Решение № 35 от 19.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Перник, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20241700100365 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 3776/13.06.2024 г., депозирана от К. И. К., с ЕГН: **********, чрез адв. Г. Й. от САК със служебен адрес *** срещу ЗД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ 5, представлявано от И.И.Г. и П.А.Ш. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тях, считано от 26.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане, както и сума в размер на 2439 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 26.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане

Ищецът излага в исковата молба, че на 16.12.2023 г., около 22:00 ч., л.а. „Хонда Кончерто“, с peг. № ***, се е движел по Републикански път - 1-6, когато в района на км. 49, между селата ***и ***в община ***, застъпва един от камъните, паднали на пътното платно, вследствие на което той изхвърча и нанася телесна повреда на К. К., работещ на пътя, в Областно пътно управление Перник, който в същото време извършвал дейност по обезопасяване на пътния участък от падналите големи каменни парчета на пътя. На мястото е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като съгласно протокола виновен за настъпването на инцидента бил водачът на лек автомобил „Хонда Кончерто“. Било образувано и следствено дело № 60/12.07.2023 г.

След инцидента К. К. бил настанен в Отделение по Ортопедична травматология 1 към „УМБАЛ и спешна медицина Н.И. ПИРОГОВ“ ЕАД, с оплаквания за силна болка в областта на лява подбедрица и десен глезен. Той бил докаран в болничното заведение с данни за открито счупване на костите (тибия, фибула) на лява подбедрица и счупване на тибиален глезен вдясно, поради което се наложило оперативно лечение по спешност.

По време на болничния му престой на К. били извършени изследвания в клинична лаборатория, рентгенография на бял дроб, рентгенография на десен гчезен, рентгенография на лява подбедрица, рентгенография на таз и консултативни прегчеди и е приемал множество медикаменти под терапевтична схема, от които му била поставена диагноза счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника, открито; счупване на тялото (диафиза) на тибията, открито; счупване на вътрешния (медиален) малеолус, закрито.

На 23.12.2023 г. ищецът бил изписан, с дадени указания за сваляне на конците 30 дни след операцията, както му бил назначен контролен преглед. Издаден му е болничен лист за период от 37 дни.

С исковата молба се навеждат твърдения, че видно от Фактура № ***, К. заплатил сумата от 2 439 лв. за извършената оперативна намеса.

Твърди се, че ищецът продължава лечението си в домашни условия като все още приема обезболяващи и антикоагулантни лекарства. Сочи се, че към настоящия момент за битовите и ежедневните нужди на пострадалия се грижат близките му, които му помагат да се храни, да се изправя, да ползва баня и тоалетна. Твърди се, че поради травмите, получени в областта на двата долни крайника, пострадалият изпитва изключително силни болки с невъзможност да изправя и движи без чужда помощ, като се допълва, че настоящият случай се характеризира с изключителна тежест, поради обстоятелството, че и двата крака на ищеца са счупени, което прави възстановяването изключително трудно. В продължение с исковата молба се навежда, че тъй като няма здрав крак, който да ползва при вертикализация, използването на помощни средства при ищеца е невъзможно, поради което към настоящия момент ищецът продължава да прекарва ежедневието си на легло. Изправя се единствено с помощта на своите близки, които го придържат от двете страни. За да използва тоалетна или баня са нужни двама човека, които да го придържат. Сочи се, че към настоящия момент К. К. е ограничен в движенията си и почти не се движи, което създава редица неудобства за него, тъй като и при най-елементарно движение, същият изпитва невероятно силни болки в увредените крайници, като при натоварване същите започват да се подуват и да отичат. Допълва се, че ищецът изпитва много силни болки в увредените крайници и при промяна на времето. Отбелязва се, че К. поради силните болки които изпитва има нарушен сън, което налага прием на силни болкоуспокояващи. С исковата молба се твърди, че ищецът все още усеща крайниците си безчувствени на моменти.

На следващо място се правят твърдения, че претърпеният инцидент е оказал силно негативно въздействие върху психиката на ищеца - страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Сочи се, че К. е получил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.

Ищецът е загубил желание да води какъвто и да било социален живот.

С исковата молба се излага, че към днешна дата възстановителният период за 2 пострадалия тепърва предстои, като същият не може да натоварва крака си поради нетърпимите болки. В допълнение се сочи, че докторите не се ангажират със становище колко време ще продължи възстановяването на пострадалия и дали той ще може да води предишния си начин на живот.

В исковата молба се твърди още, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по отношение на лек автомобил „Хонда Кончерто“, с peг. № *** е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със застрахователна полица № ***, валидна към датата на събитието, поради което функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил е горепосоченото застрахователно дружество. Допълва се, че въз основа на последното е предявена писмена застрахователна претенция, която е надлежно заведена на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 26.01.2024 г., въз основа на молба с вх. № 279/26.01.2024 г., с искане за определяне и изплащане на обезщетение, съобразно представените доказателства, но по същата не е направено произнасяне в предвидения от закона тримесечен срок.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, да заплати на К.

И. К. сума в размер на 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тях, считано от 26.01.2024 г.

/датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане, както и сума в размер на 2439 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 26.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди както по основание, така и по размер. На първо място с отговора се прави възражение за подсъдност. Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй като същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК. С отговора се прави и възражение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство, тъй като от приложените към исковата молба доказателства се установява, че е налице преюдициално наказателно производство, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Моли се исковата молба да бъде оставена без движение като се укаже на ищеца какви са неговите фактически твърдения – дали се касае за настъпване на ПТП, в следствие на което са настъпили вреди на осн. чл. 45 от ЗЗД или се касае за отговорност от вещ на основание чл. 50 от ЗЗД. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на застрахователното дружество. На следващо място се оспорва механизмът на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач А. В. С..

Оспорен е вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинноследствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди, като се твърди, че липсват доказателства в тази насока. Оспорен е самият механизъм на ПТП и твърдението, че при движение лек автомобил „Хонда“ е ударил ищеца и че при движение на този автомобил е настъпил удар между същия и камък, който е изхвърчал 3 и е ударил К.. На следващо място се оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да е покрито по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На отделно основание се оспорва исковата претенция, като се сочи, че произшествието е настъпило в следствие на случайно деяние. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се твърди, че не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП. На отделно основание и при условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като вредоносния резултат е настъпил със съществен принос на пострадалия.

Твърди се, че застрахованият водач не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие. Оспорва се исковата претенция за заплащане на претърпени имуществени вреди, като се навеждат твърдения, че същите не са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Оспорени са и предявените искови претенции за начисляване на лихва. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 219 ал. 1 ГПК „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК:

000695089, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Македония“ 3 е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника.

В съдебно заседание, чрез нарочно депозирани молби, страните изразяват становище по същество, като всяка една от страните поддържа изразените в исковата молба и писмения отговор твърдения и становища.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск, намиращ правно си основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на 4 разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.