Определение № 7062 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7062 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100500990 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК във вр. с чл.423 ГПК Производството е образувано по възражение с вх. № 407550/12.12.2025 г. подадено от Г. Д. К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 11317/2025 г. на СРС, 169-ти състав.

Във възражението се твърди, че молителят разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 10.12.2025 г., след извършена справка в деловодството на 169-ти състав в СРС. Твърди се, че е налице основанието по чл.423,ал.1, т.1 от ГПК, тъй като била нарушена уредената в чл.47 от ГПК процедура по връчване- връчителят не е посетил адреса в различно часово време и не посочил конкретни причини за залепване на уведомлението, като липсата на информация дали е имало достъп до пощенската кутия и кои лица са отказали да приемат съобщението било в разрез със законовите изисквания. Твърди се, че СРС след неуспешното връчване извършил справка за работодател, но вместо да направи нов опит за призоваване, неправилно приел, че заповедта е влязла в сила. Поддържа, че когато заповедта по чл.410 от ГПК се връчва чрез залепване на съобщение, съдът е длъжен да укаже на заявителя да предяви иск по чл. 415 ГПК, а не директно да издаде изпълнителен лист. По изложените съображения моли съдът да приеме възражението и да обезсили издадения изпълнителен лист или алтернативно да спре принудителното изпълнение на заповедта до окончателното приключване на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на възражението от кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, в който се твърди, че възражението е недопустимо, тъй като е подадено след преклузивния срок по чл.423,ал.1 от ГПК. По същество поддържа, че процедурата по връчване в заповедното производство била напълно редовна, респ. изложените от молителя твърдения били неоснователни. По изложените съображения моли съдът да остави без разглеждане подаденото възражение, а при условията на евентуалност ако приеме че същото е допустимо, да го остави без уважение като неоснователно.

По допустимостта на възражението съдът намира следното:

Съгласно чл.423,ал.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. Видно от съдържащия се по делото контролен лист адвоката на молителя се е запознал с документите по ч.гр.д.№ 11317/2025 г. на СРС, 169-ти 1 състав на 10.12.2025 г., а самото възражение е подадено на 12.12.2025 г., с оглед на което съдът намира за доказано твърдението на молителя, че е разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 10.12.2025 г., откъдето следва, че едномесечния преклузивен срок по чл.423,ал.1 от ГПК е бил спазен, а подаденото възражение по чл.423,ал.1, т.1 от ГПК е допустимо.

От фактическа страна съдът намира за установяват следните обстоятелство:

Частно гражданско дело № 11317/2025 г. на СРС е било образувано на 26.02.2025 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от „ Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Д. К. за сумата от 5 175,87 лева главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2022 г.- 04.2024 г.; 682, 96 лева лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г.- 18.02.2025 г. ; 88,91 лева- такса за дялово разпределение за периода 05.2022 г.- 04.2024 г. и 19, 25 лева- лихва върху главицата за таксата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г.- 18.02.2025 г.

Със заповед за изпълнение № 8371/21.03.2025 СРС е разпоредил на длъжника Г. Д. К. да заплати на заявителя следните суми: 5 175,87 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, жк. „Младост“ 4, бл.****, аб.№ 237554 за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 682,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г.; сумата от 88,91 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 19,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 119,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Заповедния съд е извършил справка НБД за длъжника Г. Д. К. от която се установява, че същия е с постоянен адрес в гр. София, жк. „Младост“ 4, ****, вх.** и настоящ адрес в гр. София, жк. „Младост“ 4, бл.****. Заповедният съд се е опитал да връчи заповедта само на настоящия му адрес, като видно от представеното по делото съобщение и уведомление от 08.05.2025 г., връчителя е удостоверил, че адреса е бил посетен на 30.03.2025 г., 11.04.2025 г. и 23.04.2025 г. и след като не е намерил лицето или някое друго, което е съгласно да приеме съобщение е залепила уведомление по чл.47 ГПК. След това заповедния съд е разпоредил да се извърши справка за сключени трудови договори от длъжника и след постъпилата информация за липса на такива, СРС е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

По същество съдът намира следното:

Съгласно дадените разяснения в т. 8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и безпротиворечивата последвала практика на ВКС, производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно, подобно на отмяната на влезли в сила решения. Окръжният съд не действа по правилата на въззивното производство, като не извършва проверка за правилността на издадената заповед за изпълнение, а извършва преценка за наличието на посочените от длъжника и предвидени в закона основания за възстановяване висящността на приключилото заповедно производство и даващи му право да подаде възражение срещу издадената заповед извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ( виж така изрично Определение № 344 от 22.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1716/2019 г., III г. о., ГК). По същество длъжникът е релевирал основанието по чл.423,ал.1, т.1 от ГПК- заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В практиката на ВКС / Решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 282 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2017 г., IV г. о., ГК/ по приложението на чл.47 ГПК се приема, че когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът 2 пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. Видно от изложеното във фактическата страна, връчителят не е изпълнил тези законови изисквания при връчването на заповедта на адреса на длъжника - в разписката към съобщението единствено е посочено, че адресатът на съобщението не е намерен на адреса, без да бъдат положени допълнителни усилия за установяване на това дали адресатът живее на адреса, дали го е напуснал или никога не е живял там, с посочване на съответните източници на информация / съседи, домоуправител и пр./ В допълнение към гореизложеното заповедния съд е допуснал нарушение на процедурата по връчването, като не се е опитал да призове длъжника и по неговия постоянен адрес. С оглед на изложеното съдът намира, че заповедния съд е връчил ненадлежно заповедта за изпълнение на В.П., поради нарушение на изискванията предвидени в чл.47,ал.1 от ГПК. Изложеното налага възражението да бъде прието. Искането на молителя издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен е неоснователно, доколкото видно от разпоредбата на чл.423,ал.3, изр. последно от ГПК заповедния съд обезсилва издадения въз основа на заповедта по чл.410 от ГПК изпълнителен лист само когато не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5, но не и в хипотезата на чл.423,ал.1, т.1 от ГПК. С оглед на изложеното на основание чл.423,ал.3, изр.второ от ГПК изпълнението на заповедта за изпълнение следва да бъде спряно.

По разноските: Както вече беше изяснено по- горе производството по чл. 423 ГПК е извънредно, отменително и едноинстанционно, като в случая че възражението по чл.423 от ГПК бъде прието, разноските сторени в производството по чл.423 от ГПК следва да се претендират в исковото производство по чл.422,ал.1 от ГПК съобразно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл.423,ал.1,т.1 ГПК, възражението на Г. Д. К., ЕГН:

**********, срещу Заповед за изпълнение № 8371/21.03.2025 издадена по ч.гр.д. № 11317/2025 г. по описа на СРС, 169-ти състав, с която е разпоредено на Г. Д. К., ЕГН:

**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 сумата от 5 175,87 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. ****, аб.№ 237554 за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 682,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г.; сумата от 88,91 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 19,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 119,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за изпълнение № 8371/21.03.2025 издадена по ч.гр.д. № 11317/2025 г. по описа на СРС, 169-ти състав, с която е разпоредено на Г. Д. К., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 сумата от 5 175,87 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. ****, аб.№ 237554 за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до 3 изплащане на вземането; сумата от 682,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г.; сумата от 88,91 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 19,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 119,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК до заявителя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4