Определение № 40392 от 06.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40392 гр. София, 06.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110142066 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Предявени са искове от И. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. /////////////////// срещу Столична община, адрес: гр. /////////////////, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 1000 лв. – частично от вземане в общ размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.03.2024 г. до 12.05.2024г., изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни увреждания при злополука – падане в резултат на спъване в стърчащо от тротоара желязо, настъпила на 28.03.2024 г. в гр. София, на десния тротоар на ул. „Средна гора“ по посока от ул. „Пиротска“ към ул. „Цар Симеон“, покрай 18 СОУ „Уилям Гладстон“, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането;

- 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – такса за записване върху диск на направено на ищцата рентгеново изследване след горепосочената злополука, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г., на която е заплатена същата сума, до изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 28.03.2024 г. около 20 ч., в гр. София, докато вървяла със съпруга си и двете им деца по десния тротоар на ул. „Средна гора“, по посока от ул.

„Пиротска“ към ул. „ Цар Симеон“, покрай 18 СОУ „Уилям Гладстон“, се спънала на стърчащо от тротоарната настилка 20-сантиметрово желязо, загубила равновесие и рязко и с голяма сила политнала напред, паднала по лице и върху лявата страна на тялото й, като се провлачила по лявата скула на лицето, лявата ръка и лявото коляно.

Изпитала силна болка и в първия момент не успяла да се изправи, дори с помощта на съпруга й и двете им деца. След няколко минути, след като се уверили, че може да ходи, продължила с помощта на съпруга й до дома им. Твърди, че изпитала силна болка и ужас от падането, усещане за шок и безпомощност. След като се прибрала вкъщи забелязала, че скулата й освен че кърви от охлузването, започнала да посинява и да отича и сложила лед и компреси с Риванол. На следващия ден болките в лявата скула и ръката й се засилили, появило се силно главоболие и непрекъснато сълзене от лявото око, поради което се наложило да посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.След като й направили необходимите изследвания, включително рентгенография, установили, че няма счупвания, но е пострадала сериозно при описаната по-горе 1 злополука. Била получила кръвонасядания и охлузвания по лицето и двата крака, охлузване на дясната ръка и кръвонасядане на лявата ръка. Твърди, че през следващите седмици изпитвала болки в травмираните участъци, силно главоболие, световъртеж и затруднения в ежедневното си обслужване, в началото имала нужда от помощта на съпруга й дори при обличане. Движенията й били ограничени и пазела лявата си ръка и коляно от натоварване, съгласно препоръките на ортопеда. Не можела да извършва никаква домакинска работа, както и да се грижи пълноценно за децата си. Заради болките й било трудно да се концентрира и да извършва служебните си задължения.Твърди, че злополуката се отразила и на психическото й състояние. В продължение на месец след злополуката продължавала да сънува падането. Силно я притеснявало и това, че лицето й изглеждало травмиращо за околните и най-вече за децата й, които не били я виждали в подобно състояние. Твърди, че в резултат на злополуката претърпяла много болки, страдания, силен стрес, безпокойство и редица неудобства, всички настъпили като пряка и непосредствена последица от тази злополука. Навежда доводи, че преживените от нея болки и страдания следва да бъдат обезщетени от Столична община на основание чл. 49 ЗЗД, доколкото съгласно чл. 8, ал.

3 и чл. 19 ал. 1 и 2, чл. 31 и § 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища били общинска собственост и на общините било вменено задължението за ремонтирането и поддръжката им. По отношение на пътищата, включително и тротоарите на територията на Столична община, какъвто бил настоящият случай, тези дейности следвало да бъдат извършвани от ответника като юридическо лице чрез служителите му или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носел обективна гаранцонно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая наличието на подобен участък от тротоара със стърчащи железа било резултат от действия й бездействия на лицата, на които ответникът е възложил изпълнението на дейностите по поддръжка на тротоарите. Натоварените с тези дейности лица не били извършили дължимите действия по привеждане на тротоара на ул. „Средна гора“ в състояние, позволяващо безопасно преминаване на пешеходци.

Поради това на основание чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД, Столична община дължала заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока за отговора Столична община оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място, от изложените в исковата молба твърдения не било възможно да се определи точният механизъм и мястото на настъпване на злополуката.

От приложените към исковата молба доказателства не било възможно да се определи нито точният механизъм на инцидента, нито мястото и времето на настъпването му.

Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно преживените от ищцата неимуществени вреди като силно преувеличени като излага съображения в тази насока. На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че същата не е положила дължимата грижа като пешеходец при придвижването си. Освен това, между ответника и трето за делото лице имало сключен договор за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък.

Твърди, че тротоарът пред сградата на 18 СОУ „Уилям Гладстон“ бил ремотиран и реновиран изцяло, поради което счита, че Столична община е изпълнила нормативното й задължение за поддръжка на общинските пътища с всички елементи към тях, в т.ч. тротоарите. Предмет на сключения договор бил ремонт и поддръжка на общинските 2 пътища, подади което изпълнителят нямал право да се разпорежда, променя, отстранява или ремонтира елементи от фасадата на сградите, а още повече, че сградата на училището била със статут на архитектурен паметник на културата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално – да намали размера на обезщетението при отчитане на степента на съпричиняване от страна на ищцата. Претендира разноски.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

Ищецът следва да докаже:

1) правоотношение по възлагане на работа;

2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице (служители на ответника или лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя) – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:

- деяние (действие и/или бездействие),

- настъпването на вреда – в случая имуществена и неимуществена (степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания);

- причинна връзка между деянието и вредата;

- противоправност на деянието;

3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

Вината на делинквента се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. Въпросното желязо, на което се твърди, че се е спънала ищцата, е част от фасадата на сградата на 18 СОУ „Уилям Гладстон“, която е със статут на архитектурен паметник на културата;

2. Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване – извършването от страна на ищеца на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, за което не сочи доказателства;

Приложените към исковата молба и към молба от 27.09.2024 г. на ответника доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.

Искането на ищеца за назначаване на съдебномедицинска експертиза е основателно с оглед необходимостта от специални знания за изясняване на спора.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства е допустимо и необходимо за изясняване на предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.

Във връзка с представения от ищцата диск с веществени доказателства (рентгенови снимки) неговото съдържание следва да бъде обект на изследване от съдебномедицинската експертиза, за да бъде приобщен като доказателство по делото, 3 но при наличие на възражение от ответника относно съдържанието на приложения компактдиск следва допускане на съдебно-техническа експертиза за обективиране на неговото съдържание на материален носител.

Искането на ответника в молба от 27.09.2024 г. за допускане на съдебнотехническа експертиза е пряко свързано с твърденията в отговора на исковата молба, че процесното желязо, довело до инцидента с ищеца, не е могло да бъде премахнато, тъй като било част от фасадата на сградата на съответно училищно заведение със статут на архитектурен паметник на културата, поради което е относимо към предмета на спора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от 09,30 ч, за когато да се призоват страните и вещите лица с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника, както и от молба от 27.09.2024 г. на ответника.

ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото, както и писмо към молба от 27.09.2024 г. на ответника.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба – един свидетел относно получаване на процесната травма, а другият свидетел относно претърпените болки и страдания от ищцата.

УКАЗВА на ищеца, че неявяването на допуснатите свидетели в първото ОСЗ без доказани уважителни причини влече отмяна на акта относно тяхното допускане, както и по преценка налагане на глоба на страната за неоснователно отлагане на делото.

ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещото лице Н.С., специалност: Съдебна медицина, който след запознаване с материалите по делото, в т.ч. със съдържанието на приложения на л. 20 от делото компактдиск, както и оглед на ищцата да отговори на поставените в исковата молба въпроси, като при наличие на възможност да възпроизведе съдържанието на компактдиска на хартиен носител като приложение към заключението, а при липса на такава възможност да опише съдържанието на същия компактдиск, при депозит от 350 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.

Неизпълнението на указанията в срок влече отмяна на акта в частта, с която е допусната експертизата.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице Р.Р., специалност: Архитектура, оценител на недвижими имоти и паметници на културата, Опазване на паметниците на културата, което след преглед на делото и извършване на необходимите справки да отговори на въпросите по молба от 27.09.2024 г. на ответника, при депозит от 300 лв., вносим от ответника в 3-дневен срок от съобщението.