Решение № 4298 от 05.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26989/2023
- Вид
- Решение № 4298
- Подписан
- 05.03.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.149б, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4298 гр. София, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110126989 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу Ю. В. В. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 407.80 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 10.43 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-09.02.2023 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 60.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 26.01.2023 г. и за сумата от 1.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г.
Ответникът Ю. В. В. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.
С Определение № 42736/21.10.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Б.“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 23.06.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето 1 решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 1849/12.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-072/09.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. Ответникът не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
От приложеното по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 04.08.1998 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент № 82, находящ се в гр.София, ж.к.„Гевгелийски“ бл.1, вх.Г, ет.9 е собственост на Дафинка Милутгинова Тошева-1/2 идеална част, Б.лав В. В.-1/4 идеална част и Ю. В. В.-1/4 идеална част.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 558.19 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1045.14 лева; сума за дялово разпределение от 32.46 лева и сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 197.08 лева /изчислена от ССЕ/.
Така се получава общо сумата от 1438.71 лева, включваща сумите за отопление, за битовогорещо водоснабдяване, за дялово разпределение и за изравнителни сметки (за възстановяване), както и лихва от 309.56 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 26.01.2023 г., като 1/4 част са 359.68 лева-главница и 77.39 лева-лихва.
2
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 359.68 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 407.80 лева следва да бъде отхвърлен.
В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на мораторната лихва, върху главницата от 359.68 лева за периода от 16.10.2020 г. до 26.01.2023 г. е 77.39 лева. В тази връзка и предвид диспозитивното начало по чл.6 ГПК, то предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 60.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 26.01.2023 г.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 10.43 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-09.02.2023 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 1.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 860.27 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 62.22 лева, възнаграждения за вещи лица от 699.65 лева и юрисконсултско възнаграждение от 98.40 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не претендира, а и няма доказателство такива да са сторени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Ю. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Митрополит Авксентий Велешки“№61, ет.2 , ап.10, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 359.68 лева, представляваща главница за 3 топлинна енергия и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 09.02.2023 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 407.80 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Ю. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Митрополит Авксентий Велешки“№61, ет.2 , ап.10, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 60.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 26.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Ю. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Митрополит Авксентий Велешки“№61, ет.2, ап.10, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за установяване съществуване на вземането за сумата от 10.43 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-09.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Ю. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Митрополит Авксентий Велешки“№61, ет.2, ап.10, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането за сумата от 1.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г.
ОСЪЖДА Ю. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Митрополит Авксентий Велешки“№61, ет.2 , ап.10, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 860.27 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лицепомагач – „Б.“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Братя Бъкстон“ №85.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4