Решение № 2185 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2185 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510742 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу решение № 10454/10.06.2023г. постановено по гр.д. № 6667/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 180 състав, с което е осъден да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“АД на основание чл.411 от КЗ сумата от 1463.10лв. – представляваща неизплатена част от регресно обезщетение спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за ½ част от платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № СВ **** КН, поради настъпило на 13.06.2022г. в гр. София пътнотранспортно произшествие при условията на съпричиняване на вредите, от страна на водача на мотоциклет с ДК № С **** К, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „гражданска отговорност” в ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД и водача на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № СВ **** КН, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.2.2023г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е установил механизма на ПТП и е приел, че е налице съпричиняване от страна на двамата участници в инцидента. Твърди, че и от неоспореното заключение по СТЕ несъмнено се установява, че водача на лекия автомобил е предприемал маневра завой на ляво, като е отнел предимството на дсвижещия се по път с предимство мотоциклет. Счита, че не е налице съпричиняване, 1 евентуално – процента на съпричиняване е 75% за водача на лекия автомобил и 25 % за водача на мотоциклета.

Моли решението по иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ да бъде отменено и постановено друго, с което същия се отхвърли, евентуално – да се присъди обезщетение в намален размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва наведените във въззивната жалба пороци на пъровинстанционното решение. Счита, че както механицзма, така и вида и стойността на вредите е установен по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, за което първоинстанционният съд е изложил мотиви, съответни на материалния закон. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността но решението настоящият състав счита следното:

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

По реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото на първоинстанционният съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени твърдяните от ищеца в исковата молба обстоятелства и признати от ответника, а именно – настъпване на ПТП на 13.06.2022г.в гр. София, между лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № СВ **** КН и мотоциклет с ДК № С **** К, причиняване на щети на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № СВ **** КН;наличие на действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № СВ **** КН и между ответника –и собственика на мотоциклет с ДК № С **** К - по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ относно същото МПС, като за причинените на лекия автомобил вреди, ищецът е изплатил обезщетение в размер на 2896,20лв. /по реда на чл.406 от КЗ чрез превеждане на сумата на доверен сервиз издал проформата фактура за възстановяване на щетите/, както и са направени леквидационни разноски в размер на 15,00 лв.

2

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорния въпрос, за който е направено оплакване във въззивната жалба е дали правилно е преценено поведението на водача на мотоциклета като съпричиняващо механизма на ПТП и процента на това съпричиняване.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №1849492/13.06.2022г. – л.96 от делото на СРС, който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка, протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водачите на леките автомобили.

В хода на производството пред първата инстанция е изслушано заключение по САТЕ, което е неоспорено от страните и преценено по реда на чл.202 от ГПК настоящият състав кредитира, както и показанията на свидетел– водача на лекия автомобил, които преценени по реда на чл.172 от ГПК съдът също кредитира, доколкото са логични, последователни и напълно съответстващи на събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение.

Механизма на процесното ПТП описан в заключението по СТЕ, както и в протокол за ПТП настоящият състав приема за установен, а и липсват оплаквания във въззивната жалба относно фактическата обстановка по настъпване на ПТП /оплакванията са във връзка с преценка дали е поведението на водача на мотоциклета могат да се приемат като съпричиняващи и дали вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил/, а именно: на 13.06.2022г., около 18.20часа, водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № СВ **** КН се движи по ул. „Без име“ с посока на движение към бул. „Христофор Колумб“ и на кръстовището с булеварда, водача на лек автомобил предприема маневра за завой на ляво, като след като е пропуснат от колоната автомобили движещи се в пътното платно по бул. Христофор Колумб с посока от ул. Продан Таракчиев към ул.Неделчо Бончев пресича пътното платно и при навлизане в пътното платно, в което следва да се пристрои и да продължи движението си на ляво, в него се удря мотоциклет с ДК № С **** К, който в същото време се движи по бул. Христофор Колумб с посока от ул. Продан Таракчиев към ул.Неделчо Бончев отляво на образувалата се колона, извън платното за движение, в насрещното пътно платно, изпреварвайки колоната от автомобили.

С оглед установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водача на мотоциклет с ДК № С **** К, поради следното:

Няма спор и се установява от събраните по делото доказатеулства, че за водача на лекия автомобил, който е извършвал маневра завой на ляво е идвал от път без предимство и за същия е съществувало задължение да пропусне движещите се МПС по пътя с предимство – чл. 25 ал.2 от ЗДвП и чл.13 ал.1 от ЗДвП вр.чл.45 ал.2 – знак „Б1“ от ППЗДвП – в настоящият случай това са движещите се превозни средства по бул. Христофор Колумб - в пътното платно, което водача на лекия автомобил следва да се пресече и с посока на движение от ул. Продан Таракчиев към ул.Неделчо Бончев и в движещите се превозни средства в съседното пътно платно, в което следва да се пристрои - с посока на движение на 3 превозните средства от ул.Неделчо Бончев към ул. Продан Таракчиев т.е. водача на лекия автомобил нито е имал задължение, нито е могъл да предвиди, че в платното за движение, в което се пристроява и с посока на движение ул.Неделчо Бончев към ул. Продан Таракчиев, при наличие на единична непрекъсната линия, ще се движи МПС с обратна посока на движение / ул. Продан Таракчиев към ул.Неделчо Бончев /, за да го пропусне. В случая единствено неправилното изпреварване и навлизане на мотоциклета в насрещното платно за движение, при наличие на забрана за изпреварване - нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП вр. чл.63 ал.2 т.1 от ПППЗДвП вр.чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, е причината за настъпването на процесното ПТП и именно водача на мотоциклета е могъл да избегне настъпването на ПТП, движейки се правомерно в своята лента за движение. /заключение по т.8 от САТЕ/.

Предвид приетото за установено, не е налице съпричиняване на вредите от водачите на двете МПС, поради наличие на изключителна вина за настъпване на ПТП от страна на водача на мотоциклета. /чл.45 ал.2 от ЗЗД/.

Следователно с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите, което обстоятелство е безспорен факт по чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – ответника –до размера на платеното обезщетение.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размера на обезщетението, предвид разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, както и с оглед на диспозитивност в гражданския процес, обжалваното решение следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

По разноските

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.273 вр. 78 ал.3 от ГПК, изричното и своевременно направено искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, такива следва да се присъдят в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10454/10.06.2023г. постановено по гр.д. № 6667/2023г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 180 състав.

ОСЪЖДА

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД с ЕИК: 200299615 със седалище и адрес на 4 управление:гр. София, бул. Г.М. Димитров № 1 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД с ЕИК: 121265113 със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Христофор Колумб № 43 на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. № 10742/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-е въззивен състав в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5