Решение № 527 от 01.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000551 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №154 от 14.06.2022 г.,постановено по т.д.№20215500901471 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Стара Загора,е осъдено „З. Е.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на Д.

Д. Р. с ЕГН ********** сумата от 22 928,40 евро,представляващи левовата равностойност на 44 844 лв. за заплатени от нея разходи свързани с погребението и последващото поставяне на надгробен паметник на нейния син Н.Р.Т. с ЕГН **********,починал в резултат на ПТП,станало на 31.12.2016 г.,както и сумата от 392,70 лева за автобусни билети за връщането й във Ф.,ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми,считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите по служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата,открита в „Р.Б.“ЕАД с IBAN : ***,BIC:***.

Наред с това,с решението от 14.06.2022 г. ответникът „З. Е.“АД-гр.С. с ЕИК *** е осъден да заплати на ищцата Д. Д. Р. и сумата от 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,като е постановено същата сума да й се изплати по горната банкова сметка,а в в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт,дружеството е осъдено да заплати сумата от 1 809,47 лв. държавна такса.

Срещу горното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника в 1 първоинстанционното производство-„З. Е.“АД-гр.С. с ЕИК *** .Жалбата е подадена чрез упълномощения юросконсулт на дружеството-Б. Г. и в същата е заявено,че първоинстанционното решение се обжалва изцяло,като се твърди,че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.Поддържа се в тази насока довода,че в конкретния случай мотивите на обжалваното решение са изключително декларативни,тъй като решаващият състав въобще не е подложил на обсъждане въведеното от ответника възражение,че представени от ищцата писмени доказателства не удостоверяват вреди,които да са пряка и непосредствена последица от соченото като увреждащо деяние.Излага и аргумента,че приобщените към доказателствата две фактури,едната издадена на 19.01.2017 г.,а другата-на 30.09.2018 г.,по никакъв начин не установяват,че именно противоправното поведение на застрахован в дружеството-ответник водач се е явило решаващо,вътрешно необходимо условие,за да възникнат описаните във фактурите разходи.И това е така, според жалбоподателя,защото предоставените услуги в удостоверяващите ги документи са посочени като незадължителни,а предметът на възложената изработка е определен като изготвяне на специален надгробен паметник,от което следвало извод,че този разход не е присъщ за едно погребение,макар и то да е било организирано във Ф..И макар тези писмени доказателства да не са били в състояние да обезпечат провеждането на пълно и главно доказване на обстоятелството,че осъществилият се деликт се е явил условие,обуславящо разглежданите в настоящото производство разходи,съдът без да излага съображенията си приел,че платеното от ищцата е необходимо за посрещане на разходите за такъв ритуал,а това според жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение и порок на обжалваното решение.

Жалбоподателят заявява още,че другият недостатък на обжалвания съдебен акт се изразява в това,че в мотивите си първоинстанционният съд се е задоволил само лаконично да възпроизведе свидетелските показания,без да изложи аргументи дали ги крадитира и ако ги кредитира,то защо,както и кои са релевантните за спора факти,които те удостоверяват.В тази връзка дружеството-жалбоподател изразява становище,че показанията на свидетеля К.отразяват единствено субективното му мнение,но не и непосредствено възприет от него факт,който да е от значение за материалното право,предмет на спора,поради което това гласно доказателство следва да бъде изключено от доказателствения материал и въз основа на него съдът не би могъл да гради вътрешното си убеждение.Заявява още,че и цитирането на съдебно решение,постановено по друг материалноправен спор,също не удостоверява релевантен за предмета на производството факт,но въпреки това то е намерило отражение в мотивите на обжалваното решение,без да се излагат съображения,които налагат това.

Жалбоподателят поддържа и довода,че отново в отклонение от процесуалните си задължения,съдът е подложил на обсъждане невъведено в производството възражение,тъй като ответникът не оспорва,че застрахован от него водач е извършил транспортно престъпление,а прави възражение в слисъл,че деянието,макар и празнато за противоправно с влязла в сила присъде,не се явява решаващо и вътрешно необходимото условие за 2 възнакване на разходите,чието възстановяване се търси,което възражение останало необсъдено и отговор на въпросите,свързани с него,ответникът не получил.В заключение дружеството-жалбоподател излага становището,че направените разходи,станали повод за завеждане на делото,са повлияни изцяло от субективната преценка на ищцата,а тази преценка се явява обстоятелството,прекъснало причинно-следствения процес, поради което направените във връзка с тази преценка разходи следва да бъдат изключени от обема на отговорност на делинквента,респективно на неговия застраховател,тъй като не са пряк резултат от извършения деликт.

В обобщение,както сочи жалбоподателят,същият счита,че в нарушение на чл.12 и чл.235,ал.2 от ГПК първоинстанционният съд само бланкетно е посочил,че претендираните имуществени вреди са пряка последица от непозволено увреждане,причинено от застрахован от ответника водач,в което се състои допуснатото съществено процесуално нарушение,обуславящо неправилното приложение на материалния закон и до несъблюдаване на принципа на справедливостта.

Дружеството-жалбоподателят прави оплакване и относно приетите за основателни разноски,свъзрани с адвокатското възнаграждение.Счита,че по отношение на тази претенция на ищцата неправилно е бил приложен от съда материалният закон,който предвижда,според жалбоподателя,че при този интерес размерът на дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред съда не следва да надхвърля сумата от 1 887,10 лв.

И въз основа на гореизложените аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено решение №154 от 14.06.2022 г.,постановено по т.д.№1471/2021 г. по описа на ОССтара Загора и да се постанови друго,с което да бъдат отхвърлени като недоказани предявените искове.Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 150 лв. В молба с вх.№8346 от 28.10.2022 г.,дружеството-жалбоподател е заявило още,че в случай на заявена от въззиваемата страна претенция за разноски за адвокатско възнаграждение,чийто размер не е съобразен с относимата към претенцията наредба,то дружеството на основание чл.78,ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на възнаграждението.

В законния срок въззиваемата Д. Д. Р.,чрез пълномощника си адв. Ж. З.,е подала писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразила становище,че жалбата е необоснована и неоснователна.Заявява в тази връзка,че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни,а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и не страда от пороците,сочени от въззивника.Счита още,че първоинстанционният съд е мотивирал изводите си,като е анализирал всички приети по делото доказателства и че заключенията на съда са логични и изцяло съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.Намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че претендираните от ищцата имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане-ПТП,станало на 31.12.2016 г.,причинено от застрахован при ответника водач,в резултат на което е причинена смъртта на сина на ищцата.Счита още,че съдът правилно и в съответствие с формалната и житейска логика е приел,че 3 разходите,направени от нея за погребението и последващото оформяне на гробното място,са извършени именно поради настъпилото непозволено увреждане,причинило смъртта на първородния й син,както и че съдът правилно е отхвърлил като неоснователно твърдението на жалбоподателя,че представените фактури не установявали разходи,присъщи на едно погребение във Ф..Поддържа становището,че всички разходи,извършени от нея за погребението на сина й са обичайни и присъщи на таков ритуал.Подробни аргументи за обосноваване на тази си позиция въззиваемата излага в писмения си отговор.Заявява още,че е неоснователно и възражението на ответника-жалбоподател относно размера на присъденото в нейна полза адвокатско възнаграждение.И на база всички изложени в отговора аргументи,въззиваемата моли да бъде оставено в сила обжалваното решение,като обосновано,правилно и законосъобразно и да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана подадената срещу решението въззивна жалба.Моли да й се присъдят сторените разноски в настоящото производство.

От страните не са представени писмени доказателства в настоящото въззивно производство и не са заявени доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес да обжалва конкретното решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и с него съдът се е произнесъл по допустим и предявен по делото осъдителен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който ОС-Стара Загора се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен от Д. Д. Р. против „З. Е.“АД-гр.С. с ЕИК ***,като е поискано ответното дружество да бъде 4 осъдено да заплати на ищцата сумата от 22 928,40 евро,представляваща левовата равностойност на 44 844 лв. за заплатени от нея разходи свързани с погребението и последващото поставяне на надгробен паметник на нейния син Н.Р.Т. с ЕГН **********,починал в резултат на ПТП,станало на 31.12.2016 г.,както и сумата от 392,70 лева за автобусни билети за връщането й във Ф.,ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми,считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Имайки предвид изразената от ответника позиция по спора пред първата инстанция и оплакванията му срещу атакуваното решение,изложени във въззивната жалба,фактите относно настъпването на описаното от ищцата ПТП,причинило смъртта на сина й Н.Р.Т.,виновното му причиняване от лицето Е.Н.Т. като водач на лек автомобил марка „Ф.“,модел „С.“ с рег.№*** и наличието на причинна връзка между произшествието и смъртта на сина й,както и обстоятелството,че към 31.12.2016 г.-датата на настъпване на произшествието,е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач,сключена с ответното дружество по силата на застрахователен договор №*** с период на покритие 13.12.2016 г.-12.12.2017 г.,не са спорни между страните и правилно са установени в обжалваното решение.В тази насока е отчетено и наличието на влязла в сила на 09.04.2021 г. присъда №16 от 19.06.2020 г.,постановена по НОХД №674/2019 г. по описа на ОС-Хасково,с която застрахованият при ответника водач Е.Т. е признат за виновен в това,че на 31.12.2016 г. в землището на гр.С.,обл.Х. при управление на горния лев автомобил е нарушил правилата за движение,посочени в чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица,едното от които-Н.Р.Т.-син на ищцата /както е видно от приложеното към първоинстанционното дело удостоверение за родствени връзки №1/05.01.2017 г.Както следва от нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В обобщение,соченият от ищцата деликт по чл.45 от ЗЗД е категорично доказан и с оглед на безспорното наличие на валидна и действаща към момента на настъпването на деликта застраховка „Гражданска отговорност“ за виновния водач по силата на сключен между него и ответника застрахователен договор,поражда отговорността на ответника като застраховател да репарира претърпените от ищцата вреди,явяващи се пряка и непосредствена последица от деликта,респективно-от настъпилата вследствие на деликта смърт на сина на ищцата.Относно търсено от ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,явяващи се пряка последица от смъртта на загиналия при катастрофата неин син Н.Т.,има образувано друго дело,както става ясно от данните по първоинстанционното дело,но с предявения в настоящото производство осъдителен иск ищцата претендира репарация на претърпени от нея имуществени вреди,представляващи разходи свързани с погребението и последващото поставяне на надгробен паметник на нейния син,починал в резултат на станалото на 31.12.2016 г. ПТП и разходи за автобусни билети за връщането на ищцата във Ф.,след като тя преди това се е върнала в Б.,за да организира пренасянето на тялото на загиналия й син в посочената държава,където трайно се е установила да живее от 2009 г.