Решение № 510 от 13.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.на Тодорова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500508 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №1393/08.01.2026г. от "А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД", ЕИК 131468980, със седалище гр.София срещу решение №4585/15.12.2025г. по гр.д. №20243110111270 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БЛЯК СИЙ ПАРТНЕР“ ЕООД, ЕИК 203647201, със седалище гр. Варна, установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4108 от 24.07.2024 г. по ч.гр.д. ч.гр.д. №9236/2024 г. по описа на РС – Варна: 236,92 лв. (двеста тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки), представляваща неустойка по Договор № 506018905 от 06.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано относно извода на съда, че претендираната неустойка е нищожна. Твърди се, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, нито създава неравноправие между правата и задълженията на страните по договора, като освен това е последица от търговско планиране. Сочи се също, че е налице възможност длъжникът сам да ограничи размера на неизпълнението, като изпълни точно и добросъвестно задълженията си по договора. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от 1 въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение по гр.д. №9236 по описа за 2024г. на РС – Варна.

Производството е образувано по предявен от „А1 България“, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, *** срещу „Бляк сий партнер“ ЕООД, ЕИК 203647201, със седалище и адрес на управление гр. Варна, 9000, район Одесос, ул.

Черноризец Храбър №8, ет. 5, ап. 5, представлявано А.Т.К.К. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за следните суми: 168 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 506018905, партида 110109532, ID на договор M6826661 от 10.01.2022 за периода 16.03.2023-15.06.2023, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 236.92 лв. неустойка за неизпълнение на договор 506018905, партида 110109532, ID на договор М6826661 от 10.01.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 48,31 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението 22.07.2024, от които 20,01 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.05.202322.07.2024. и 28,30 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.05.2023-22.07.2024 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №9236/2024 г., по описа на ВРС.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент, 506018905, партида 110109532, ID на договор М6826661 от 10.01.2022. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С Приложение №1 от 06.01.2022 за срок от две години била активирана услуга за номер *** с план Unlimited 32.99 лв. със стандартна месечна такса 38.99 лв. и промоционална такса 32.99 лв. От март 2022 месечните такси били актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 с 3.3 %, а от март 2023 - със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 с 15.3% за такси под 25 лв. и с 2 лв. без ДДС за такси над 25 лв. По договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 168 лв.; №466375087 от 19.04.2023 г., с падеж 09.05.2023 г., за период 16.03.2023 г.

- 15.04.2023 г., на стойност 113,98 лв.; №467858272 от 19.05.2023 г., с падеж 08.06.2023 г., за период 16.04.2023 г. - 15.05.2023 г., на стойност 51,24 лв.;

№469340893 от 19.06.2023 г., с падеж 09.07.2023 г., за период 16.05.2023 г. 15.06.2023 г., на стойност 2,78 лв. Договорът бил прекратен, считано от 18.05.2023 г., поради направен пренос на услуги към мрежата на друг оператор преди изтичане на уговорения срок. Твърди се, че при прекратяване 2 на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката били издадени сметки на обща стойност 236,92 лв., включваща 234, 92 лв. – седем месечни такси по 33, 56 лв. и 2 лв. обезщетение за обработка на просрочени задължения, фиксирано в ценоразписа на ищеца. Ответното дружество дължало на ищцовото и лихва за забава в размер на 48, 31 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК - 22.07.2024, от които 20.01 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 10.05.202322.07.2024. и 28.30 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.05.2023-22.07.2024. Тъй като ответното дружество не платило задълженията си, ищецът подал молба по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №9236/2024 г., по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, по която ответникът подал възражение. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни. Сочи се, че през месец март 2023 г. на ответника е фактурирана сума от 63,39 лв., съставляваща роуминг такси, която била начислена без основание по 3,99 лв. на ден.

Неоснователно такса била начислена и за 2022 г. в размер на 87,78 лв.

Ищцовото дружество не представило на ответната страна ясна и пълна информация за деактивация на услугата роуминг и нарушило европейските правилата за роуминг – чл.3 и 4 от Регламент (ЕС) 2015/2120. Ответникът сочи, че през март 2023 г., преди пътуване до Турция, договорил с A1 условията за активация на услугата за роуминг. Ищецът уверил ответника, че дневните такси ще спрат незабавно след напускането на неевропейската зона, което не се случило. Впоследствие ответникът установил, че на дружеството са начислени роуминг такси, въпреки че европейският договор включвал роуминг в Европейския съюз без допълнителни такси. Ищецът неправомерно отменил услуга за роуминг на ответника в Европа, като приложил допълнителни такси, които не отговаряли на изискванията. Ответната страна оспорва претенцията за неустойка, като твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора за електронни съобщителни услуги. Предвид така заявените обстоятелства ответната страна моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на извода на съда, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави и създава неравноправие между правата и задълженията на страните по договора. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 9236/2024г. на ВРС, 26-ти състав.

Издадена е заповед за изпълнение № 4108/24.07.2024г. по ч.гр.д. № 9236/2024г. на ВРС, 26 състав, срещу длъжника „Бляк сий партнер“ ЕООД, ЕИК 203647201, със седалище гр. Варна, за 168,00 лева, представляваща сума за потребление и такси за предоставяне на услуги за период от 16.03.2023 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането; 236,92 лева, представляваща неустойка за период от 18.05.2023 г. , ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 48,31 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.05.2023 г. до 22.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 21,25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на 30.07.2024г. на длъжника, който в рамките на законоустановения едномесечен срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между страните наличието на валидна облигационна връзка въз основа на договор за използване на електронни съобщителни услуги сключен договор за електронни съобщителни услуги №506018905, с който ищцовата страна се е задължила да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между “А1 България” ЕАД и потребителите на съответната услуга. Уговорено е, че в предмета на договора се включват и други услуги на оператора, които не са електронни съобщителни услуги. Договорът е подписан от представляващия ответното дружество и представител на ищцовата страна. Изрично е посочено в договора, че с подписването му абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, с условията за продажба от разстояние (в случай, че са приложими), както и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните от абоната услуги. Към договора е било подписано Приложение 1 на 06.01.2022, съдържащо условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги Unlimited 32,99 за срок от две години, с уговорен вид на услугата, приложим тарифен план и месечната абонаментна такса.