Решение № 20094 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20094 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110109474 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена от В. А. Ф. – К.а и З. Г. К. искова молба, насочена против ЗД „Е.“ АД, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 9328.80 евро / по 4664.40 евро на всеки/ - застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 22100100041558, за настъпило застрахователно събитие „отмяна на пътуване“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ от В. А. Ф. – К.а срещу ЗД „Е.“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца цялата сумата от 9328.80 евро, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищците извеждат съдебно предявените си права при твърдения, че на 19.03.2025г. между В. Ф. и „А.“ ООД, е подписана резервационна бланка № 9894, по която е резервиран круиз с индивидуализирания маршрут и дестинации, като общата стойност на пакета била 18 245.56 лв., която сума била платена на фирмата за В. А. Ф.

– К.а и З. Г. К.. Сочи се, че на 18.03.2025г. между ответника застраховател и туроператора „А.“ ООД, е сключен договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 22100100041558, като предмет на застраховане е пътуването на ищците В. А. Ф. – К.а и З. Г. К.. Сочи се, че на 21.04.2025г., в срока за застрахователно покритие, З. К. внезапно се разболял, като диагнозата била пристъпно предсърдно мъждене и камерна екстрасиостолна аритмия IV клас с пресинкопална симптоматика, което било удостоверено с етапна епикриза № 30/23.04.2025г. от УМБАЛ „А.“ ЕАД, Клиника по кардиология. Твърди се, че в епикризата било посочено изрично, че пациентът е високорисков за международно пътуване със самолет и кораб, предвид екстрасистолна аритмия и пресинкопална симпоматика. Навеждат се доводи, че с оглед здравословните проблеми на З. К. пътуването било отменено, ден преди заминаването, на 23.04.2025г., като от туроператора не е възстановена сумата от 9328.40евро. Сочи се, че до ответника застраховател, на 24.04.2025г. е изпратено уведомление за щета, но въпреки 1 осъществената кореспонденция и изпратената нотариална покана плащане на застрахователно обезщетение не било извършено. По изложените съображения е формулирано искане претенциите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се навеждат доводи, че претенциите са допустими, но неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Сочи се, че причината за отмяната на пътуването, произтичаща от влошеното здравословно състояние на З. К. не представлява покрит риск, в каквато насока са изложени подробни съображения.

Формулирано е искане заявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

По иска с правно основание чл. 405 КЗ.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищците е да докажат по делото настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по валидна застраховка „Отмяна на пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 22100100041558, при ответника, действителния размер на претърпените имуществени вреди поради настъпилата в резултат на застрахователното събитие невъзможност за осъществяване на пътуването, настъпване на изискуемост на цялото вземане за застрахователно обезщетение в негова полза.

В тежест на ответното дружество е да докаже по делото твърдението си, че причината за отмяната на пътуването не представлява покрит застрахователен риск.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на 18.03.2025г. между ответника ЗД „Е.“ АД и туроператора „А.“ ООД е сключен договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 22100100041558, по който застраховани лица са ищците В. А. Ф. – К.а и З. Г. К., със срок на застрахователно покритие 19.03.2025г. – 13.05.2025г., с общ лимит на отговорност на застрахователя 18 245.56лв., че на 19.03.2025г. с подписването на резервационна бланка е сключен договор за туристическо пътуване между ищците и туроператора „А.“ ООД, както и че пътуването на двамата ищци е отменено.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност от приложените на л. 6 и л. 8 копия на резервационна бланка № 9894 и резервация се установява, че ищците са резервирали 7-дневен круиз за периода 27.04.2025г. – 05.05.2025г.

От приложеното на л. 14 копие на застрахователна полица се установява, че между фирмата, организирала пътуването „А.“ ООД, в качеството на застраховащ и ответното дружество в качеството на застраховател е подписана застрахователна полица с предмет отмяна на процесното пътуване, като застраховани лица са именно ищците В. Ф. – К.а и З. К..

Не е спорно по делото, че двамата са отменили пътуването и са уведомели застрахователя с искане да им бъде изплатено застрахователно обезщетение, видно от приложеното на л. 33 уведомление.

Не е спорно между страните и че ответникът застраховател е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството дали в случая е налице покрит риск съгласно ОУ към процесния застрахователен договор, респективно дали е налице изключен риск.

2

От приобщените по делото писмени доказателства по повод здравословното състояние на З. К. се установява следното.

От приложеното на л. 25 по делото копие на Етапна епикриза се установява, че на 21.04.2025г. същият е постъпил в клиниката по Кардиология в УМБАЛ „А.“, като са констатирани предсърдно мъждене и трептене, а като придружаващи заболявания е описано хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.

От приложената на л 27 по делото епикриза се установява, че З. К. е приет на 28.05.2024г. в Клиника по кардиология в МБАЛ „Н.К.Б.“, като е изписан на 31.05.2024г., като тази хоспитализация е почти година преди процесното пътуване.

От представеното на л. 81 и сл. копие на изписани лекарства на К. е видно, че на същия са изписвани медикаменти за предсърдно мъждене за първи път 08.09.2022г. като видно от справката такива са му изписвани в периода до изготвянето й през 2026г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СМЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че за първи път заболяването предсърдно мъждене е регистрирано август 2022г., тоест три години преди планувания круиз през 2025г.

Съгласно чл. 9, т. 1 и т. 2 от ОУ По риск „Отмяна на пътуване“ застрахователят покрива частта от застрахованите основни разходи по пътуването, която e удържана като такса или неустойка във връзка с анулирането на съответната резервация, когато застрахованото лице не може да започне и осъществи пътуването поради някоя от следните причини, която е била непредвидима към момента на сключване на застрахователния договор и е възникнала в периода на застрахователното покритие, независимо от волята на застрахованото лице:

1. Злополука или акутно заболяване на застрахованото лице, при условие че към началната дата на пътуването се провежда болнично или домашно лечение и съществува опасност за влошаване на здравословното състояние на застрахованото лице от пътуването.

2. Злополука или акутно заболяване на близък на застрахованото лице, при условие че към началната дата на пътуването се провежда болнично или домашно лечение и застрахованото лице трябва да полага грижи за болния В чл. 4, т. 6 от ОУ е дадена дефиниция на "акутно заболяване" по смисъла на договора и Общите условия, а именно внезапно, неочаквано и непредвидимо заболяване, проявило се за първи път в периода на застрахователното покритие и изискващо спешно лечение поради наличие на симптоми, пряко застрашаващи живота на болния. В изречение второ на същата клауза изрично се сочи, че това определение не включва хронични заболявания, включително и тяхното акутно проявление, независимо дали са настъпили за първи път в периода на застрахователното покритие.

В чл. 4, т. 7 от ОУ е дадени дефиниция на „минали заболявания“ а именно заболявания, възникнали преди сключването на застрахователния договор, независимо дали преди това са били диагностицирани.

В чл. 4, т. 8 от ОУ е дадена дефиниция на "хронични заболявания", а именно заболяване с прогресивен ход и чести обостряния, включено в списъка на заболяванията, при които се извършва диспенсаризация, независимо кога се е проявило за първи път.

Списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризаци е определен в Наредба № 8 от 3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая процесното предсъдрно 3 мъждене не представлява акутно заболяване по смисъла на чл. 4, т. 6 от ОУ, доколкото същото не се е появило за първи път в срока на застрахователно покритие, а ищецът е диагностициран с това заболяване за първи път 08.09.2022г.

На следващо място, доколкото процесното предсъдрно мъждене не попада в списъка на заболяванията, при които се извършва диспансеризаци, съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл. 4, т. 8 от ОУ на застрахователя.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая е налице изключен риск, предвиден в чл. 4, т. 7 от ОУ. Както се посочи по-горе в изложението в чл. 4, т. 7 от ОУ е дадени дефиниция на „минали заболавания“ а именно заболявания, възникнали преди сключването на застрахователния договор, независимо дали преди това са били диагностицирани.

В случая заболяването на ищеца е диагностицирано за първи път на 08.09.2022г., тоест налице е минало заболяване, което представлява изключен риск, поради което ответното дружество не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, по аргумент от чл. 12, ал. 2, т. 1 от Общите условия.

Така изложеното обуславя извода за неоснователност на заявените искови претенции от В. А. Ф. – К.а и З. Г. К..

По заявения при условията на евентуалност иск.

Същият е предявен от В. Ф. – К.а, като претенцията се основава на твърдения, че ответникът й дължи цялото обезщетение на основание чл. 9, т. 2 от ОУ, в частност отмяна на пътуване поради заболяване на близък /съпругът й/.

С предявения главен иск В. Ф. – К.а претендира присъждане на застрахователно обезщетение, произтичащо от същия застрахователен договор, на същото основание – чл. 9, т. 2 от ОУ на застрахователя отново във връзка със същото пътуване, на основание същото заболяване на съпруга й, като отново квалифицира последното като заболяване на близък.

При така очертаните предмет и основание на претенциите съдът намира, че евентуалният иск не се основава на различен юридически факт, пораждащ самостоятелно спорно материално право, а възпроизвежда вече предявената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, основана на същите фактически обстоятелства. Промяната в правната аргументация или в квалификацията на обстоятелството, послужило като причина за отмяна на пътуването, сама по себе си не обосновава наличието на отделен иск, когато се търси защита на едно и също субективно право въз основа на едно и също фактическо основание.

Евентуалното съединяване на искове предполага наличието на самостоятелни претенции, разглеждането на едната от които е обусловено от неуважаването на другата. То не може да служи като способ за повторно предявяване на една и съща претенция чрез различно словесно формулиране на основанието .