Решение № 224 от 05.04.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1505/2022
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7, т.1 б."А" · Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл.7а, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.91 · Закон за автомобилните превози
- чл.92,ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г, ал. 1, пр. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 51, ал. 3-5 · Закон за българските лични документи
- чл. 51, ал. 3-5 · Закон за българските лични документи
- чл. 51, ал. 3-5 · Закон за българските лични документи
- чл.151, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Благоевград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201505 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „А.“ с ЕИК, представлявано от управителя С. А. против Наказателно постановление № 42-0002609/30.08.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7а, ал.2 ЗАвПр.
Подържа се липса на материална компетентност на актосъставителя и наказващия органи и неяснота по отношение на датата и мястото на санкционираното нарушение. Навежда се несъответствие между санкционната и обстоятелствената част на НП. Твърди се, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 и чл.43, ал.1 ЗАНН.
Посочва се, че водачът притежава валидно СУМПС и се изтъква, че административнонаказващият орган не се е съобразил с т.8. и 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г., като се акцентира на примата на правото на ЕС. В тази връзка се поддържа наличието на противоречие на разпоредбата на чл. 8, ал.2, от Наредба 36/15.05.2006 г. на МТ с целите на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.С., която поддържа изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 11.07.2022 г. около 15.30ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, свидетелите К. Р. и К. М.- служители на РД“АА“ – София извършили тематична проверка на превозвача „А.“, притежаващ лиценз на ЕО № 12062/27.05.2014 г. за международен автомобилен превоз на товари.
След направена справка в информационната система на ИААА, проверяващите установили, че на 10.05.2021 г. превозвачът е назначил като водач К. А. С., който към тази дата не отговарял на изискванията за психологическа годност и не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Предвид направените констатации, служителите на ИААА приели, че дружеството е извършило нарушение на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр, поради което на 11.07.2022 г. Р. в присъствието на свидетеля М. и представител на дружеството лице съставила срещу последното АУАН № 325899.
Актът бил връчен на същата дата на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписала без да обективира възражения.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на управителя на наказаното дружество на 20.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Р. и М. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Копие на СУМПС на К. А.
С., Писмо от РДАА с рег. №52-00-566757/3/05.10.2022 г.; Справка от Търговски регистър за „А.“ към дата 23.09.2022 г.; Заверено копие №********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение; Копие на АУАН с №325899/11.07.2022 г.; Разпечатка от дигиталната карта на водача К. С. – 4 бр; справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на К. С.; Справка за актуално състояние на всичките трудови договори към дата 11.07.2022 г. за К. С.; Справка за актуално състояние на всичките трудови договори към дата 11.07.2022 г. в „А.“; Копие на констативен протокол за извършена комплексна/тематична проверка с рег. №12-00-00405/165/13.07.2022 г.; Копие на АУАН №325900/11.07.2022 г.; Копие на АУАН №325899/11.07.2022 г.; Копие наАУАН №325868/11.07.2022 г.; Копие на декларация от Асен Мавриков от 11.07.2022 г. – 2 бр.; Разпечатка от информационна система за технически преглед на МПС с рег. №; Справка от ИААА за лицензи за МПС с рег. №;
Справка от ИААА за лицензи за З. С.; Справка от ИААА за лицензи за „А.“; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.
№01388213030857/10.05.2021 г.; Копие на карта за квалификация на водач на МПС на К. С.; Копие на трудов договор №19/10.05.2021 г.; Копие на свидетелство за регистрация част 1 за МПС с рег. №7705МК; Копие на удостоверение за техническа изправност на ППС Протокол №27782068, разрешение №1371/1 от 24.01.2022 г.; Копие на заповед №РД-12-2019/11.07.2022 г.; Копие на длъжностна характеристика; Копие на заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Копие на заповед №110/01.04.2022 г.
При изграждането на фактическите изводи съдът се довери на показанията на свидетелите Р. и М. като съобрази липсата на каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото, както и тяхната непротиворечивост и хронологична издържаност. Показанията на двамата свидетели притежават висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на преките им възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства и подкрепата им от приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд приема за достоверни и надлежно приобщените писмени 2 доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на служителите на ИААА и приетите по делото писмени доказателства съдът установи детайли за извършената проверка и установените при нея резултати, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН Съгласно приложения по делото копие на трудов договор и справка от информационните фондове на ИААА на 10.05.2021 г. К. С. е назначен на длъжност шофьор в „А.“ .
От справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА се установява, че за водача К. С. е издавано удостоверение за психологическа годност с валидност от 05.01.2018 г –05.01.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 20.09.2022 г., а жалбата е от 26.09.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
В случая нито в съставения акт, нито в издаденото наказателно постановление се съдържат данни за мястото на извършване на нарушението, което не е сградата на 3
ОО „АА”- Благоевград, където е извършена тематичната проверка, а е седалището на съответното дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. В съдебната практика последователно се приема, че отговорността на дружеството/едноличния търговец се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002г изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Определение № 14 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 17/2020 г., III н. о., НК Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./
Неяснотата касаеща мястото на извършване на нарушението затруднява съществено правото на защита на санкционираното дружество, като същевременно препятства съда да извърши съответната преценка за извършване на санкционираното нарушение.
Визираната липса на релевантен за обективната съставомерност елемент на инкриминираното нарушение, съществено засяга правото на защита на обвиненото в нарушение лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на наказаното дружество и обуславящи отмяна на издадения санкционен акт.
Прецизността на изложението изисква да бъде посочено, че наказателното постановление е издадено и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства“. Като т.9 предвижда, че „доказателство за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства.