Решение № 541 от 08.11.2020, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 541

26.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Бургас

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Росица С. Стоева

Членове:

Албена Я. Зъбова Кочовска

Калина С. Пенева

Пенка Н. Шивачева като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20202000500280 по описа за 2020 година

Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. С. Ц., депозирана чрез адв. С. К. и по въззивна жалба на О. Х. С., депозирана чрез адв. К., двете против Решение №9/12.02.2020 г., постановено по гр.д.№181/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

С въззивната си жалба Т. С. Ц. оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения против него от О. С. иск за неимуществени вреди за горницата над 3 000 лв. до уважения размер от 17 000 лв. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен за горницата над 3 000 лв.

Заявява оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част. Твърди неправилност на изводите на съда за липса на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, т.к. брачната изневяра на съпругата на ответника с ищеца била безспорно доказана, а участието на ищеца в тази брачна изневяра е не само мотив за извършеното от ответника, но е и принос за последвалия вредоносен резултат. Не оспорва наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му, но счита че определеното обезщетение по размер не съответства на принципа на чл.52 ЗЗД. Счита, че справедливото обезщетение следва да бъде определено на сума в размер на 5 000 лв., която да бъде намалена с 2 000 лв., съобразно приноса на пострадалия или присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъда в размер на 3 000 лв. Заявява и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.

Въззиваемата по въззивната жалба страна О. Х. С. не се е възползвал от правото на 1 отговор по нея и не е изразил становище.

С въззивната си жалба О. Х. С. оспорва първоинстанционното решение в частта, с която предявения в производството иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 17 000 лв. до размера на 30 000 лв., като иска отмяна в тази част и уважаване на иска изцяло. Намира, че при правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка, определеното от него обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено с оглед претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания.

Въззиваемата по тази жалба страна Т. С. Ц. не се е възползвал от правото на отговор по нея и не е изразил становище.

В о.с.з. въззивникът - ищец О. Х. С. редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. К., която поддържа тяхната въззивна жалба и иска уважаването й и оспорва въззивната жалба на другата страна, като иска оставянето й без уважение.

Претендира и за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

В о.с.з. въззивникът - ответник редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. К., който поддържа тяхната въззивна жалба и иска уважаването й, както и заявява становище за неоснователност на въззивната жалба на другата страна, като иска оставянето й без уважение. Претендира и за присъждане на разноски.

След преценка на доводите по жалбите, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

Преценени по същество въззивната жалба на О. С. е частично основателна, а въззивната жалба на Т. Ц. е неоснователна.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.45, във вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

С исковата молба ищеца е заявил претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата 30 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата 1088,91 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху 2 сумите, считано от датата на увреждането - 07.12.2016 г. до окончателно изплащане на присъдените суми.

Ищеца е основал претенцията си на следното: на 07.12.2016 г., на път за работа, изненадващо бил нападнат от ответника, който го повалил на земята и започнал да му нанася удари с метална тръба по цялото тяло, с особена сила. Ищецът опитал да го спре с викове, но не успял - никой не се отзовал и на виковете му за помощ, тъй като било рано сутринта, в зимния период и наоколо било безлюдно. Ищеца изпитал силни болки по време на ударите по цялото тяло, но най-вече по главата, краката и ръцете. Ответникът не реагирал на молбата да преустанови ударите, а по мнение на ищеца прекратил тези свои действия единствено поради появилите се у него опасения за преминаващи хора, които биха видели всичко. Преди да побегне ответника извадил и пистолет, насочил го срещу ищеца и го заплашил, че ще го убие. При условия по-различни от конкретните в момента ответникът можело и да осъществи това свое намерение, поради което ищецът смята, че оцелял по случайност. След инцидента се почувствал много зле, много трудно станал от земята, след което пристигнала полиция и органите на МВР. С влязло в сила споразумение по НОХД №110/2018 г. по описа на Бургаския районен съд ответникът се признал за виновен в причиняване, чрез нанасяне на удари с метална тръба и ритници, на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца - престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно, под форма на вината „пряк умисъл", по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

В резултат на посоченото деяние на ищеца били нанесени рана на главата, кръвонасядания, мозъчно сътресение и счупване на лява лакътна кост. Особено тежко за него се явило счупването на костта, тъй като все още не можел да възстанови изцяло функцията на ръката си. Наложила се и хирургическа намеса, при която му бил поставен метален имплант в ръката; във времето предстояла и втора хирургична намеса, след възстановяването на костта, за премахването на поставеният имплант. Освен това, не се чувствал в добро общо здравословно състояние; след случилото се бил лабилен психически.

Продължавал да има страхове, страдал от безсъние, нямал желание да се храни редовно, избягвал комуникация с хората, имал страхове от тъмнината, от датата на инцидента и досега поддържал високо артериално налягане вследствие преживения стрес, избягвал да излиза навън сам, винаги някой от близките му го придружавал, избягвал и да управлява автомобила си, т.к. ръката му не била възстановена и т.н. Поставеният при операцията имплант, както и всички разходи по лечението и възстановяването му били заплатени от него. Веднага след излизането му от болница и там проведеното болнично лечение, съзнателно се установил в гр.Варна, при родителите си, до 31.12.2016 г., тъй като горната част на главата му била бинтована. Оперираната ръка била 4 месеца със шина и 1 месец с гипс, като това било съпроводено със силни болки до зарастването. Това негово състояние и 3 видът му причинили стрес и страдание и на малолетното му дете, което той не могъл да изолира напълно от станалото - 3 - 4 дни след инцидента, в детската градина, която посещавало детето, бил организиран празник „за татковците", на който той не успял да присъства, с което причинил душевни терзания на детето, което и до днес се сещало за този факт, натъжавало се и плачело затова, че баща й не бил до нея в този момент. Отделно от това, игрите с детето му вече се променили, тъй като той и до момента не можел да го вдига и да го прегръща заради травмите и усложненията по ръката. Сочи, че в рамките на малко повече от година, му били направени 9 рентгенови снимки, което било доста рисково и неблагоприятно за всеки организъм и можело да доведе до множество усложнения в здравословното му състояние. Всичко това му нанесло голям душевен дискомфорт и страдания. Освен всичко друго, наложило се да заплати и немалка сума за лечението си, което и към момента не било приключило. Предстоящата му втора хирургическа операция отново щяла да бъде обвързана с парични разходи. Вследствие на претърпяното, дълго време отсъствал от работа, което притеснило ръководителите му, довело до реорганизация на професионалния график и усложнило работния процес.

Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Счита исковете за допустими, но частично основателни. Не оспорва факта на влязлото в сила споразумение по НОХД №110/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е осъден за причиняване, чрез нанасяне на удари с метална тръба и ритници, на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакетна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца, което съгл. чл.300 ГПК има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

Претенцията за неимуществени вреди оспорва по размер, като крайно завишена.

Оспорва причиняването на други увреждания, освен посочената във влязлото в сила споразумение по наказателното дело средна телесна повреда - счупване на лява лакетна кост. Претенцията за имуществените вреди счита за частично основателна, като за доказани счита единствено плащанията за СМУ №314/2016 г. и СМУ №252/2017 г.

Прави възражение за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че предпоставка за процесния инцидент и последиците от него било, че на 29.11.2016 г. благодарение на случайността и неволна грешка на неговата съпруга Ц. разбрал, че тя му изневерявала. Същия ден, около 06:26 сутринта телефонът му звъннал и сънен видял, че го търси жена му М. Ц., която около 05:00 часа отишла, по нейни думи, да кара колело в Морската градина. Вдигайки телефона, Ц. чул как жена му разговаря с някого какво се било случило между тях предната вечер и по-точно за спречкването им относно дейността на фирмата му, чул и как смеейки се, съпругата му заявила, че щяла да се разведе с него най-накрая, били използвани и пренебрежителни епитети. Дочул тогава и мъжки глас, който разпознал като гласа на ищеца - съсед от отсрещния апартамент, който насърчавал и подкрепял Ц. в нейните закани. Диалогът между двамата продължил с реплики, свързани с 4 размяна на ласки, каквито впоследствие били и реално предприети. Имало и уговорка за разменяне на съобщения по вайбър, но съобщенията да се триели впоследствие. Този разговор тотално преобърнал живота на Ц. Първата му реакция била да отиде отсреща при съседите /сем. С./, но докато съседката отвори вратата, връзката прекъснала. Ц. я попитал къде е съпругът й, като тя му отговорила, че бил излязъл да кара колело около 05:00 часа.

Двамата споделили един на друг за проблемите с брачните си партньори, като констатирали сходства в поведението на техните съпрузи и прозрели, че О. С. и М. Ц. имали интимна връзка. Докато Ц. споделял със съседката, жена му се прибрала и разговаряли за случилото се. Ц. отричала и Ц. подал молба за развод. Същият дори се изнесъл при родителите си. През това време бил умоляван многократно от Ц. да се върне, като го убеждавала, че между нея и С. нямало връзка. В името на децата им той се върнал, но продължавал да задава въпроси, тъй като съмнението у него останало. В крайна сметка съпругата му си признала за изневярата - признала, че в продължение на седем месеца имала интимни отношения с О. С.