Протокол № 1875 от 27.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1875 гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220100288 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата Г. Д. Д. – редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищцата – адв. Е. И. с вх. №28406/17.10.2025 г., с която моли, в случай че не са налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото.

Ответникът „*я“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на ответното дружеството „*я“ ЕООД – юрк. З*а е постъпила молба с вх. №28471/20.10.2025 г., с която е заявено, че поради процесуална ангажираност нямат възможност процесуален представител да се яви в насроченото с.з. Моли делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на ответното дружество, и в случай, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, да бъде даден ход на делото.

Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично в съдебната зала.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

Съдът ДОКЛАДВА постъпилата молба от процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И. с вх. №28406/17.10.2025 г., с която заявява, че няма възражения по доклада. По отношение на ССчЕ, е заявено становище, че същата оспорва заключението на вещото лице, тъй като ответното дружество не е предоставило коректна информация на вещото лице, досежно извършените плащания, както и е изразено становище, че доколкото вещото лице е посочило, че в ГПР е включена възнаградителна лихва и такса разглеждане, като моли съдът да допусне и назначи допълнителна ССчЕ, по която вещото лице да съобрази и изложеното в договора за кредит, и да 1 отговори на въпроса: „Колко е размерът на ГПР по договора?“, като при извършване на изчисленията да съобрази, че съгласно процесния Договор за кредит, таксата разглеждане се дължи изцяло при подписване му, независимо от последващото и разсрочване, както и че същата не се намалява в случай на предсрочно погасяване, а се дължи в пълен размер. Моли се съдът да допусне и назначи СТЕ, като вещото лице извлече всички данни от счетоводния софтуер на ответното дружество досежно всички плащания по процесния договор, като ги представи в табличен вид. Моли съдът да допусне и назначи повторна ССчЕ по въпрос №3, посочен в исковата молба след изготвяне и приемане на СТЕ. Моли се също така, съдът да изиска от БНБ, отдел „ЦКР“ справка за помесечното движение на кредита, които данни ответното дружество следва да подава съобразно ЗКИ. Заявява, че няма други доказателства и доказателствени искания. Моли се съдът, в случай, че делото бъде обявено за решаване, да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Претендира се присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение /за всеки един от предявените искове/ - 960,00 лева с ДДС.

Съдът ДОКЛАДВА и постъпилата по делото молба от пълномощника на ответното дружеството „*я“ ЕООД – юрк. З*а с вх. №28471/20.10.2025 г., с която е заявено, че се поддържа отговора на исковата молба и другите подадени от ответното дружество молби по делото, както и че няма възражения по проекта за доклад. Заявено е становище, в случай, че са налице предпоставките за даване на ход по същество, като се моли съдът да отхвърли предявените искове по основание и размер като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва се като прекомерна претенцията на ищеца разноски, като се моли съдът да я отхвърли, тъй като чл. 38 от ЗАдвокатурата не бил приложим, като се сочи, че ищецът не бил материално затруднено лице. Сочи се съдебна практика в тази насока и допълнителни съображения защо съдът следва да присъди възнаграждение на адвоката на ищеца, което да е значително под минималния праг на Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и да е не повече от 250 лева. Претендира се присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък на разноските. Моли се да бъде изпратен протоколът от проведеното открито съдебно заседание по е- мейл. Към молбата са приложени Списък на разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ НЕ СА НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА НА ЧЛ.

145, АЛ.3 ОТ ГПК, А ИМЕННО ДА ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ

СПОГОДБА, тъй като не се явяват процесуалните представители на страните.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 т. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 55 от ЗЗД.

В подадената искова молба от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П* чрез Е. И., БУЛСТАТ *, съдебен адрес: гр. *, против: „*Я“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * представлявано от И*ва, с цена на първи главен иск: 1275,78 лева, цена на евентуален иск: 156,94 лева, цена на втори главен иск: 50,00 лева се твърди, че на 20.07.2023 г. ищецът бил сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 18,00%, годишен процент на разходите 2 48,62%. Твърди се, че съгласно договора заемателят дължал такса за разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 156,94 лева, която той следвало да престира заедно с месечната погасителна вноска.

Счита се, че уговорката в договора за заплащане на такса за разглеждане е нищожна, като неравноправна, при твърдение, че тази такса е била уговорена в договора, едва след като е била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Твърди се, че таксата е била във фиксиран размер - 156.94 лв., липсвало каквато и да била еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което се счита от ищеца, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и че с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е била извършена конкретна услуга, че тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи се, че по изложените съображения, такса за разглеждане била излязла в разрез с добросъвестността. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. Сочи се още, че по същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Твърди се, че договорена при тези условия тя представлявала допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва. Сочи се, че било нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора, както и че чрез уговореното в клаузата за такса разглеждане в договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Твърди се, че съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е била предвидена като такса разглеждане в договора, сумата визирана в договора представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Твърди се, че клаузата в договора предвиждаща такса разглеждане противоречала на добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Твърди се, че такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което била и нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че поради невключването на такса разглеждане в посочения в потребителския договор размер на ГПР, 3 последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от такса разглеждане. Твърди се, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ат. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ат. 1, т. 10 от ЗПК, както и че не било изпълнено и изискването по чл. 11, ат. 1, т. 9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Твърди се още, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Освен това се посочва, че по силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Моли се съдът да прогласи нищожността на договор за кредит от 20.07.2023г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, в условията на евентуалност да прогласите нищожността на клаузата от договор за кредит от 20.07.2023г., предвиждаща заплащане на такса разглеждане, като противоречаща на принципа на добрите нрави, както и да осъди ответното дружество да върне недължимо платена сума от 50,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Формулирано е доказателствено искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде заключение по поставени въпроси. Сочат се доказателства.