Решение № 4903 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4903 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100509601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА - длъжник по изп. д. № 20239230400199 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, с район на действие СГС, срещу Постановление за разноски от 17.07.2023 г., с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата, определена по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ.

Жалбоподателят СТОЛИЧНА ОБЩИНА счита, че следващото се адвокатско възнаграждение следва да е в минимален размер от 200,00 лв., респективно- да бъде намалена таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В жалбата се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като действията на процесуалния представител на взискателя се свеждали до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се следва възнаграждение от 200,00 лв., но не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и 1 съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10, за да бъде претендирано възнаграждение в размер на горницата над 200,00 лв.

Жалбоподателят сочи, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Освен това нямало доказателства, че адвокатското възнаграждение е действително платено. На следващо място, се твърди, че под „парично вземане“ съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ се имало предвид само вземането, предмет на изпълнителния лист, но не и таксите и разноските по изпълнението, в който смисъл била и съдебната практика.

Предвид гореизложеното жалбоподателят претендира отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване на разноските по изпълнителното дело до размер на 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, евентуално за тяхната отмяна изцяло поради липса на доказателства за тяхното заплащане, както и намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответната по жалбата страна - взискателят „ЗЕАД Б.В.И. Г.“ ЕАД, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подаден на 16.08.2023 г. отговор. Сочи, че възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., са в минимален размер и не следва да бъдат намалявани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20239230400199 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба на взискателя за принудително събиране на следните суми: 660 лева – разноски в исковото и заповедното производство, въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2023 г. по гр. д. № 8652/2022 г. по описа на СРС и 208,25 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 28.04.2022 г. до датата изпълнението, въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2023 г. по ч. гр. д. 22461/2022 г. по описа на СРС.

Молбата е депозирана чрез адв. Д.Д., като към нея са представени 2 фактура, издадена от адв. Д.Д. от дата 22.06.2023 г. и извлечение от сметка с титуляр адв. Д., от които е видно, че взискателят е заплатил възнаграждение от 350,00 лева за образуване на изпълнително производство и процесуално представителство във връзка с щета №47040212134448. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за запор на банкови сметки на длъжника.

На 26.06.2023 г. е изпратена от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 10.07.2023 г., в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното дело, включая приети като разноски претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., както и 251,17 лв. - такси по Тарифата, дължими към 10.07.2023 г.

На 12.07.2023 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, с което е поискал да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лв. - за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т.

1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.

На 14.07.2023 г. взискателят, чрез неговия процесуален представител е депозирал становище по възражението на Столична община.

С постановление от 17.07.2023 г. ЧСИ е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски. Съобщение за постановлението е връчено на длъжника на 25.07.2023 г.

С разпореждане от 02.08.2023 г. ЧСИ е отхвърлил искането на длъжника за прекратяване /приключване/ на изпълнителното дело, с мотиви за липса на предпоставки за приключване на делото, тъй като независимо че е представено банково извлечение за заплатена сума от 895,39 лв. по сметка на взискателя, не са събрани разноските по изпълнението.

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. Жалбоподателят е бил страна по делото, по което са постановени съдебните актове, въз основа на които за присъдените суми са издадени изпълнителни листове, и безспорно е бил запознат със същите, като е имал възможност да изпълни доброволно задълженията по тях, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. Следователно няма законово основание да се приеме, че изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за разноските, респ. до намаляване на същата до минимален размер.

Неоснователно също така се явява възражението на длъжника, че не са представени доказателства за реалното заплащане на приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Задължителната практика на 4

ВКС, формирана с тълкувателното решение по тълк. д. № 6/2012 г., поставя присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в зависимост от представянето на доказателства за реалното им извършване, а когато заплащането се извършва по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането .

Наличието, респективно представянето на договор за правна защита, обаче, не е условие за заплащане на реално направените от страната разноски, които, с оглед изхода на спора, подлежат на възмездяване, след като е доказано осъществяването им. Сключването на договор за правна помощ и съдействие с упълномощения по делото адвокат в писмена форма не е условие за действителност на договора и няма пречка той да бъде сключен устно. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде представен пред съда, респективно – да не бъде сключен в писмена форма, която не е форма за валидност на договора. Нещо повече, такъв договор може изобщо и да не бъде сключен – арг. от разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

Следователно, дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на II т. о., определение № 759/23.12.2019 г. по ч. т. д. № 504/2019 г. на II т. о., определение № 399/27.07.2021 г. по т. д. № 1368/2021 г. на II т. о. и др./. В случая с молбата за образуване на изпълнителното производство са представени фактура, издадена от адв. Д. и извлечение от банковата му сметка. В т. 1 от представената фактура, изд. на 22.06.2023 г. е посочена като доставена услугата –„образуване на изпълнително производство и процесуално представителство по щета №№47040212134448, длъжник СО“ на стойност 350,00 лв., която сума е заплатена на процесуалния представител на 22.06.2023 г., съгласно представеното извлечение за движението на банковата сметка на адвоката, според което на същия са преведени от застрахователното дружество сумите по фактурата, една от които е процесната. Следователно са налице доказателства за реално понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Също така видно 5 от вписаното във фактурата основание следва да се заключи, че адвокатското възнаграждение е уговорено общо, включително и за процесуално представителство по изпълнителното дело, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Същевременно видно от данните по делото процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, тъй като процесуалният представител на взискателя е депозирал на 14.07.2023 г. становище по възражението на длъжника срещу разноските по делото, както и на 16.08.2023 г. отговор на настоящата жалба. Наред с горното с молбата за образуване на производството са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т. 1 и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, т. е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което съдът намира, че приетото за събиране в изп. производство възнаграждение в размер на 350,00 лв. не се явява прекомерно или недължимо, поради което искането на жалбоподателя за намаляването му до размер на 200,00 лв. правилно е б и л о оставено без уважение.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията съгласно нормата в приложимата редакция /бр. 88 от 4.11.2022 г./, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200,00 лв., а по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2 от сумата по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Следователно дължимото на взискателя възнагаждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 400,00 лева, /в това число 200 лева за образуване на изпълнително дело и 200,00 лева за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания/. Ето защо не са налице предпоставките на разпоредбата на 6 чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. по изпълнителното производство до искания от жалбоподателя размер от 200,00 лева.