Разпореждане № 141000 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 141000 гр. София, 03.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело № 20241110153529 по описа за 2024 година

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3 на същия текст /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл. 143 от ЗЗП.

В конкретния случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.

Заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за сумите, дължими за предоставени електронни съобщителни услуги и лихва за забава.

Заявлението следва да се отхвърли за всички останали суми. Аргументите на съда са следните:

Указанията на съда на са изпълнени в пълнота.

По отношение на клаузата на чл. 54.12 от ОУ:

Съдът намира същата за неравноправна.

В ОУ на договора за мобилни услуги е предвидено, че неплащане в продължение на 124 дни води до автоматично прекратяване на договора – чл.

54.12 от ОУ. А в чл. 8.1 от договора между страните е предвидена неустойка в размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси при прекратяване на договора по вина на абоната.

Съдът намира, че така предвиденото автоматично прекратяване на договора, съчетано с предвидената в ч.8.1 от договора неустойка (макар и по принцип да го приема за допустимо), по съществото си представляват уговорени неравноправни клаузи в конкретния договор - така Определение №14517/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 9252/2024 г. СГС.

1

На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства не може да бъде натоварен със кумулативни санкции без да бъде предупреден за тях, което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно.

Отклонението от общото правило на облигационно право очевидно нямаше да бъде прието,ако имаше индивидуално договаряне. По изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.

Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.

В горния смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., ВКС , с което че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона.

С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпила нито предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не се дължат.

В този смисъл и константа практика по идентични клаузи за неустойки:

Решение № 5047 от 3.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5260/2023 г. на СГС;Решение № 4280 от 12.07.2024 г. по в. гр. д. № 10721/2022 г. на СГС;Решение № 4210 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 2289/2024 г. на СГС;Решение № 3821 от 28.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12440/2022 г.;

Определение № 14908 от 27.09.2024 г. № по в.ч.гр.д. 20241100510036 / 2024 г. на СГС; Определение № 14517 от 20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100509252/2024 г. на СГС; Определение № 14442 от 19.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100509141/2024 на СГС;Определение № 14736 от 25.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100510778 / 2024 г на СГС;Определение № 11222 2

17.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100508032/2024 г. на СГС, Определение № 1587 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20231100514019 / 2023 на СГС, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100507397 / 2024 на СГС, Определение № 8891 от 10.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100500213 / 2024 на СГС, Определение № 9938 от 26.06.2024 по в.ч.гр.д. № 20241100507174 / 2024 г. на СГС, Решение № 2024 от 24.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1630/2023 г., Решение № 3636 от 4.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6631/2022 г., Определение № 1655 10.08.2021 г. по в.ч.гр. № 9289 / 2021 на СГС, Определение № 2008 от 26.08.2021 г. в.ч.гр. № 20211100506622 по описа за 2021 на СГС, Определение № 1379 от 23.07.2021 г. в.чгр.д. № 20211100508067 / 2021 на СГС, Решение № 419 от 13.12.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. № 414/2022 г.,Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.

№ 2252/2023 г., Определение № 656 от 24.07.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 446/2023 г., Определение № 1063 от 11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 565/2023 г., Определение № 1189 от 15.12.2022 г. на ОС Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г., Определение № 1875 от 14.07.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1208/2023 г. , Решение № 70 от 21.07.2023 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 109/2023 г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г., Определение № 263 от 22.05.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 271/2023 г., Определение № 327 от 9.05.2024 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 150/2024 г. Определение № 206 от 25.03.2024 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 145/2024 г. Решение № 165 от 25.04.2024 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 215/2024 г.

По отношение на неустойката при предсрочно прекратяване на договора:

Клаузата е неравноправна.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.

С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор получава имуществена 3 облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл - решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта им нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Съдът следи служебно за нищожност на уговорката, предвиждаща заплащането на неустойка, като валидността и се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Във връзка с изложеното съдът счита, че клаузата за неустойка, дължима при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, е нищожна, тъй като същата противоречи на добрите нрави – така Определение № 14442/19.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№9141/2024 г. СГС; Определение № 14736/25.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 107778/2024 г. СГС, Определение №11222/17.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 8032/2024 г. СГС, Определение № 1578/02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 14019/2023 г. СГС, Определение № 1655/10.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 9289/2021 г. СГС и решение №2110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., решение №193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, 1 т.о. и решение №219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, 1 т.о./.

От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически посилната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.

От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, 4 встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.

Именно поради тези обстоятелства "А1 България" ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Следва да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.