Решение № 1651 от 17.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Русе, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520100307 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.

Ищецът „АПС България" ЕООД твърди, че на 05.04.2019г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 296626 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който получил сумата от 500 лева, срещу което се е съгласил да върне 8 броя вноски, всяка по 130 лева, в срок до 05.12.2019г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 296626/05.04.2019г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно договорените условия. В чл. 31, ал. З от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Контрактът бил сключен по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същият бил част от 1 системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г. „Сити Кеш" ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Ответникът бил уведомена за цесията на посочения от нея настоящ адрес, както и със СМС на посочения от нея телефонен номер, но въпреки това не изпълнила в срок задълженията си по контракта до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

За събиране на паричните си вземания спрямо длъжника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 6651/2024 г. и издадена заповед за изпълнение за сумата в общ размер 702,20 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 500 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 101,22 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.12.2019г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 100,98 лв. за период 05.12.2019г.- 19.11.2024 г., както и разноски по заповедното в общ размер на 75,00 лева от които 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт и 25,00 лева платена д.т. по заповедното производство.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено вземането на „АПС Бета България" ЕООД срещу С. С.

М. с ЕГН:********** в общ размер 702,20 лв., от които главница в размер на 500 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 101,22 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.12.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 100,98 лв. за период 05.12.2019г.- 19.11.2024 г., както и разноските по заповедното в общ размер на 75,00 лева и по исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответни кът, чрез назначения особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на претенциите. Заявява, че по отношение на вноски от 1 до 7 включително е настъпила погасителна давност и се дължи единствено 2 последната вноска в размер на 106,65 лева.

Претенциите за присъждане на договорна и законна лихва се явявали неоснователни, като погасени по давност.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 6651/2024 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. С. М. с ЕГН:********** за сумата в общ размер 702,20 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 500 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 101,22 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.12.2019г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 100,98 лв. за период 05.12.2019г.- 19.11.2024 г., както и разноски по заповедното в общ размер на 75,00 лева от които 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт и 25,00 лева платена д.т. по заповедното производство.

Предвид връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

На 05.04.2019г. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 296626 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който получил сумата от 500 лева, срещу което се е съгласил да върне 8 броя вноски, всяка по 130 лева, в срок до 05.12.2019г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение: поръчител или банкова гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка, която се начислява автоматично от подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план.

Към исковата молба е приложена Разписка от 05.04.2019г. за извършен превод от „Сити Кеш" ООД полза на С. С. М. с ЕГН:********** за сумата от 500 лв. по Изипей.

3

Н а 05.04.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Сити Кеш" ООД прехвърля на „АПС Бета България"" ЕООД портфолио с вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в Анекс 1 към договора. От пози анекс е приложено извлечение по делото и в него действително фигурира вземането по процесния договор за заем, сключен с ответника.

По делото е приложено Уведомление за цесия от „АПС Бета България" ЕООД, за което няма данни да е изпратено и получено от ответника.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. З от ГПК /ДВ, бр. 100/2019г . / съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

Приложеният към исковата молба договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - заемателят отговоря на дефиницията за „потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Съобразявайки и възраженията на ответницата, съдът констатира, че процесният договорът за паричен заем Кредирект № 296626/05.04.2019 г. нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен.

В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 47.82 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.

4

Съгласно чл. 6.2 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в размер на повече от два пъти размера на отпуснатия кредит. В случая не се спори, че ответникът не е представил обезпечение.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6 от договора, според която се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 33 от общите условия изисквания, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

По посочения начин се заобикаляй закона — чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез 5 мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 6 от договора. Тя представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 г. по в.т.д. № 33/2020 г. по описа на РОС).

Поради недействителност на договора за кредит, се дължи само чистата стойност, без претендираните лихви, такси и неустойка, предвид чл. 23 от ЗПК.