Решение № 305 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Бисер Троянов

Теодора Стамболова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200273 по описа за 2025 година С присъда №260002 (16)/24.04.23 г., постановена от 1-ви наказателен състав на ОС-София /СОС/ по Н.Д.643/16 г., подсъдимите В. А. Ж., С. М. А. и В. М. Ж. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.116,ал.1,т.4,пр.3 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК им е наложено наказание съответно от по тринадесет години лишаване от свобода за всеки, като за първите двама е указано то да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57,ал.1,т.2,б.А ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият В. М. Ж. е осъден за две извършени от него престъпления по чл.144,ал.3,пр.1 вр.ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК са му наложени наказания пробация, с налагане на идентични пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от три години. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК СОС е определил едно общо наказание измежду тези три и за престъплението, за което деецът е осъден по Н.Д. 1738/14 г.по описа на СпНС, най-тежкото от тях, а именно- тринадесет години лишаване от свобода,което на основание чл.24 НК е увеличено с две години-общо петнадесет години. За същото е определен първоначален строг режим на изтърпяване- на основание чл.57,ал.1,т.2,б.А ЗИНЗС.

1

В съответствие с чл.59 НК е зачетено времето, през което дейците са били задържани по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест /за А./. На основание чл.25,ал.2 НК по отношение на В. М. Ж. е приспаднато и изтърпяното наказание лишаване от свобода, наложено по Н.Д.1738/14 г.по описа на СпНС. Всичките подсъдими са осъдени на основание чл.45 ЗЗД солидарно да заплатят на конституираните граждански ищци следните обезщетения за неимуществени вреди: 150 000 лв.на Н. И. за смъртта на съпруга й Л. И. и сина й В. И.; и по 100 000 лв. на Б. И.,С. И.,Е. И., Ю. И. за смъртта на баща им Л. И., и 100 000 лв.на Л. Л., действаща лично и със съгласието на майка си С. А.- за смъртта на баща й В. И..

Присъдени са и разноски, както е налично и произнасяне по чл.53, ал.1,б.А НК.

По протест на прокурора и жалби на частните обвинители чрез техните повереници,както и по жалби на подсъдимите А., В. М. Ж. и прието от въззивния съд и В. А. Ж., е образувано В.Н.Д.496/24 г.по описа на АС-София /САС/, НО, 4-ти състав. С решение №455/19.12.24 г. присъдата на СОС е изменена, като по отношение и на тримата подсъдими е отменено приложението на чл.55,ал.1,т.1 НК досежно престъплението по чл.116,ал.1 НК и на основание чл.54 НК е увеличено наложеното наказание лишаване от свобода от тринадесет на осемнадесет години и за тримата подсъдими. На основание чл.25 вр. чл.23,ал.1 НК на подсъдимия В. М. Ж. е определено общо най-тежко наказание измежду наложеното по настоящото дело такова в размер на осемнадесет години и една година лишаване от свобода, отмерена по Н.Д.1738/14 г.по описа на СпНС, а именно наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години. На основание чл.24 НК е увеличено общото наложено наказание с една година и финалното такова е деветнадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу решението на САС е постъпила жалба от всички конституирани частни обвинители чрез техния повереник. Заявява се явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед наличието и на още две невменени по обвинителен акт квалифициращи обстоятелства- предумисъл за тримата дейци и опасен рецидив за В.

М. Ж.. Иска се този съд да измени атакувания съдебен акт и да наложи максимален размер на предвиденото в чл.116,ал.1 НК наказание на тримата дейци. Настоява се и за изменение на мярката за неотклонение в Задържане под стража, тъй като има реална опасност,докато трае касационното производство, подсъдимите да се укрият или да извършат друго престъпление.

Постъпила е жалба от В. М. Ж. чрез неговия защитник адвокат В.. В същата са релевирани всички касационни основания, но за престъплението по чл.116,ал.1 НК.

Иска се отмяна на решението на САС и оправдаване на подсъдимия; извеждане на закон за по-леко наказуемо престъпление, който да бъде приложен със съответни последици по наказанието; намаляване на наложеното наказание по въззивния съдебен акт като явно несправедливо.

Постъпила е жалба от подсъдимия С. А. чрез неговия защитник адвокат М.. В нея са релевирани трите касационни основания, визирани в чл.348,ал.1 НПК. Въпреки че се настоява за постановяване на първоинстанционния съдебен акт от незаконен състав, се иска или А. директно да бъде оправдан от ВКС, или делото да се върне за ново разглеждане от СОС или САС; или да се намали наложеното наказание под минималния размер,като се отложи изпълнението на същото /лишаване от свобода е определеното наказание,макар и да не е отбелязано/.

Постъпила е жалба от подсъдимия В. А. Ж. чрез неговия защитник адвокат Б., с оплаквания за неправилност, необоснованост, съществени процесуални нарушения, такива на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Макар и да е отбелязано въззивното решение, тези оплаквания са отправени към 2 първоинстанционната присъда, видно от използвания граматически род относно атакувания съдебен акт /стр.24 от касационното дело, горе/ и въобще от съдържанието на касационната жалба и препращанията към страниците на присъдата на СОС. Все пак финално се настоява да се „отмени“ решението на САС и да се приложи нормата на чл.118 НК, като се определи наказание в тази връзка. Алтернативно се иска актуалното по атакуваното понастоящем решение наказание да бъде намалено, с приемане на превес на смекчаващи обстоятелства.

В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители, представлявани от техния повереник, поддържат депозираната своя касационна жалба.

Подсъдимият В. М. Ж. и неговият защитник също поддържат жалбата си и направените в нея искания, като претендират отмяната на решението да обхване и двете престъпления по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК, за които е налице осъждане от СОС и потвърждаване на присъдата от САС.

И подсъдимият А., и неговият защитник желаят уважаване на жалбата им, като най-напред се развива оплакване за постановяване на присъдата на първостепенния съд от незаконен състав. В тази връзка се иска отмяна на решението на САС и присъдата на СОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Развиват се и допълнителни съображения и се поддържат и останалите искания по касационната жалба, в случай на неудовлетворяване на първото такова.

Същото се отнася и за подсъдимия В. А. Ж.. Той, чрез своя упълномощен пред ВКС защитник адвокат Н., определя за приоритетна претенцията за постановяване на присъдата от незаконен съдебен състав. Изразява и други съображения в допълнение към казаното, относими към качеството на атакувания съдебен акт.

Представителят на прокуратурата намира,че въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите, аргументите по тях и депозираните искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Преди да се занимае с доводите, допустими да бъдат разгледани понастоящем, този съд ще обърне внимание на няколко обстоятелства, провокиран от съдържанието на сезиращите го процесуални документи.

1/ На първо място, както е известно от повече от четвъртвековното приложение на правилата за касационното производство, ВКС понастоящем е само съд по правото, тъй като процесното разглеждане на делото е първо поред пред него. Това означава, че той се занимава със съдебни грешки по допускане, набиране, проверка, анализ и мотивиране на тезите по доказателствените материали от проверяваните съдилища, довели до съответно извеждане на фактология; подвеждане на последната под вярна правна норма; и накрая- преценка за явна несправедливост на наложеното наказание, когато съответният съдебен акт е осъдителен и инстанцията е приканена по надлежен ред да се произнесе в тази посока. Като съд по правото той не прави преоценка на доказателствената съвкупност, която да бъде обмисляна по нов начин и/или да бъде преценявана нейната достатъчност, обуславяща или не процесното обвинение. Именно поради тази причина необосноваността и недоказаността не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Те са относими към съдилища по фактите и 3 правото, чиято суверенна преценка по фактологията, до която е достигнато по верен доказателствен път от съда, чийто акт е предмет на разглеждане, не подлежи на собствена ревизия от ВКС.

2/ Ето защо, както и страните да са обосновали претенции в своите жалби и да ги подвеждат под касационния повод „съществено процесуално нарушение“ по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 и ал.3 НПК, когато са формулирани по начин, който ясно установява,че се дири произнасяне за необоснованост и/или недоказаност, те няма да получат отговор от тази инстанция. И тук на второ място идва невъзможността, при фактически положения, приети от решаващия съд за престъпни, каквото впрочем е положението в настоящото дело, да се пристъпи към директно оправдаване от ВКС, каквито искания се отправят в касационните жалби на подсъдимите. Защото тогава несъмнено би се стигнало до извод,че се търси оправдаване при изискване за личен преглед на доказателствената маса от страна на върховната инстанция по наказателни дела, при неприсъствие на изключението по чл.354,ал.5,изр2 НПК. Както дълготрайно е било разяснявано от този съд, той може да пристъпи към оправдаване на съответен подсъдим винаги по реда на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК, но ако приетата от контролираната съдебна институция процедурно правилно изведена фактическа основа не е престъпна и въпреки това деецът е осъден за извършено престъпление.

3/На трето място, ВКС се счита задължен да обърне внимание на това какво съдържание на сезиращите го актове той може да разгледа по принцип,в контекста на дължимо сезиране и правомощия.

3.1/ По отношение на жалбата на подсъдимия В. М. Ж., подадена чрез неговия защитник, извън разгледаната вече невъзможност да се обсъждат доказателствени материали в тяхната същина и да се изведе непрестъпна фактология за този деец относно обвинението за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.4,пр.3 вр.чл.115 НК, в съответствие с изказа по сезиращия документ по-скоро може да се достигне до заключение,че в тази жалба не са залегнали никакви съображения и искания по потвърдителната част на въззивното решение относно осъждането на касатора за две извършени от него престъпления по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК. Общата претенция за несъгласие с тезите, приети от САС, не може да замени липсата на конкретни оплаквания в коментираната насока.

3.2/ По отношение на жалбата на В. А. Ж. чрез неговия защитник адвокат Б., положението следва да бъде разгледано в два аспекта. Най-напред се поставя въпросът доколко е допустима жалба на този подсъдим, и ако тя би била разгледана по същество- какъв би трябвало да е обхватът на проверката. Това е така поради следното:

3.2.1/ Диспозитивът на присъдата на първостепенния съд е обявен в открито съдебно заседание на 24.04.23 г. Указано е, че същата подлежи на въззивно обжалване и /отразено е или/ протестиране пред САС в петнадесетдневен срок, считано от посочения ден. На 10.05.23 г. е постъпила въззивна жалба, с вх.№260654, изготвена от адвокат Д. Н., за подсъдимия В. А. Ж.- л.1559 от т.4 на първоинстанционното досие. С разпореждане на съдията-докладчик от 06.02.24 г., приложено на л.1586 от същия том на делото, е изискана справка от регистър НБДН за съпружески и родствени връзки на участвалия в състава на съда съдебен заседател Е. Н., предвид жалбата на новоупълномощения адвокат Н.- заради разпоредбата на чл.91,ал.3,т.5 НПК. С оглед 4 получената справка и представената от защитник Д. Н. молба за съпружески отношения между нея и посочения съдебен заседател /л.1600/ , подсъдимият е бил приканен да заяви лично дали поддържа подадената жалба. Той се е отзовал и на л.1592 е приложен документ с вх.№260243/23.02.24 г., от който е видна претенцията, че присъдата на СОС е незаконосъобразна и неоснователна.