Определение № 32431 от 09.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32431 гр. София, 09.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110135792 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

196177/14.06.2024 г., от Т. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Со- чрез процесуален представител адвокат А. Д., член на САК, личен № -, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С---, тел. -, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected] срещу "-" АД, ЕИК: --, със седалище и адрес на управление: гр. С--, представлявано от изпълнителния директор --, с ЕГН: **********, наричано подолу за краткост „Дружеството“, с която са предявени обективно евентуални съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. главен иск - положителен установителен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с който се иска да се обяви недействителен Договор за потребителски кредит № -, предоговорен с Анекс № 484948 от 20.06.2022, който е неизменна част от първия, и всички приложения към Анекса, сключен между Т. Й. Б., ЕГН:

********** в качеството на кредитополучател и "-" АД, ЕИК: -- в качеството му на кредитодател, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия 2. евентуален иск

- положителен установителен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.5 от ЗПК , с който да се обяви за недействителна клаузата на чл. 11 от Анекс № 484948 от 20.06.2022 вр. с чл. 10 от Приложение №1 към същия сключен между Т. Й. Б., ЕГН: ********** в качеството на Кредитополучател "-" АД, ЕИК: -- в качеството му на кредитодател, тъй като неустойката за обезпечение на кредита представлява недължима такса и води до увеличение на ГПР.

3. евентуален иск

- положителен установителен иск с правна

1 квалификация чл. 26, ал.1, пледл.2 ЗЗД, да се обяви за недействителна клаузата на чл. 7 от Приложение №1 към Анекс № 484948 в частта относно размера на възнаградителната лихва, сключен между Т. Й. Б., ЕГН: ********** в качеството на Кредитополучател и "-" АД, ЕИК: -в качеството му на кредитодател, тъй като възнаградителната лихва заобикаля закона.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, на 20.06.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № -/20.06.2022 г., като към него има няколко анекса. Твърди се, че договорът е сключен със следните параметри: главница – 2000 лева, срок на погасяване 20.12.2023 г., брой погасителни вноски – 18, размер на вноската с одобрено обезпечение 153.45 лева, а с неодобрено обезпечение – 292.00 лева. ГЛП – 40.55 %, а ГПР – 49.00 %, като общото задължение по кредита било 2702.16 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.11 от договора, страните се договорили, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита му се начислява неустойка в размер на 2472.90 лева, която сума ще бъде заплатена от ищеца разсрочено и ще бъде включена в погасителния план заедно с вноската по кредита. Твърди се, че възнаградителната лихва била в размер на 702.18 лева.

Твърди се, че ищецът не е предоставил обезпечение, поради което ответникът му начислил исканата неустойка. Неустойката е в размер на 2472.90 лева.

Освен това, твърди, че при кредита имало и такса за преференциално обслужване в размер на 59.94 лева.

Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената неустойка, били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя, като крайният падеж бил на 20.12.2023 г. Така общата месечна вноска, включваща главница, неустойка и договорна лихва е била в размер на 153.45 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение - 292.00 лева.

Общата сума, която е следвало да бъде върната е 5 237.02 лева.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора в размер на 1 553.00.

В останалата част ищецът копира съдебна практика и обяснява защо следва да се начисли ДДС върху възнаграждението по чл.38 ЗА.

При условията на евентуалност прави искане по чл.241 ГПК, ако ответникът предяви насрещен иск.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Посочва банкова сметка на ищеца: IBAN:

BG23STSA--Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Анекс № 484948 от 20.06.2022 към Договор № - за 2 предоставяне на потребителски кредит; 2. Приложение № 1 към Анекс № 484948 от 20.06.2022; 3. Погасителен план към Анекс № 484948 от 20.06.2022; 4. Платежни бележки, общо възлизащи на 1 553лв. 5. Справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Д.; 6.

Становище от НАП

Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество да представи справка, от която да е видно какъв е размерът на всички плащания, които са отразени и са постъпили от ищцата по Договор № - предоговорен с Анекс № 484948 от 20.06.2022

В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковите претенции. Прави възражение за цената на иска, като твърди, че трябва да е 2000.00 лева, а не 5237.02 лева. Възразява, че договорът е нищожен.

Потвърждава, че е налице сключен договор, като ищецът го е сключил от разстояние, като идентификацията е осъществена чрез изпращане на SMS. По същността оспорва, че не са спазени разпоредбите на ЗПК, като излага подробни правни съображения за ГПР, разноски, уведомяване и съгласие.

Възразява, че е налице заблуждаваща търговска практика.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира за решение по чл.238 ГПК. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение.

Оспорва исканията на ищеца по чл.190 ГПК, както и представените разписки, тъй като касаят други заемни правоотношения между страните.

Представя и моли да се приемат следните доказателства: 1. Договор за потребителски кредит № -; 2. Анекс № 484948 към Договор за потребителски кредит № 3. Погасителен план, приложим към Анекс № 484948; 4. Приложение № 1 към Анекс № 484948; 5. Общи условия на „-“ АД, приложими към Договор за потребителски кредит № и Анекс № 484948 към Договор за потребителски кредит № -; 6. Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат А. Д., член на САК, личен № -, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С-, тел. -, със съдебен електронен адрес за призоваване: ----, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.22-24 от делото). Ищецът е изразял съгласие да получава книжа по електронен път.

Ответникът се представлява от адв. С- и мл. Адв. В. Л. Б. – К., със съдебен адрес: гр. -, която представителна власт важи за всички инстанции (л. от исковата молба).

По държавната такса

Цената на главния иск е 5 237.02 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 209.48 лева. Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, за който е налице такси за преписи по чл.128, т.3 ГПК (л.21 от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

3

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед установяване на истината, съдът приема, че следва да задължи ищецът лично да се яви в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията, както и за начита на плащане на претендираната сума – банкова сметка на адвоката.

По отношение на искането по чл.190 ГПК съдът приема същото за недопустимо. Ищецът иска да задължи другата страна да представи справки каква сума ищецът е плащал на ответника. На този факт се позовава ищецът и същият следва да представи доказателства, тъй като плащането изхожда от него, с оглед разпоредбата на чл.77 ЗЗД. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е възражението на ответника да нсе се допускат платежните нареждания. Част от основателността на иска е дали тези нареждания касаят процесния договор. Същото е част от експертизата, поради което следва да бъдат допуснати, за да може вещото лице да работи по тях.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането на ищеца да не се допуска експертиза не е основателно.

Ищецът се позовава на чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, които изискват изчисления.

Съдът служебно установи че към зададените въпроси следва да се допълнят с такива от съда, а именно:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включено ли е процесната неустойка и такса преференциално 4 разглеждане.

4.

Заемателят платил ли е процесната неустойка и такса преференциално разглеждане

5.