Решение № 54 от 15.02.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Деница Д. Добрева при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело № 20203110111253 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрс на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10 против М. М. С. от гр. Варна за заплащане на сумата от 350 лева-главница по договор за кредит № 9930636001, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018033/23.11.2018г., на осн. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба11.09.2020г. до окончателното изплащане на възнагражденията.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит № 9930636001/08.01.2016г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД на ответника е предоставена в заем сумата от 350 лева на два транша. Сума от 200 лева е отпусната на 08.01.2016г. със срок на издължване 30дни, тоест до 07.02.2016г. На 22.01.2016г. са отпуснати допълнително 150 лева, за което е сключен анекс от същата дата. Съобразно анекса страните са запазили параметрите на договора, вкл. уговорения краен падеж на издължаване. В съотвествие с договореностие между страните (т.11 от ОУ) кредитополучателят е упражнил правото си да удължаване на срока за издължаване до 23.03.2016г.

Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на електронен документ.

Твърди се, главницата не е погасена на падежа. Ищецът се позовава се, че между „4финанс“ ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от 23.11.2018г., по силата на който вземанията по договор за кредит № 9930636001/08.01.2016г. са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания длъжник с връчване на препис от исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така предявените искове. Претендира разноски.

1

Ответникът М. М. С. се явява лично в съдебно заседание. Поддържа, че е получил претендираната сума. Счита, че я дължи, като не прави възражения по основателността на иска.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Кредитреформ България” ЕООД извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., сключен с „4финанс“ ЕООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 1 от цитираното споразумение ответникът е придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. В приложение № 1 /л. 8 и сл./ е посочено името, ЕГН-то на длъжника и датата на договора. Ответната страна не е възразила относно действителността на договора за цесия, нито е навела твърдения, че е погасила дълга на предходния кредитор. С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът се явява титуляр на претендираното право, като цесията е надлежно съобщена на цедирания длъжник с исковата молба.

По делото е представен договор за кредит № 9930636001/08.01.2016г.съгл. който „4финанс“ ЕООД е отпуснало на М. М. С. паричен кредит в размер на 350 лева със срок на издължаване до 07.02.2016г. Процесният договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Видно от текста на споразумението и приложените Общи условия, кандидатстването на потребителя за предлаганите от цесионера „4финанс“ ЕООД финансови услуги да се извършва чрез средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.

18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ , а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.

Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Ищцовата страна носи тежестта да установи в условията на пълно и главно доказване, сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. В случая това обстоятетелство, макар и при липса на ангажирани доказателства, не само не се оспорва от ответника, но и изрично се признава от страната. Предвид установеността на реалното предоставяне на сумата, следва да се приеме за доказано възникналото между страните кредитно правоотношение.

Доколкото ответникът не твърди и не доказва да в погасил задължението на уговорения падеж 07.02.2016г. или по-късно следва да е приеме, че в полза на ищеца съществува претезание за сумата от 350 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9930636001/08.01.2016г.

На ищеца се следва и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.

Следователно исковете са основателни в цялост.

По разноските:

2

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Като съобрази и оснаталите разноски съгл приложения списък по чл. 80 от ГПК съдът присъжда на ищеца сумата от 150 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище гр.София сумата от 350 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9930636001/08.01.2016г. сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е придобито от „Кредитреформ България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 11.09.2020г. до окончателното изплащане на възнагражденията, на осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със сумата от 150 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

УКАЗВА на ответника М. М. С., че присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД, посочена в исковата молба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3