Разпореждане № 3294 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3294 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Наказателно дело частен характер № 20251110210124 по описа за 2025 година

Днес, 10.03.2026 г., подписаната Силвия Тачева, съдия при Софийски районен съд, Наказателно отделение,7-ми състав, съдия-докладчик по НЧХД № 10124/2025 г. по описа на СРС, НО, като се запознах с тъжбата, подадена от М. Л. С. против А. Н. Я., намирам следното:

Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 10124/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК поради обстоятелството, че деянието, описано в тъжбата, не представлява престъпление.

Съображенията за това са, както следва:

Съгласно релевираните в тъжбата твърдения, инкриминирано е следното текстово съдържание, за което се твърди, че било обективирано в депозирани на 07.01.2025 г. от А. Н.

Я. до Върховен Административен съд /чрез Административен съд - София град/ отговор на жалба по образувано дисциплинарно дело:

„Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да раззменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата…“; „След като поисках обяснения от М. С. защо изобщо се занимава с мен и си позволява да лъже, че многократно ме е виждала да консултирам И., след като ме вижда за пръв път, тя започна да подава множество сигнали и жалби срещу мен..“; „Тогава я видях за пръв път в живота си. През цялото време тя най – нагло и безочливо лъжеше, че многократно ме е виждала да посещавам дома на И.Ц., да разменям с него документи, да го консултирам и да му давам съвети.“

Твърди се, че с тези изрази А. Н. Я. е приписала на тъжителката С.престъплението лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 НК във връзка с явяването й като свидетел и депозирането на свидетелски показания на заседание, по образувано дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарен съд - I състав при Софийска адвокатска колегия.

В теоретичен аспект престъплението клевета по смисъла на чл. 147 НК представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице, изразяваща се в позорни 1 обстоятелства или в данни за извършено престъпление, за които деецът знае, че са неистински, респективно, че престъплението не е извършено. Тези обстоятелства следва да бъдат разпространени със специалната цел личността на оклеветения да бъде злепоставена пред обществото посредством засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Освен това винаги следва да се касае за конкретни явления от действителността, респективно за конкретно твърдяно престъпление, и пострадал от клеветата да бъде конкретно персонифицирано физическо лице.

При очертаната фактическа рамка на твърдяното да е извършено престъпление от частен характер спрямо личността на тъжителката С., съдия-докладчикът намира, че не е описано деяние, което да представлява престъпление и да се преследва по тъжба на пострадалия. В конкретния случай става въпрос за депозиран отговор в хода на образувано административно производство пред Върховния административен съд, в които А. Н. Я. е изложила своите доводи и аргументи към тях, като по този начин е реализирала свое процесуално право, в защита на своите права и интереси. Касае се за депозиране на възражение пред държавен орган, какъвто безспорно е Върховният административен съд, който се явява неперсонифициран субект, пред който обективно няма как да бъде осъществено било приписването на престъпление, било разгласяването на позорни обстоятелства. За съставомерността на деянието по чл. 147, ал. 1 НК съответните твърдения на дееца следва да са били доведени до знанието на трети лица. Следва да бъде отчетено и конституционно гарантираното право на всеки гражданин да търси от държавните органи защита на своите законни права и интереси. В аналогична насока е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 209 от 18.05.1982 г. по н. д. № 209/1982 г. ВС, I н. о., решение № 347 от 25.09.2009 г. по н. д. № 372/2009 г. ВКС, I н. о., решение № 418 от 12.11.2009 г. по н. д. № 458/2009 г., ВКС, III н. о. и решение № 452 от 12.10.2010 г. по н. д. № 411/2010 г., ВКС, III н. о., съгласно която изявления, направени в писма, жалби или показания до властите не могат да се считат за „разгласяване“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, защото техните автори не възнамеряват да навредят на репутацията на лицата, за които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от властите.

Аналогично становище е застъпено в мотивите на Решение на ЕСПЧ от 12.07.2016 г. по дело М. и други срещу България, в което ЕСПЧ е посочил, че твърденията, направени в жалби или показания пред властите, не могат да бъдат разглеждани като „разгласяване“ като форма на изпълнителното деяние, с което се осъществява престъплението по чл. 147 НК, защото техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от властите. Именно в тази обща формулировка „да търсят помощ от властите“ попада и депозираното възражение, респективно изразите, които се инкриминират.

Предвид това процесните изрази от обективна страна не са от естество да бъдат квалифицирани като „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК в която и да било от двете й алтернативни форми - разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Следователно, доколкото в тъжбата не е описано престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия, не са налице основанията на чл. 81 НПК. При това образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, съдиядокладчикът РАЗПОРЕДИ:

НЕ ДАВА ХОД на тъжбата.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 10124/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Глава Двадесет и втора от НПК в седемдневен срок от връчване на препис на тъжителката М. Л. С..

Указва на тъжителката, че в случай на депозиране на жалба, дължи внасяне на държавна такса за администриране и изпращане на делото във въззивната съдебна инстанция.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3