Решение № 26 от 03.02.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 705/2024
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 03.02.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.66 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 5, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. ХАСКОВО, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20245600100705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Х III от ГПК
Обстоятелства по иска
Представена е искова молба от А. А. П. с която е предявен иск за осъждане на Община Хасково, Булстат ******, да му заплати сумата в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 20.11.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно 20.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на А. А. П., сумата в размер на 3 285,58 лв. (три хиляди двеста осемдесет и пет лева и 58 ст.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 20.11.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно 20.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.50 от ЗЗД и с чл.45 от ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове искането си ищецът твърди,че на 20.11.2023 г. около 08:00 ч. в гр. Хасково паркирал автомобила си на ул. „Драгоман" срещу дом № 6 и тръгнал пеша по левия тротоар в посока към бул. „Освобождение" с намерението да пазарува в денонощния магазин „Килера", намиращ се в непосредствена близост.Достигайки ъгълът на сградата, в която се помещава ДБТ-Хасково, намираща се на ул. ,Драгоман" и бариерата за платения паркинг 1 към пл. „Градска болница", ищецът стъпил и се препънал в подвижните, разхлопани и разместени тротоарни плочки. В резултат от стъпването и спъването в процесиите разместени тротоарни плочки, А. П. паднал на земята, удряйки силно лявата си ръка и рамо в терена.
Непосредствен свидетел на злополуката станал таксиметров шофьор, който стоял в колата си и пред когото ищецът паднал буквално пред очите му.
Въпросният таксиметров шофьор помогнал на П. да се изправи и да стъпи на краката си. Тъй като пострадалият изпитвал изключително силни болки и невъзможни движения с лявата си ръка, същият помолил таксиметровият шофьор да го закара до сградата на „МБАЛ-Хасково" АД.
Постъпвайки в болничното заведение, А. П. бил приет с оплаквани от болка, оток и невъзможни движения в областта на лявата раменна става. На ищеца била извършена рентгенография, резултатите от която показали, че в резултат на процесната злополука А. П. е получил следното травматично увреждане: Фрактура на горния край на лявата раменна кост (хумерус), без дислокация.
В болничното заведение лявата ръка на А. П. била обездвижена с ортеза като ищецът следвало да носи имобилизацията за период от 30 дни. До колкото получената травма не налагало неговата хоспитализация, същият бил освободен за домашно лечение.
След изписването му от болничното заведение, ищецът започнал дълъг и продължителен възстановителен период. Предвид обездвижената му лява ръка, ищецът не можел да се обслужва самостоятелно, което налагало близките му да са денонощно около него като му помагат при извършването на ежедневните му битови и хигиенни навици. Целият оздравителен и възстановителен период при ищеца бил свързан със силни и непрестанни болки в областта на лявото му рамо, което налагало пострадалият да приема болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Отделно от това за А. П. се налагало да спи единствено и само по гръб, тъй като всяко завъртане на тялото му, било свързано с болки и дискомфорт.
Проследявайки здравословното си състояние и възстановяването на фрактурата си, на 05.12.2023 г. А. П. извършил преглед при специалист ортопед-травматолог. При прегледа д-р Д. П. констатирал, че за ищеца все още са налице оток и невъзможни активни и пасивни движения в областта на лявата раменна става. Предвид това обстоятелство д-р П. указал ищецът да продължи да носи поставената му ортеза и да се яви на нов контролен преглед след като състоянието му се подобри.
Спазвайки лекарските препоръки на 18.12.2023 г. А. П. отново бил прегледан от ортопед-травматолог, който свалил ортезата от лявата му ръка и насочил ищеца към физиотерапевтични процедури.
За периода от 17.01.2024 г. до 21.01.2024 г. ищецът провел редица рехабилитационни процедури.
След приключване същите на 29.02.2024 г. А. П. отново посетил наблюдаващият го лекар за уточняване на здравословното му състояние и проследяване на възстановяването му след злополуката. При извършеният му преглед д-р Д. П. констатирал, че за ищеца все още е налице хипотрофия на мускулатурата на левия раменен пояс и ограничена абдукция. За подобряване на състоянието му, д-р П. отново го насочил към провеждането на физиотерапевтични процедури.
2
Спазвайки лекарските препоръки за периода от 04.03.2024 г. до 11.03.2024 г., А. П. отново провел рехабилитационни процедури в Павел баня.
Възстановителният период при ищеца, не бил приключил окончателно и към настоящия момент, тъй като движенията в областта на лявата му ръка и рамо не са възстановени напълно и същите все още са ограничени и болезнени такива. Не можел да вдига тежки и обемисти предмети, както и да държи лявата си ръка за дълго време в една позиция, тъй като това води до болка и сковаваме раменната му мускулатура.
Според лекарските прогнози болките, които пострадалият изпитва ще намалят интензивността си, но има вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване.
Освен неимуществените вреди претърпени от А. П., същият е извършил и значителни имуществени разходи свързани с проведените от пострадалия рехабилитационни процедури, т.е. ищецът е претъпял и имуществени вреди, възлизащи на сумата в общ размер на 3 285,58 лв.
Гореописаните неимуществени и имуществени вреди, ищецът е получил вследствие на това, че Община Хасково не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният тротоарен участък. В случая вината на общината се състояла в бездействието от нейна страна и от оправомощените от същата органи, които е следвало да отстранят процесната неравност или най малкото да заградят мястото, за да не създава опасност за преминаващите от там пешеходци.
Ищецът твърди,че тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
В чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата е предвидено, че общинските пътища са публична общинска собственост, като понятието „обхват на пътя" е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата.
От друга страна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, т. З от Закона за пътищата. В чл. 31 от Закона за пътищата, на общината е вменено задължение да поддържа пътищата, което включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година — параграф 1, ал. 14 от ДР на Закона за пътищата.
На основание изложените законови разпоредби, на Община Хасково като юридическо лице било вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците.
Предвид гореизложеното и на основание с чл. 49, във ч- с чл. 50 от ЗЗД за А. А. П. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и 3 имуществени вреди, вследствие на процесния инцидент, пряко от Община Хасково, поради неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния тротоар, намиращ се в гр. Хасково, на ъгъла между пл. „Градска болница" и ул. „Драгоман", между кафемашината и будката на бариерата при входа за платения паркинг.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смятал в забава и без покана, считано от деня на увреждането, поради което Община Хасково дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на злополуката, а именно - 20.11.2023 г.
Ответната Община Хасково представя отговор,с който извежда допустимостта на предявените искове,но обосновава неоснователността им същество.
За да бъдат основателни исковете следвало да се докажат всички предпоставки: възлагане на работата от страна на ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата, деянието да е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнение на същата, вина на извършителя.
Ищецът претендирал заплащане на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3285.58 лв., затова че на 20.11.2023 г. стъпил и се препънал в подвижни, разхлопани и размсстени тротоарни плочки на тротоара на ул. Драгоман и бариерата на платения паркинг към пл.
„Градска болница".
Общината оспорва всички елементи от фактически състав на непозволеното увреждане,изведени в исковата молба. В тази насока се твърди,че гр. Хасково не бил голям град н определени събития се научавали бързо.
Обществена тайна било, че ищецът не паднал на тротоар, а е бил пребит, най-вероятно от „доволни клиенти“ на сочената от него дата или предния ден, евентуални предходните няколко дни.
Обществена тайна било, че ищецът бил и в затруднено материално положение и е решил да „изкара" едни пари, чрез любезното съдействие на съдебната система, в редиците на която бил и той.
Искът бил недоказан, поради което и неоснователен. Ищецът не подкрепил твърденията си в исковата молба с доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че претендиралите от него имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие на противоправно поведение на Община Хасково. Не била доказана причинно-следствената връзка,мястото на падане - същото е описано по начин, по който не може да се установи - на пл. „Градска болница" няма паркинг, а извлечението от Google, което е представено, не съответства на адресите в гр. Хасково; състоянието на тротоара и настъпилата вреда.
По делото не били налице доказателства, от които може да се определи размера на неимущствепите вреди. При определяне техния размер следвало да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежали неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определял според вида. характера и тежестта на увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди 4 трябвало да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямали парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта не била абстрактно понятие и винаги трябвало да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, при база - икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на дсликта. Следвало да се преценят всички обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен па интензитет, както и всички обстоятелства, които ги обуславят.