Определение № 1893 от 16.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1893 гр. Варна, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100102114 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Р. К. с ЕГН:********** и адрес гр.Варна, спирка Марек, ул. *** действащ чрез процесуалните си представители по пълномощие адв. П. Г. от АК-Варна и адв.

Д. Я. от АК-Варна и двамата със съдебен адрес гр.Варна, ул. „***, партер ПРОТИВ:ОБЩИНА ВАРНА, гр.Варна, бул. "Осми приморски полк" 43 представлявана от Кмета Благомир Коцев, с която е предявен иск отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска 93 683,70 лева

В исковата молба си молба ищеца твърди, че владее процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 1873 кв.м, находящ се в област Варна, община Варна, град Варна, ж.к. "*** при граници:

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, от 2008 год. до настоящия момент.

За имота е съставен акт за публична общинска собственост - Акт № 8941/30.03.2016 год., вписан в Службата по вписванията - акт № 127, том XVIII, дело № 3843/2016 год. съставен на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС имота е предоставен в собственост на общината със закон по силата на § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА от държавен имот е преминал в общински, тъй като е общински път, улица, булевард, площад, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване и чл.8 ал.3 от ЗП „Общинските пътища са публична общинска собственост.“

1

Правния интерес ищеца е обосновал, с този акт се засяга правото му на собственост, което той би придобил по давност чрез непрекъснато владение от 2008 год. насам, ако се отрекат правата на собственост ва ответника включително и удостоверената „публична общинска собственост“ в съставения констативен акт.

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови Решение, с което:

ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 1873 кв.м, находящ се в област Варна, община Варна, град Варна, ж.к. "*** при граници:

***,

***,

***,

***,

***, ***,***.

Претендира разноските поделото.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ОБЩИНА ВАРНА с БУЛСТАТ:000093442, представлявана от Кмет Благомир Рубинов Коцев, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, действащ чрез процесуален представител главен юрисконсулт, Дирекция "Правно - нормативно обслужване", Община Варна С.

М..

В отговора се твърди, че иска е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес.

Оспорва предявения иск като неоснователен.

В отговора се излагат следните твърдения:

Заявление с фискален бон и на талон с изписан регистрационен номер АУ010391ВН/03.02.2016г. по описа на Община Варна е подадено от съвсем различно физическо лице - Георги Дончев Димитров.

В отговора се твърди, че ищеца никога не е бил заявител на административната услуга по обработка на молба - декларация по обстоятелствена проверка в Община Варна.

Според ответника праводателя на ищеца по предварителния договор от 2

21.05.2008 год. „Хил сити" АД не е бил собственик на имота, съгласно НА № 13, т. IV, рег. № 7531, дело 559/2007г. на Варненски нотариус Тодор Велев, рег.

№ 479 на НК, вписан под акт № 163, том. LХХI, вх. Рег. № 22890 от 08.08.2007 г., за да може договора да породи правно действие.

Ответника оспорва твърдението, че ищеца се е задължил да придобие в собственост процесният недвижим имот с идентификатор ***, както и обстоятелството, че „Хил Сити" АД притежават правото на собственост на процесния имот с идентификатор ***, с площ от 1873 кв. м.

Оспорва твърденията, че продажната цена по предварителния договор е платена по сметка на „Хил сити" АД с основание предварителния договор.

Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил и сумата в размер на 21 000 лева, представляваща последна вноска от договорената продажна цена.

Според ответника предвид изложеното няма как да е предадено и владението на процесния имот от „Хил Сити" АД на К. Р. К. и оспорва и това обстоятелство.

Оспорвам истинността на двата предварителни договора, анексите към тях и протокола за въвод във владение, включително оспорва достоверността на посочените дати в изброените документи.

В отговора се твърди, че са нищожни като привидни.

Оспорва твърдението, че процесният имот с идентификатор *** е бил включен в масата на несъстоятелността.

Оспорва правния интерес на ищеца, като твърди, че той не може да придобие процесния имот, посредством сочения от него придобивен способ.

В отговора се оспорват направените с исковата молба твърдения за придобивна давност.

В отговора твърди, че процесният имот е публична общинска собственост, предназначен за задоволяване на обществени потребности от местно значение.

В отговора се твърди, че с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на Общински съвет Варна е одобрен план за регулация и застрояване на СО „Сотира", съгласно който процесният имот попада в уличната регулация, а 3

Общината удостоверява правото си на собственост върху гореописаният недвижим имот с акт за публична общинска собственост № 8941/30.03.2016г., вписан в Служба по вписванията Варна под акт № 127, том XVIII, дело 3843, дв. Вх. Рег. № 7161 от 05.04.2016 год. и фактически се ползва като част от уличната мрежа.

За процесната територия са извършвани отчуждители процедури - както за изграждането на улица Мир, така и за изграждането на Хлебозавод.

Територията на процесния имот от постановяване на решенията за отчуждаване е станала държавна собственост ( Протокол от 07.10.1972г. и Протокол от 04.11.1972г.), а след това и общинска, предназначена да задоволява обществени нужди. Процесният имот има характера на публична общинска собственост и не може да бъде придобиван по давност.

Моли съда да отхвърлите предявеният отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и недоказан.

Претендира направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания..

Съдът като съобрази въведените от страните твърдени, приема за установено следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищеца моли съда, да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо да отрече правата на ответниците на собственост върху процесния имот.

Предявения иск е допустим, тъй е налице правен интерес от предявяване му, като представка за неговата допустимост.

Правният интерес е налице, тъй ищеца ще придобие права, ако отрече правата на ответника според ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК.

Ответника твърди, че процесния имот е публична общинска собственост, въведена е забрана за придобиването му по давност и при успешното провеждане на иска, за ищеца съществува правна възможност да 4 придобие правото на собственост.

В този смисъл, предприета от ищеца исковата защита, с предявения отрицателен установителен иск е допустима.

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищеца отрича правата на публична общинска собственост, ответниците следва в този процес, да изчерпят всички основания, на които правото е могло да се породи, включително и това, че имота представлява публична общинска собственост, съобразно неговото предназначение на общински път, улица, булевард, площад, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване