Определение № 662 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Пазарджик, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Илиана Г. Димитрова Васева

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500626 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. П. М., срещу определение № 241/17.03.2026 г. постановено по г.д.№ 39/2026 г. на РС - Велинград, с което е върната исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК, производството по делото е прекратено и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3173/08.10.2025 г., по ч.гр.дело № 5675/2025 г. по описа на РС - Плевен.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като било образувано друго производство пред РС – Плевен с пълен идентитет на страни, основание и петитум с тези по г.д.№ 39/2026 г. на РС – Велинград, поради което се иска определението да бъде отменено и делото върнато на РС – Велинград за произнасяне относно прекратяване на делото поради образувано предходно дело в РС – Плевен или в условията на евентуалност да бъде отменено в частта, с която се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3173/08.10.2025 г., по ч.гр.дело № 5675/2025 г. по описа на РС - Плевен.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по гр.дело №39/2026г. на РС - Велинград, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото на РС - Велинград е образувано по предявен иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парично задължение произтичащо от Договор за процесуално представителство и защита от 26.06.2024 г. сключен между ищеца К. П. М. и С. А. А. за суми, за които по ч. гр. д.№ 5675/2025 г. на РС- Плевен е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

1

С разпореждане № 138/28.01.2026 г. постановено по гр.дело №39/2026г. на РС - Велинград същото е оставено без движение за остраняване от страна на ищеца на констатираните нередовности на исковата молба, като са му дадени следните указания:

1. да внесе по сметка на РС – Велинград държавна такса в размер на общо 42,70 евро и представи доказателства за това.

2. да представи още един препис от исковата молба и приложенията към нея, алтернативно да плати държавна такса за изготвяне на преписи от съда.

С разпореждането са указани на ищеца последиците при неизпълнение на дадените указания съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение в дадения едноседмичен срок.

Съгласно разписка от съобщение № 202652101063 от 28.01.2026 г. същото е получено от ищеца на 02.03.2026 г.

Съдът е счел, че исковата молба е останала нередовна, тъй като в предоставения срок за отстраняване на нередовности, изтекъл на 09.03.2026 г.

(работен ден), не са били отстранени нередовностите на исковата молба.

Предвид горното с определение № 241/17.03.2026 г. постановено по гр.дело №39/2026г. на РС - Велинград е върната исковата молба на ищеца на основание чл.129, ал.3 от ГПК, производството по делото е прекратено и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3173/08.10.2025 г., по ч.гр.дело № 5675/2025 г. по описа на РС - Плевен.

Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно, по следните съображения:

Правилно първоинстанционния съд е приел, че когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите в едноседмичен срок, но той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща, делото се прекратява, а съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да обезсили изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3173/08.10.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 5675/2025 г., по описа на Районен съд Плевен.

Действително в случая съобщението за Разпореждане № 138/28.01.2026 г. постановено по гр.дело №39/2026г. на РС - Велинград, с което исковата молба е оставена без движение, е връчено на ищеца на 02.03.2026 г. и преклузивния срок за изпълнение е изтекъл на 09.03.2026 г., към която дата дадените указания не са изпълнени от ищеца.

Към подадената частна жалба против прекратителното определение от страна на ищеца са наведени твърдения за наличие на образувано предходно дело пред РС-Плевен, а именно гр. дело № 170/2026 г., което след възражение за подсъдност е изпратено на РС-Велинград.

След извършена служебна проверка в ЕИСС и ЕПЕП настоящия съдебен състав констатира, че действително от страна на ищеца на 26.01.2026 г. са депозирани две искови молби, както в РС – Велинград, така и в РС – Плевен.

2

Въз основа на това в РС-Плевен е образувано гр. дело № 170/2026 г. в 16:25 часа на 26.01.2026 г., а в РС – Велинград е образувано гр. дело № 39/2026 г. в 16:56 часа на 26.01.2026 г. По по-рано образуваното гр. дело № 170/2026 г. по описа на РС – Плевен е заплатена дължимата държавна такса, разменени са книжата по делото и след възражение за подсъдност от страна на ответника производството пред РС-Плевен е прекратено, а делото е изпратено на РС – Велинград по подсъдност, където делото е получило № 305 по описа за 2026 г. на РС – Велинград. Към настоящия момент гр. дело №305/2026 г. на РС – Велинград е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. и е висящо.

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че към момента на постановяване на обжалваното прекратително определение е било налице основание за прекратяване на делото на по-силно основание, касаещо допустимостта на предявеният иск, а именно хипотезата на чл. 126 ГПК.

Съдът в приложение на служебното начало в гражданския процес (чл. 7 от ГПК) във всяко производство служебно следи за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки и за липсата на отрицателните процесуални предпоставки за постановяване на валидно решение. Ето защо за съда, пред който е висящо второто дело, следва да изследва налице ли са безспорни доказателства за идентитет на страни, основание и петитум по двете дела, висящи пред един и същ или различни съдилища. Ако съдът констатира припокриване на посочените компоненти – страни, основание на заявения иск и петитум, производството по по-късно заведения иск следва да бъде прекратено.

По горните съображения, настоящия съдебен състав приема, че частната жалба е основателна, а обжалваното с нея определение подлежи на отмяна, като делото следва да бъде върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.

Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 241/17.03.2026 г. постановено по г.д.№ 39/2026 г. на РС - Велинград, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК, производството по делото е прекратено и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3173/08.10.2025 г., по ч.гр.дело № 5675/2025 г. по описа на РС - Плевен.

ВРЪЩА делото на РС - Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4