Разпореждане № 3465 от 09.10.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3465 гр. Благоевград, 09.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20251210102305 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от ***** - управител чрез пълномощник - юрисконсулт срещу длъжника А. Р. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****, за заплащане на следните суми и на следните основания:

- 2 134, 82 лв. /две хиляди сто тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща главница по Договор за кредит № L316354 от 20.02.2023 година, сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и А. Р. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -06.10.2025 г. до окончателното изплащане;

- 109, 64 лв. /сто и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2024 година до 06.10.2025 година;

- 547, 76 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.11.2024 година до 06.10.2025 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Към заявлението са представени Договор за кредит № L316354 от 20.02.2023 година, сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и А. Р. С., Погасителен план, декларация.

Съдът с Разпореждане № 3427/06.10.2025 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба, че длъжникът е извършил плащания по договора в размер общо на 4 189, 71 лева, с които са погасени главница от 1 865, 04 лева, 722, 20 лева - такса за разглеждане, 1 273, 62 лева - договорна лихва и 328, 85 лева – обезщетение за забава.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следите съображения :

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

1

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договор за кредит е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № L316354, сключен на 20.02.2023 година между „ЮтеКредит България“ ЕООД и А. Р. С., заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заемната сума от 4000 лева, при уговорен лихвен процент от 24% и ГПР 48,50 %., обща сума на лихвите в размер на 1655,50 лева, такса за разглеждане – 1299,91 лева, с посочен общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита – 6955,41 лева. В договора е уговорено, че Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. Видно от представения Погасителен план - Приложение №1 към Договора, първата падежна дата е 22.03.2023г., последната падежна дата е 22.02.2026г., а всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва, такса за разглеждане в размер на 36,11 лв. месечно.

Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК, свързано с клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на „такса за разглеждане“ /1 299, 91 лева/.

Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса за разглеждане в размер на 1299, 91 лв.

2

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника.

Заявителят не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат разходи. По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая твърденията са посочени общо и не е ясно за какво са разходите и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

От изложеното в заявлението става ясно, че заплащането на тази такса еднократна „такса за разглеждане“ уговорена в процесния договор в размер на 1299, 91 лева, е свързано с оценката на кредитоспособността на клиента, извършвана от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод обаче не произтича нито от клаузата на индивидуалния договор, в която е посочено основанието и размера на таксата, нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на таксата, като "такса за разглеждане" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Същевременно, ако бъде възприето посоченото, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Таксата за разглеждане представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на 3 подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Същата цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него. Както беше посочено, видно от представения Погасителен план - Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва и такса за разглеждане. Според съда, по начина, по който е уговорена, таксата за разглеждане по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Тоест в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвидената такса за разглеждане е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.