Решение № 10935 от 10.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10935 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110146016 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „...., моли да се ОСЪДИ ответникът да му заплати:

- 2 583,10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.;

- 322,92 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 21.07.2021г., Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Н. Г. Ш., оспорва иска:

- нямало сключен договор;

- прави и възражение за давност, като навежда и други правни доводи.

Третото лице-помагач на ищеца - ...., не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след 1 отчитане на периода, за който се отнася (понастоящем периодът е 45 дни). Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Представено е споразумение от 30.01.2020г., сключено между ищеца и г-жа Ш.... за периода от 01.06.2019г. до 31.12.2019г., включващо и фактура от 31.07.2018г. Споразумението е НЕконклудентен, а писмен договор, предвид наведения довод за обратното.

Жилището е закупено от нея и г-н П. с НА през 2009г.

Г-жа Ш.... е поискала да ù се открие партида на нейно име, като г-н П. се е съгласил (л. 15-6 и л. 20).

Искът първоначално е предявен срещу двамата собственици, като впоследствие – с молба от 24.06.2022г., искът е увеличен с 50 % по отношение на г-жа Ш.....

Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

- за целия период главницата възлиза на 2 129,02 лева; а

- лихвата – 359,97 лева.

При съобразяване с възражението за давност – след 05.08.2018г., е:

- 1 847,16 лева;

- 277,28 лева.

За 2000 година (таблица 2 на стр. 159) главницата възлиза на около 760 лева, а лихвата – 70 лева (чл. 162 от ГПК). С оглед т. 86 и т. 87, от решението на ЕС, цитирано по-долу, количество ТЕ, се изчислява/определя относително точно. от правна страна:

Искът е напълно редовен – например: съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което за конкретизация на претенцията в посочената хипотеза, е достатъчно посочване на общия период, часовете извънреден труд по месеци, цената на иска и начина на формирането й. Такива са изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР, както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В хода на процеса, след проверка на счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза и на базата на събраните доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в които служителят да е полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е дължимото възнаграждение от работодателя - Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д. № 433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС. Т.е., уточнението за начален и краен момента на периода, 2 както и за размера на преетндираното вземане, е напълно достатъчно.

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.

149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17. В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда. Г-жа Ш.... е собственик поне на 50 % от жилището, но е поискала цялата партида да бъде на нейно име – 3 пасивната ѝ материална легитимация е установена.

Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.

Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).

Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело) – доводите за обратното са неоснователни. Отделен е въпросът, че в случая е и прието заключение на Комплексна СЕ, чийто предмет е именно количеството и стойността на ползваната ТЕ.

До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС.

Давността е 3 години назад, ако не се установи нещо, която да я е спряло или прекъснало считано от 05.08.2021г., като периодът от 01.06.2018г. също не е покрит от давност (45 дена – но от първо число на съответния месец), с оглед падежа на вземането.

Сключена е спогодба по реда на чл. 365 от ЗЗД, която установява вземането до 31.12.2019г.

По отношение на нея не е изтекла давност. Спогодбата, по дефиниция новира вземането: с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В случая е договорен най-малкото нов погасителен план, която няма общо с обикновените падежи на вземането.

По тази спогодба се дължи всичко, но тя не е предмет на иска – претенцията е за незаплатена ТЕ, а не за цена по писмен договор с различен предмет, в който не е предвидена клауза за разваляне при неизпълнение. За периода до 31.12.2019г. ответницата не дължи – в смисъл не дължи цена на ТЕ, като доставка на такава до жилището.

Каквото и да е лошо изпълнение не бе установено от ответника - Решение № 34 от 22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Искът е основателен за сумите, посочени за дължими за 2000г. по разноските:

На ищеца се дължат разноски – 280,09 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от иска (съобразени са само разноските, сторени по отношение на ответницата).

Ответницата е управител на "...., ЕИК .... Притежава и няколко обекта в ж.к.

„Дружба“ (освен процесния), единият от които: Поземлен имот, пл.No - ..... парцел - 4, площ по док. - 3732.000 кв. м., местност - ДРУЖБА 2, УПИ, обл. СОФИЯ-СТОЛИЧНА, общ.

4

СТОЛИЧНА, гр.София.

Подобна злоупотреба (искане за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА) напоследък е изключително често явление. На ответника не се дължат разноски, тъй като не е затруднен материално.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, Н. Г.

Ш., ЕГН **********, гр. София 1582, ....., съд.адр.: гр. София, ....., e-mail: ....; ..., да заплати на „...., ЕИК ...., представлявано от ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., email: ...

- сумата от 700 (седемстотин) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2000г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 2 583,10 (две хиляди петстотин осемдесет и три лева и десет стотинки) лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2099г., като НЕОСНОВАТЕЛНА

- сумата от 70 (лева) лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2000г. до 21.07.2021г., ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 322,92 (триста двадесет и два лева и деветдесет и две стотинки) лева и за периода от 15.09.2018г. до 31.12.2099г., като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, - сумата от 280,09 (двеста и осемдесет лева и девет) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София ..., тел.: ....

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.