Решение № 12 от 10.01.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Русе, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20244520201777 по описа за 2024 година Делото е образувани по повод постъпила жалба от "ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление гр.

София, представлявано от Н.А., чрез юрк. А.К., жалба против НП № 005991/03.10.2024г. издадено от Председателя на КЗП, с което на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление гр.

София, представлявано от Н.А. на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 6000,00 лв., за извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл.68г, ал. от Закона за защита на потребителите.

В съдебно заседание, жалбоподателя н е се явява и не изпраща представител.От депозираната жалба става ясно, че жалбоподателят иска отмяната на наказателното постановление, като твърди, че не извършил нарушението, допуснати са съществени процесуални нарушения и че случаят е маловажен.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който пледира за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема 1 становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.11.2023г. Н.Г.Т. и нейната дъщеря, наследници на Н.Г.Т. починал на 8.11.2023г., отишли в офис на жалбоподателя находящ се на пл.Средец № 1, за да прекратят договорните отношения за мобилен и стационарен номер на наследодателя им с „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Те попълнила всички изискани от служителката документи, но поради възникналото техническо затруднение, били помолени да се върнат в офиса след 2-3 часа. При което напуснали офиса и се върнали след около 2 часа и служителите ги уверили, че от 15.11.2023 г. услугите ще бъдат прекратени и всичко с този оператор ще е приключило.

На 27.02.2024 г. (4 месеца след смъртта на съпруга й) Н.Г.Т. получава писмо от Виваком до покойния Н.Т. за неплатени задължения в размер на 36.60 лв. Веднага отива в същият офис, за да разбере от къде е това задължение. Служителят който я консултира разяснява, че в момента е невъзможно да й обясни, но ще провери и ще върне обаждане. Това не се случва и тя на 28.02.2024г. подава жалба в КЗП РД Русе, като моли за съдействие за прекратяване на всички услуги които не е ползвала и никога не е заявявала, а е посетила оператора само, за да прекрати договора на починалия й съпруг.като е приложила документи, от които е видно, че Н.Т. е вписана за прекратяване на услуга моб.номер ***. Приложено е и допълнително приложение към договор за ел.съобщителни услуги, от дата 14.11.2023г. за клиентски номер 19021382 на името на Н.Т..

На 29.02.2024 г. служители на РД Русе са извършили проверка в офис на “Vivacom „ 4702, находящ се в гр. Русе, пл. “Средец" №1, чиито констатации са отразени в КП № К-2739511/29.02.2024г. Служителка на офиса устно е заявила, че се сеща за случая имали проблеми със системата. Заявила, че жалбоподателката не е абонат на „Виваков България: ЕАД, че клиентския номер 19021382 е несъществуващ за системата на оператора. След като направила справка в системата установила, че абонатът Н.Т. е с прекратени услуги поради забавено плащане на три фактури за текущо потребление.Услугите били спрени на 19.01.2024г. не в следствие на входирани на 14.11.2023 г. Смъртен акт и Удостоверение за наследници, а 2 поради забавено плащане по фактури. Виждало се и подадено на 14.11.2023 г.

Заявление за прекратяване на услуга моб. номер ***, както и номер на Удостоверение за наследници 1-6171. Общо дължимата сума била на стойност 55,67 лв. по фактури с №0047519571/22.12.2023; №0049241602/22.01.2024 и №0065609685/22.02.2024 г., както следва:

1/фактура №0047519571/22.12.2023 г. на стойност 18.30 лв.;

2/ фактура №0049241602/22.01 г. на стойност 18.30 лв.;

3/ фактура №0065609685/22.02.2024 г. на стойност 19.07 лв. /след индексация/.

По цитираните фактури няма отчетен трафик, сумите са само от абонаментни такси.

Служителката била заявила, че сумата от 66.67 лв. е дължима, т. к. услугите сключени с договор от починалият Н.Г.Т. не са прекратени в следствие на подадени документи от наследниците му на 14.11.2023 г.

На ел. поща в РД Русе на 06.03.2024г. в 11:28 било получено становище от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в което били вписано, че съгласно подадена молба за прекратяване на моб. услуга с номер *** е закрита считано от 15.11.2023г., както и с оглед на извършената проверка от КЗП са предприети действия за закриване и на другата услуга /стац. телефон ***/. Обърнато е внимание, че в срок трябва да се върне предоставеното оборудване.

На 06.03.2024 г.КЗП е изпратило писмо, с изх. № Р-О3-365 до търговеца, че съгласно даденото нареждане с КП 2739511 трябва да се представят не само становище, но и копие от сключени договори и издадени фактури за периода от 10.2023 г. до 03.2024 г. , като им дали срок до 11.03.2024 г., по който търговецът изпратил искане за отсрочка.

На 13.03.2024 г. на ел. поща в РД Русе при КЗП са изпратени изисканите документи, като към същите в допълнение е представено и кредитно известие №0066867445/ 11.03.2024 г. на стойност 78.10 лв. След запознаване с представените документи е констатирано, че по всички фактури няма отчетено потребление на моб. данни и/или минути разговори. Във всички тях има начислени само месечни такси за фиксирани гласови услуги и мобилни услуги, но не и трафик.

3

От изложеното следва, че всички услуги на починали абонат са прекратени, но в следствие на подадено на 14.11.2023г. заявление, в едно със Смъртен акт и Удостоверение за наследници, а на 19.01.2024г. поради забавено плащане на три фактури.

Нарушението било констатирано с КП № К-2739511/29.02.2024г., въз основа на което е съставен АУАН № 005991 от 27.05.2024г.

Въз основа на така констатираното и издадения АУАН е издадено обжалваното НП,като в допълнение е установено, че нарушението е извършено, е едногодишния срок от влизане в сила на Решение №142/10.07.2023г. на Адм.съд Русе, т.е извършено е в условията на повторност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите в о.с.з.

Съдът, намира от правна страна, при така изложената фактическа обстановка и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, надлежно овластени по реда на чл.233, ал.1 и ал.2 ЗЗП, вр. с чл.37, ал.1,б.“б“ ЗАНН, респ.чл.47, ал.2 ЗАНН.

АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидената от закона форма. Те съдържат изискуемите от закона реквизити (арг. чл.42, ал.1 ЗАНН и чл.57, ал.1 ЗАНН).

В хода на проведеното административно наказателно производство са спазени съществените процесуални правила. Жалбоподателят е уведомен за започналото производство, запознат е със събраните в неговия ход доказателства. АУАН е съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на търговеца и му е връчен, което е установено чрез полагане на подпис. Фактите и обстоятелствата относно нарушението са изложени пълно и ясно, което е дало възможност на нарушителя да разбере обвинението.

Дадена му е възможност да направи възражения. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Спазен е преклузивният срок по чл.34, 4 ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН.

Този срок започва да тече от момента, в който контролният орган е разполагал с цялата необходима информация, за да бъде извършена преценка за наличието или липсата на твърдяното административно нарушение.

Установяването дали една търговска практика е нелоялна или не, съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, се извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, като едновременно с това, обстоятелството дали прилаганата от търговеца практика е нелоялна, касае факт от обективната страна на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Съдът приема, че не е допуснато нарушение на материалния закон.

АНО правилно е установил релевантните факти и ги е подвел под приложимата правна норма. Изводите за наличие на административно нарушение се споделят от съда. Търговецът е наказан за извършено нарушение на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.1 ЗЗП, а санкцията е определена на основание чл.210а ЗЗП. Нормата на чл.68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. А съгласно чл.68г, ал.1 ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Установяването на нелоялната търговска практика по надлежния ред от компетентния орган има преюдициален ефект по отношение административно наказателната отговорност на лицата по чл.210а от ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл.68в от ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на забраната за това. Едва след установяването по надлежния ред и от компетентния орган на наличие на нелоялна търговска практика може да се твърди и извършване на административно нарушение от лицето, използвало такава практика. Законодателят е възложил тази дейност на специализирания колективен орган – КЗП с нормата на чл.68л, ал.1 КЗП. В случая безспорно е установено от посочения орган наличие на нелоялна търговска практика в 5 хипотезата на чл.68г, ал.1 ЗЗП вр. с пар.13, т.28 от ДР на ЗЗП. Това е съставомерен факт, елемент от състава на нарушението по чл.210а от ЗЗП.

Процесното административно нарушение е вменено на юридическо лице, поради което не се изследва елемента „вина“. Наказанието е правилно определено – наложена е имуществена санкция към минимума, тъй като извършеното нарушение е в условията на повторност и съгласно чл.231 от Закона за защита на потребителя се налага санкция в двоен размер.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни по следните съображения:

Не се установява нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН. От текста на наказателнотопостановление е видно, че наказващият орган се е запознал АУАН, анализирал е неговата законосъобразност с оглед събраните доказателства, вкл. е изследвал дали търговецът е извършил нарушение. В случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, което е дало основание на АНО да издаде оспореното наказателно постановление.

Неоснователно е възражението относно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В наказателното постановление е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. и място на извършване.

Навсякъде в АУАН и наказателното постановление точно и ясно е изписана датата, когато е подадено заявлението за прекратяване на услугите от наследниците на починалото лице Н.Т. – 14.11.2023г., в едно с представен акт за смърт и удостоверение за наследници и датата на прекратяване на услугите – 19.01.2024г., но не поради подадено заявление, а за неплатени три фактури, което действие е квалифицирано като нелоялна търговска практика.

Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че се касае за забавяне не по вина на дружеството и след констатиране на обстоятелствата сумите били изцяло сторнирани, преди издаване на НП. В тази насока следва да се отбележи, че въпросните суми не били сторнирани и след второто посещение на наследника на Н.Т. на 27.02.2024г., а едва след проверката от органите на КЗП РД Русе.

Претенцията за квалифициране на деянието като маловажен случай на

6 административно нарушение е неоснователна. Не са налице предпоставките на чл. 28 вр. § 1 т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в последната разпоредба.