Решение № 1576 от 13.07.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 1576

Разград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20257190700374 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от Д. М. К. от [населено място], обл. Разградска, действаща чрез упълномощен адв. Н. Х., АК - Разград, против Решение № 1054-16-76/2 от 19.11.2025 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 161-02-140-3 от 03.10.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 01.10.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 23,74 лева (12,14 евро), дневно. В жалбата и по същество в писмена защита на процесуалния представител се поддържат съображения за неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че при определяне размера на дължимото ПОБ административният орган неправилно е приложил чл. 54б, ал. 8 от КСО, в сила от 13.08.2024 г., който не е действал към датата на прекратяване на осигуряването на К. на 01.10.2023г. и към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението - на 06.10.2023г. Счита, че размерът на ПОБ следва да се изчисли единствено в съответствие с чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, указващ базата, от която трябва да се извърши това изчисление – от среднодневното възнаграждение от последната заетост, без да се съблюдава 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването по националното право. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като върне преписката на административния орган с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявена е претенция за заплащане на направените деловодни разноски, съгласно приложен Списък.

Ответникът по жалбата - Ръководител на ТП на НОИ – Разград, действащ чрез упълномощен главен юрисконсулт, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа изцяло съображенията по оспорените актове относно приложимото материално право.

Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Административен съд - Разград, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2023г. жалбоподателката Д. М. К., в качеството си на безработно лице, е подала чрез Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Разград до Директора на ТП на НОИ - Разград, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е декларирала упражнявана трудова дейност като сезонен работник (гроздоберач) за периода от 04.09.2023 г. до 30.09.2023 г. в друга държава - Франция, в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Заявено е желание за служебно удостоверяване на осигурителния период и доход.

С Разпореждане № 161-02-140-1 от 13.10.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица е спряно образуваното административно производство до издаване на съответните надлежни документи за осигурителния стаж и доход на заявителката от компетентната институция (КИ) на Франция чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС. Изискано е издаване на структуриран електронен документ (СЕД) U017 и СЕД U004 от КИ на Франция за потвърждаване на осигурителните периоди и доходи.

Видно от данните в получения СЕД U017, съдържащ осигурителната история на лицето, КИ на Франция е потвърдила периоди на осигурена заетост на жалбоподателката от 04.09.2023г. до 14.09.2023г., вкл. – 11 к.д. и от 15.09.2023 г. до 30.09.2023 г., вкл. – 16 к.д., като е посочено и основанието за прекратяване на заетостта – изтичане срока на договора. В СЕД U004 е потвърден брутен доход за посочените по-горе периоди, съответно в размер на 702,72 евро за първия период и в размер на 818,64 евро за втория период.

На 30.09.2025 г. е издадено Разпореждане № 161-02-140-2, с което на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството по заявлението за отпускане на ПОБ.

След преценка на наличните документи е установено, че жалбоподателката отговаря на условията за получаване на ПОБ, поради което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с Разпореждане № 161-02-140-3 от 03.10.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, в полза на Д. М. К. е отпуснато ПОБ, считано от 01.10.2023 г. до 31.05.2025 г. в размер на 23,74 лева (12,14 евро), дневно.

Разпореждането е съобщено на жалбоподателката лично на 20.10.2025 г., удостоверено с подписа й върху самия акт и в рамките на 14-дневния срок за обжалването му същата е подала жалба по административен ред до Директора на ТП на НОИ – Разград, заведена с вх.№ 1054-16-76 от 26.10.2025г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1054-16-76/2 от 19.11.2025 г. Ръководителят на ТП на НОИ - Разград е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалваното Разпореждане – законосъобразно. Прието е от решаващия орган, че са приложени правилно относимите разпоредби на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и на чл.54а - 546 от КСО. Отбелязано е, че спорът се свежда до определяне на дневния размер на паричното обезщетение за безработица и практическото прилагане на влязлата в сила на 13.08.2024 г. нова алинея 8 на чл.54б от КСО, като е направен извод, че същата се прилага при определянето на размера и срока на ПОБ на всички лица, за които към датата на влизане в сила на разпоредбата липсва произнасяне по правото на ПОБ, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на това обезщетение. В конкретния случай са взети предвид последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г., с общ брой работни дни – 497. В рамките на този период жалбоподателката е осигурявана при български работодатели за времето от 01.10.2021г. до 30.11.2021г. – 43 р.д. с доход 1 300.00 лева; от 12.01.2022г. до 23.08.2022г. – 154 р.д. с доход 5 025,23 лева; от 01.09.2022г. до 23.04.2023г. – 158 р.д. с доход 5 756,07 лева и от 29.04.2023г. до 31.08.2023г. – 86 р.д. с доход 3 138,72 лева. Имала период на временна неработоспособност с отчетен доход от този период 184,92 лева. Общ брой дни при български осигурител – 441, с доход в размер на 15 404,94 лева. За 38 дни е установен период на неосигурена заетост, който се допълва с минималната работна заплата за страната. Прибавен е и доходът от периодите на последната осигурена заетост във Франция – 702,72 евро/1 374,38 лева за 8 р.д. от първия период на заетост и 818,64 евро/1 601,10 лева за 10 р.д. от втория период на заетост, или общо 18 р.д. – 2 975,48 лева. Общ брой работни дни 497 с общ доход 19 668,36 лева, въз основа на които е определен среднодневен осигурителен доход в размер на 39,57 лева, умножен по 60 % се получава 23,74 лева дневен размер на ПОБ, определен за изплащане с оспореното разпореждане, възприет като законосъобразно определен и от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград в обжалваното пред съда решение.

Това решение е връчено на оспорващото лице чрез упълномощен адв. Н. Х. – на 21.11.2025г., като жалбата сезирала настоящото производство е депозирана чрез Ръководителя на ТП на НОИ – Разград на 24.11.2025г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от лице с правен интерес, чиито права са засегнати от оспорения акт и след като е осъществено обжалването по административен ред, съобразно изискванията на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „б“ от КСО.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 АПК, съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваното решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград и потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица са издадени в рамките на установената от закона за тези органи компетентност по чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

Спазени са изискванията за писмена форма на акта, както и изискуемото по чл. 59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно производство. Спазени са изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК по отношение изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Надлежно са обсъдени и зачетени всички данни, събрани в хода на административното производство, включително и предоставените такива от компетентната институция на Франция.

Решението и потвърденото с него Разпореждане са постановени при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.

Страните не спорят по установените в административното производство факти. Спорът е относно приложимия материален закон при определяне размера на обезщетението за безработица. В тази връзка е категорично установено, че оспорващата Д. М. К. е българска гражданка, респ. гражданин на държава - членка на Европейския съюз, чиято последна трудова заетост е била във Франция, респ. спрямо нея намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г. Неоснователно, обаче, е възражението по жалбата, че размерът на ПОБ по отношение на жалбоподателката следва да се изчисли единствено в съответствие с чл. 62 от цитирания Регламент – на база среднодневното възнаграждение от последната й заетост във Франция, без да се вземат предвид особеностите на националното законодателство в областта на социалното осигуряване.

Според Решение от 23.04.2026 г. на СЕС (шести състав) по дело С-116/25, член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава-членка, явяваща се държава по пребиваването, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава-членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава-членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от това лице при последната му дейност, като заето или като самостоятелно заето лице, съгласно законодателството на тази друга държава - членка. В същото решение Съдът посочва, че чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава-членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред, според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период, съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период, съгласно законодателството на друга държава-членка.