи на разглеждане от въззивния съд. В този смисъл е постановеното Опр. №224 от 4.11.2015г., по гр.д.5263 от 2015г., ВКС 4то г.о., Опр.№ 516 от 09.07.2012г. по ч.гр.д.458/ 2012г. по описа на ВКС, ГК, 4 г.о., Опр.№ 590/ 18.07.14 г. по ч.гр.д.1071/2014г..

Правилника за администрацията в съдилищата с разпоредбата на чл.80,ал.4 също изрично сочи , че при подадена въззивна жалба не се образува самостоятелно производство по частните жалби по чл.248 ГПК.

След произнасяне по частната жалба по чл.242 ГПК, делото следва да се докладва по въззивните жалби и жалбите по чл.248 ГПК на Зам.председателя на СГС и ръководител на въззивно отделение при СГС за образуването им и разглеждането им заедно в отделно дело.

По настоящото дело съдът следва да се произнесе по третата частна жалба вх.№ 418376 от 22.12.2025г. срещу определението на СРС № 20148209 от 16.12.2025г., с което съдът е отказал да допусне предварително изпълнение по чл.242, ал.2,т.3 ГПК на съдебното решение.

Жалбоподателите твърдят в частната жалба, че това определение е неправилно. Твърдят, че са налице предпоставките на закона за допускане на предварително изпълнение на съдебния акт. Забавяне на изпълнението на постановеното по делото съдебно решение създава реална и непосредствена опасност , както от причиняване на значителни и непосредствени вреди за ищците, така и от осуетяване на бъдещото принудително изпълнение. Твърди се, че са установили по делото че ответното дружество през последните 5 години, през които делото се води е в процес на прогресивно обезценяване и свиване на стопанската дейност. В дружеството през 2020 т. са работили над 100 осигурени лица, а през 2022г. те вече са четири. Дружеството не поддържа реална икономическа активност, няма стабилен приходоизточник и не разполага с активи , които да обезпечат бъдещо изпълнение на присъдените обезщетения. Намира, че действията на ответника имат за цел да бъдат лишени ищците от възможността за удовлетворяване на вземанията им.

Дейността на дружеството се прехвърля към новосъздадена свързана холдингова структура – Софтранском Холдинг АД . Към нея има 4ри свързани дружества със сходен предмет на дейност. Намира, че дружеството целенасочено се изпразва от активи , за да няма срещу какво да се насочи изпълнението. Всяка година приходите на дружеството съобразно 2 публикуваните ГФО намаляват , увеличават се задълженията към други кредитори, което говори за отслабена икономическа дейност и застрашаване възможността за реализиране вземанията на ищците. За нестабилността на дружеството говори и честата смяна на съдружници в него през периода на 2023г.. Дори адв.възнаграждение от 52 812 лева, в хода на съдебното производство за ответника е платено от трето за спора лице, горепосоченото холдингово дружество.

Непоправимия характер на вредите произтича от обстоятелството, че ищците са наследници на лице починало при трудова злополука . Претенциите имат обезщетителен характер и са пряко свързани с тежки лични и имуществени последици от настъпилото увреждане. Забавяне при изплащане на обезщетението не е само временно неудобство, а води до задълбочаване на неблагоприятните последици за наследниците. По същество вредите от забавяне изпълнението са не само незначителни, но са и невъзстановими.

Горепосочените промени в дейността на дружеството ясно сочат риска дружеството да остане без активи и без икономическа дейност. Поради това опасността за невъзможността да се изпълни решението не се извежда от абстрактни факти, а от конкретно установени такива, които в тяхната съвкупност и взаимовръзка сочат на обезсилване на ответника като длъжник .

Това показва наличие на реална опасност за невъзможност или съществено затруднение за събиране на присъдените суми и настъпване на непоправими вреди в резултат на това, по смисъла на т.3 от ал.2 на чл.242 от ГПК .

Предвид, че са налице предпоставките на закона моли да се отмени определението на СРС и се допусне предварително изпълнение на първоинстанционното решение.

Ответника подава отговор, с който оспорва изцяло частната жалба.

Твърди, че в частната жалба няма конкретно посочени основания за неправилност на съдебния акт . Позовава се на съдебна практика – Опр. № 666/ 19.09.2014г. по ч.гр.д.№ 4154 от 2014 г. ВКС,3 г.о. при което значителност на вредите се определя от техния размер, а непоправимостта им се свързва с необратимия характер на процесите , които те са предизвикали . Твърди, че ответника като работодател има групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ при Дженерали застраховане. По нея на наследниците на починалия им на 02.03.2020г. работник при трудова злополука и негови деца – М., Г. и А. А.и са преведени по 33 600 лв. на всеки един от тях.Във връзка с образуваната застрахователна преписка сумите им са преведени на 24.03.2023г. Наред с това на децата са отпуснати и получават наследствени пенсии. На П. и В. Д.и съдът е присъдил обезщетение защото е приел, че са имали емоционална връзка с починалия, но същите са възрастни хора, които не са живели в едно домакинство с него, а и последните 10 години са живели и в друга държава. Ищцата Ц. З. се е справила с загубата на близкия й човек в рамките на нормативно приетото от около 1 година. След първата година постепенно започнала да привиква към новия начин на живот, каквито са изводите на приетата по делото съдебно-психологична експертиза. Намира, че 3 поради тези факти не може да се направи извод, както правилно е приел и СРС, че при забавяне на евентуално принудително изпълнение ще настъпят значителни и непоправими вреди за ищците.

Излага съображения, че вземанията на ищците са обезпечени, като на ответното дружество са наложени запори, по допуснати обезпечения на бъдещ иск за сумата от 160 000 лв., като са наложени запори по банкови сметки на Софтранском, както и запори по висящото дело с наложени запори на 20 бр.МПС собственост на ответника и запор върху банковите му сметки на обща стойност от 360 000 лева по ч.г.д. 6028 от 2022г. Въз основа на така наложените запори дейността на ответното дружество, която е транспортна е затруднена. Запорираните автомобили, които са остарели, не могат да се продават за да се купуват нови и да се обслужват клиентите. Запори върху банковите сметки пречи да се оперира с тях за да се осъществява търговската дейност. Независимо от затрудненията дружеството продължава да осъществява дейността си. Ищците игнорират факта, че именно допуснатите обезпечения осъществяват обезпечителната функция да гарантират вземанията им за обезщетения за вреди. Наред с това наложените обезпечения са в размер по-голям от присъдените с решението суми и ответника търпи от това несъразмерни ограничения. Предвид на това намира, че правилно СРС е оставил без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът като съобрази, че разглежданата ЧЖ е подадена в законовия срок и от легитимирани страни, намира същата за допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

С постановеното по дело № 16147 от 2020 г. съдебно решение № 20139737 от 30.04.2025 г. СРС е уважил частично исковете по чл.200 КТ на частните жалбоподатели, те и ищци в първоинстанционното производство, като е осъдил ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука - смърт при ПТП на 25.02.2020 г. на С. А.: на Ц. З. сумата от 55 000 лв., на Г. А. сумата от 41 400 лв. , на М. А. сумата от 41 400 лева, на А. А. сумата от 41 400 лв. , на П. Г. – Д.а сумата от 35 000 лв., на В. Д. сумата от 25 000 лв. , като е отхвърлил исковете за неимуществени вреди за разликата до пълните предявени размери от по 150 000 лв. и за последния от 100 000 лв.. Отхвърли е и исковете за имуществени вреди на Г. А., М. А. и А.

А. предявени на осн.чл.200 КТ. Присъдени са законни лихви върху вземанията от датата на увредата. Присъдени са й съответните разноски.

С молба от 12.12.2025г. ищците са поискали съдът да допусне предварително изпълнение на осн.чл.242,ал.2, т.3 на ГПК на съдебното решение в частта на уважените искове. С обжалваното определение № 20148209 от 16.12.2025г. СРС е оставил без уважение искането, като е приел, че не са налице законовите предпоставки. Обосновал се е , че изложените твърдения за хипотетична опасност от осуетяване на изпълнение не са конкретни и не се установяват от представените доказателства. Не са 4 представени доказателства от които да се обоснове извод, че забавяне на изпълнението води до непоправими за ищците вреди. Промените в търговската дейност също не водят до извод за невъзможно или затруднено изпълнение на присъденото със съдебното решение.

СГС намира така постановеното първоинстанционно определение за правилно.

Предпоставките за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, са уредени в законовата разпоредба като алтернативни:

-когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или

-самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

В настоящия случай се твърди от частните жалбоподатели от една страна последване на непоправими вреди ако не се допусне предварително изпълнение на съдебното решение, а от друга невъзможност за изпълнение.

Настоящия състав намира, че доколкото се касае за обезщетение на неимуществени вреди, то така присъденото обезщетение ще обезщети вече претърпени болки и страдания от загубата на близък. Не би могло чрез недопускане на предварителното изпълнение да се достигне до непоправими вреди за самите ищци, доколкото не се твърди, и не се установява те да са на ръба на социалното оцеляване, или да е необходимо спешно лечение на някой от тях, след загубата. Самата сума пари може да обезщети,но не може да премахне болките и страданията, нито да ги преодолее, тя може да преодолее единствено последиците от увредите, ако сумите са необходими незабавно.