Определение № 477 от 19.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 618/2026
- Вид
- Определение № 477
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Румяна Илиева, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 201, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477 гр. София, 19.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Илиева
Членове:
Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600618 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу протоколно определение от 01.04.2026 г. по нохд № 2545/22 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП с указания за отстраняване на допуснати на фазата на досъдебното производство, при съставяне на обвинителния акт, съществени нарушения на процесуални правила, които накърняват правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.
В протеста са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че обвинителният акт отговаря на изискванията, разписани в чл. 246, ал. 3 и ал. 4 НПК, както и на задължителната практика на ВКС в ТР № 2/2002 г. ОСНК. В него ясно и точно е формулирана обвинителната претенция на прокурора и не е накърнено правото на обвиняемия по чл. 55, ал. 1 НПК да научи в какво е обвинен. Намира, че обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа описание на всички съставомерни признаци на престъпленията по чл. 201, ал.
1 НК и чл. 219, ал. 1 НК, вменени на подсъдимия К. П. К., което означава предявено от фактическа страна обвинение и позволява организиране на защитата. Подчертава значителния период, изтекъл от внА.нето на 01.07.2022 г. на обвинителния акт в СГС, настъпилата двукратна промяна в състава на съда, обема на събраните доказателства в хода на съдебното производство, включително и по инициатИ. на защитата, констатиране за първи път от настоящия съдебен състав на СГС допуснати съществени процесуални 1 нарушения и връщане на делото в предходна фаза на производството, което би ограничило и правото на обвиняемия по чл. 6 ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото му в разумен срок. Предлага отмяна на протестираното определение.
Подсъдимият и защитникът му, след изпълнение на процедурата по чл.
342, ал. 2 НПК, не правят възражение срещу частния протест.
Въззивният съд преценява частния протест за допустим, като подаден в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
Апелативен съд, София, след като се запозна с наведените в частния протест доводи и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на атакуваното определение, преценява частния протест за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Атакуваният съдебен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съображенията за това са следните:
Незаконосъобразни са констатациите на СГС за допуснати от прокурора, в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“, съществени отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. К. П.
К..
От доказателствата по делото се установява, че подс. К., в качеството му на управител на „Диагностично-консултативен център ХХІХ – София“ ЕООД, е предаден на съд с обвинение за извършени две „увреждащи“ престъпления – против собствеността, по чл. 201, ал. 1 НК и против стопанството по чл. 219, ал. 1 НК.
При описание на фактическите обстоятелства, изпълващи състава на така инкриминираното престъпно деяние по чл. 201, ал. 1 НК, съставилият обвинителния титул прокурор надлежно е посочил особения субект на длъжностното присвояване, длъжностното качество на дееца, произтичащо от заеманата ръководна позиция и управленски правомощия по отношение чуждо имущество, това на юридическото лице „Диагностично-консултативен център ХХІХ – София“ ЕООД. Описани са и останалите базисни елементи, за да се ангажира отговорността на дееца по този престъпен състав, а именно: наличието на функционална връзка между длъжностното качество на дееца и връченото му имущество, присвоителската дейност, изразяваща се в разпореждане с парични средства на дружеството в размер на 13 102.55 лв. в свой личен интерес и настъпването на престъпния резултат по намаляване имуществото на съответното ЮЛ до размера на присвоеното имущество.
Последователно, макар и пестеливо, са описани и конкретните фактически действия на подсъдимото лице - по покрИ.е на отпуснат овърдрафт в размер на 6657,81 лв. по неговата лична сметка, на лихвите по отпуснатия овърдрафт за сумата от 1596,62 лв., разходване на сумата от 4608,12 лв. за несвързани с дейността на дружеството разходи, заплащане на личен членски внос в размер 2 на 240 лв., както и времевия период /29.07.2013 г. – 04.08.2016 г./ на извършване на деянието. Изводът на СГС, че не е посочено на коя дата и с кои свои действия подсъдимият е присвоил всяка една от сумите, посочени в диспозитИ. на обвинителния акт, е несподеляем.
Неоснователен е и доводът на СГС за неясноти в обвинителния акт, в частта по обвинението по чл. 219, ал. 1 НК, поради непосочване на конкретните вземания, страните по договорите, размера на наемната цена, дата и основание за отписване на всяко едно от задълженията, за които се претендира неправомерно да са отписани, като несъбираеми, по разпореждане на подсъдимия, в длъжностно качество на управител на „Диагностичноконсултативен център ХХІХ – София“ ЕООД. Апелативният съд преценява, че макар и оскъдно, държавният обвинител е навел необходимия минимум фактически твърдения досежно вменената форма на изпълнителното деяние по чл. 219, ал. 1 НК – неполагане на достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното на длъжностното лице чуждо имущество, изразили се в неправомерно разпореждане да се отпишат, като несъбираеми, в годишния финансов отчет на дружеството за 2014 г., фактурирани вземания на клиенти по договори за наем на помещения и признаването им за разход/загуба на дружеството. Конкретизиран е и размерът на последвалите значителни щети от 13 301.59 лв.
Посочването от прокурора в диспозитИ. на обвинителния титул, че конкретните стойности на инкриминираните суми произтичат от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приложения №№ 1 и 3, неправилно е оценено от СГС като процесуално нарушение, от категорията на съществените такИ., довело до ограничаване правото на защита на подс. К..
Процесуалната норма на разпоредбата на чл. 246, ал. 3 НПК изисква в заключителната част на обвинителния акт да се посочи правната квалификация на деянията, т. е. изложената в неговата обстоятелствена част фактология да се подведе под състава на съответната материално правна наказателна норма от Особената част на НК. Доказателствената обосновка на констатациите на държавния обвинител може да намери отражение при очертаване на фактическото обвинение в обстоятелствената част на процесуалния документ, а съгласно ал. 4 на чл. 246 НПК, документите и веществените материали следва да се посочат в приложението към обвинителния акт. Включването в диспозитИ. на прокурорския акт и на допълнителни елементи, извън стриктно очертаните от законодателя, при налично точно описание на инкриминираните престъпни състави, не поражда ефекта на ограничаване процесуалното право на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере за какво конкретно престъпление е предадено на съд, нито компрометира обвинителния документ до степен, налагаща прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт единствено на това основание.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за 3 незаконосъобразност на проверяваното определение, обусловила основателност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Апелативен съд, София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 01.04.2026 г. по нохд № 2545/22 г. СГС за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4