Определение № 257 от 27.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Благоевград, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500194 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. М. Р., ЕГН **********, чрез адв.

Адвокат Д. Г., АК- Благоевград, против Разпореждане № 395/ 04.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 289/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК вх. № 2679/ 03.02.2025 г., подадено от заявителя П. М. Р., ЕГН **********, срещу „АСТАРТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203898399, представлявано от управителя П. М. Р., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща задължение по сключена на 29.01.2025 година спогодба между „АСТАРТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203898399 и П. М. Р., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите с рег. № 301 и 302 от 29.01.2025 година от Нотариус Д.С., нотариус с район на действие Районен съд -Благоевград с рег. № 499 на Нотариалната камара, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 03.02.2025г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като заповедния съд е надхвърлил правомощията си по чл. 418, ал. 2 от ГПК и 1 е направил необоснована преценка, че не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради съвпадение на лицето заявител и представляващ дружеството - длъжник, презюмирайки симулативност на процеса.

Сочи се, че съдът е следвало да извърши преценка единствено дали представеният документ по чл.417, ал.1, т. 3 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Поддържа се в частната жалба, че законодателят неслучайно е предвидил такъв извънредния способ по чл. 417 от ГПК с оглед процесуална икономия и бързо правосъдие. В противен случай, се оказва че собственик на търговско дружество е принуден да извърши действия по замяна на управителя/собственика, за да се ползва от действието на тази разпоредба. В случая заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се основава на споразумение, сключено между физическото лице П. М. Р., и юридическото лице „Астарта Транс“ ЕООД, което споразумение е с нотариално заверени подписи и съдържание.

Документът представлява основание по чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК „нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи“. Навежда се, че представеното споразумение представлява валидно договаряне между две лица, признати от правото като различни правни субекти - физическо лице и юридическо лице и е напълно допустимо и законосъобразно да бъде сключено съгласно основния правен принцип на свобода на договаряне.

Прави се искане пред въззивния съд да отмени Разпореждане № 395/04.02.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 289/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград и вместо това да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и насочена срещу обжалваем акт, по реда и в срока по чл. 418, ал. 4 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК вх. № 2679/ 2

03.02.2025 г., подадено от заявителя П. М. Р., ЕГН **********, срещу „АСТАРТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203898399, представлявано от управителя П.

М. Р., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща задължение по сключена на 29.01.2025 година спогодба между „АСТАРТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203898399 и П. М. Р., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите с рег. № 301 и 302 от 29.01.2025 година от Нотариус Д.С., нотариус с район на действие Районен съд - Благоевград с рег. № 499 на Нотариалната камара, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 03.02.2025г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от спогодба между страните с нотариална заверка на подписите.

Към заявлението са приложени спогодба между страните.

С обжалваното Разпореждане № 395/ 04.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 289/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК вх. № 2679/ 03.02.2025 г., подадено от заявителя П. М. Р., ЕГН **********, срещу „АСТАРТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203898399, представлявано от управителя П. М. Р., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща задължение по сключена на 29.01.2025 година спогодба между „АСТАРТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203898399 и П. М. Р., ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите с рег. № 301 и 302 от 29.01.2025 година от Нотариус Д.С., нотариус с район на действие Районен съд -Благоевград с рег. № 499 на Нотариалната камара, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда 03.02.2025г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

Изложени са мотиви, че пречка за уважаване на заявлението е противоречието между интересите на представител и представляван по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК. Сочи се в мотивите, че от справка в ТР се установява, че заявителят и представителя на длъжника в производството /двете насрещни страни в процесуалното правоотношение/ е едно и също лице 3

- П. М. Р.. Констатираното противоречие в интересите би било пречка да се постигне целта на заповедното производство - да се установи дали длъжникът оспорва дълга чрез подаване на възражение и създава съмнение за симулативност на производството. Приема първостепенния съд, че доколкото в настоящия случай не са налице основания за издаване на заповед, то е безпредметно да се назначава особен представител на ответника, който евентуално да извърши процесуалните действия по подаване на възражение.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В случая се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ, попадащ сред кръга на посочените в разпоредбата на чл. 417 ГПК.

Оплакванията във въззивната жалба са свързани с надхвърляне правомощията на заповедния съд по чл. 418, ал. 2 от ГПК и оттук необоснованата преценка, че не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради съвпадение на лицето - заявител и представляващ дружеството - длъжник, презюмирайки симулативност на процеса.

Неправилна е преценката на съда, че в конкретната хипотеза заявителят не разполага с възможност да се възползва от облекчения ред на чл. 417 ГПК, понеже противоречието между интересите на представител и представляван по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК - поради съвпадение на лицето - заявител и представляващ дружеството - длъжник, презюмирайки симулативност на процеса, е пречка за уважаване на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Една от процесуалните възможности за защита на нарушени права е заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК – проверка дали вземането е спорно. De lege lata липсва правна норма, която да ограничава или да забранява на управителя на едно дружество, което е и негов кредитор да се възползва от процесуалната възможност да установи вземането си спрямо същото дружество по реда на чл. 417 ГПК.

Доколкото обаче, има очевидно противоречие в интересите на дружеството - длъжник и неговия представляващ, който е предявил заявление 4 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в качеството на кредитор на същото, то по този въпрос е налице безпротиворечива съдебна практика - например определение № 407/ 15.07.2015 г. по ч. т. д. № 1780/ 2015 г. на ВКС, която се споделя и от настоящата инстанция, според която при противоречие в интересите на представляван и представител е налице, когато представителят участва в различно качество и на двете страни в процеса – на ищцовата страна участва в лично качество, а на ответната страна в качеството си на представител на дружеството ответник, то следва да се назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК.

Съдът намира, че когато е налице противоречие в интересите на представляван и представител, както е в случая, единствения начин това противоречие в интересите на представлявания и представителя да бъде преодоляно е по законоустановения ред по чл. 29, ал. 4 от ГПК, още повече тази разпоредба не се отнася само за физическите лица, а и за юридическите лица, като хипотези като процесната. Посочената норма се намира в общите правила на ГПК, поради което намира приложение за всички съдебни производство, включително и в заповедното производство. Затова на дружеството – длъжник следва да се назначи особен представител, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Преценката относно обстоятелството кой следва да заплати разноските на особения представител е на заповедния съд, който ако счете, че това следва да бъде заявителя, с разпореждане по редовност на заявлението следва да даде и указания на заявителя да представи доказателства за внесен депозит за особен представител и да назначи такъв по съответната процедура.

Неправилно е становището на районния съд, че противоречието интересите би било пречка да се постигне целта на заповедното производство – да се установи дали длъжникът оспорва дълга чрез подаване на възражение и създава съмнение за симулативност на производството. Както и по-горе в изложението беше посочено, в производството по чл. 417 ГПК всъщност целта е проверка дали вземането е спорно, поради което докато не се връчи заповедта за изпълнение на насрещната страна не може да се счита, че вземането на заявителя е безспорно. При добросъвестно изпълнение на задълженията, за особения представител не би съставлявало затруднение /освен при отказ на заявителя да съдейства/ да извърши съответните справки в счетоводството на дружеството, за да подготви адекватната му защита.

5

Не може да бъде споделена и тезата на заповедния съд, че понеже в случая липсва основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което е и безпредметно назначаването на особен представител на ответника.

Основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение в случая е редовен от външна страна документ – спогодба с нотариална заверка на подписите, по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, като подаването на заявлението в съда обуславя задължението за съда да даде защита – чл. 2 ГПК, по предвидения в закона ред и по правната възможност, избрана от молителя, като проявление на диспозитивното начало в процеса – чл. 6 ГПК. Наличието на други възможности за защита не означава, че на длъжника не следва да се осигури процесуална възможност за защита по реда на чл. 414 ГПК срещу неоснователни претенции за евентуално несъществуващи вземания на неговия управител спрямо дружеството, което представлява. Законодателят е предвидил в подобни хипотези на очевидно противоречие в интересите на представляван и представител, на представлявания да се назначи особен представител, който да защити интересите на дружеството. Така на практика се осигурява равенството на страните в процеса, което е едно от основните начала на гражданското съдопроизводство.