Решение № 270 от 30.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Бургас, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. К.а

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502127 по описа за 2020 година

С Решение № 1666 от 16.07.2020г., постановено по гр. дело № 2264/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ, ЕИК 129009742, с адрес: гр.Бургас, ул. ,,Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора Радослав Сотиров, да заплати на П. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. ,,Раковска“ №2 чрез адв. Станко Кралев - БАК, сумата от 335, 76 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 54, 91 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за периода 18.05.2017г. до 20.01.2018г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 120 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез юрисконсулт Ана Димчева, в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. В жалбата се излага 1 становище, че по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В жалбата се сочи, че в МВР има три категории служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация.

Развиват се подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч. 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Твърди се, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Подчертава се, че за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно (а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Излагат се аргументи за приложимата и действала във времето нормативна уредба.

Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искови претенции.

Отправена е претенция за присъждане на сторените по делото разноски. При условия на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В съдебно заседание, въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от 2 въззвиаемата страна - П. Г. А., чрез адв. Станко Кралев - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Заявява, че за периода от 18.05.2017г. до 20.01.2018г. е полагал труд в ОД на МВР- Бургас и е имал статут на държавен служител.

Излага становище във връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта (от 22.00 часа до 06.00 часа) се определял с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед. Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следвало да се прилагат общите такива. Изтъква, че продължителността на работното време за държавните служители в МВР била регламентирана с разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР. Отбелязва, че към основното месечно възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Подчертава, че липсата на изрични норми в действалите по време на процесния период Наредба № 8121з-592825.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/259.07.2016г., не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че работещите имали право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябвало да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. Заявява, че понятието „нощен труд“ имало своята легална дефиниция в чл. 140 от КТ. Навежда доводи, че съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд (за отработени до 70 часа на тримесечен период). В отговора на въззивната жалба се посочва, че за процесния период, ищецът (въззвиаем) е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 54, 91 часа и следвало да бъде допълнително заплатен от ответната страна в първоинстанционното производство със сумата от 335, 76 лева. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и претендира то да бъде потвърдено.

3

Претендира присъждане на направените в производството разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК отправя възражение за прекомерност на прететндираното юрисконсултско възнаграждене на въззивната страна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от П. Г. А. против Областна дирекция на МВР – Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума в размер от 204 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 34 часа за целия процесен период от 18.05.2017г. до 20.01.2018г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, както и законната лихва върху главницата от 204 лева от датата на предявяване на иска – 18.05.2020г. до окончателното плащане на сумата.

В хода на производството – ищецът - П. Г. А. е направил изменение на претенцията, като я е увеличил от сума в размер на 204 лева на сума в размер от 335, 76 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения през процесния период нощен труд.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. В отговора се твърди, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. В действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд. В тази наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент, като такова е имало само в Наредба № 8121з-407/19.08.2014г.

Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд 4 между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период. Това означава, че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 0,25 лева на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал.

2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и целта на закона.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка обжалваното решение е валидно и допустимо. се констатира, че

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността полицай в ООР група ОП при 05 РУ 5 на МВР – Бургас. Безспорно е също така,че за периода от 18.05.2017г. до 20.01.2018г. той е полагал труд на 12/24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа в общ размер от 1 168 часа, от които 384 часа нощен труд (в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд от общо 384 часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143 часа възлиза на 438, 91 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 54, 91 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 335, 76 лева.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.