Определение № 4387 от 23.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4387 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100608412 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 270 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия С.

Н. П. – адв. Т.Ю.М. – Адвокатска колегия-Плевен, срещу протоколно определение от 03.12.2025 г., постановено по НОХД № 15229/2025 г. по описа на СРС, НО, 105-и състав, с което съдът е отказал да измени взетата по отношение на подсъдимия С. Н. К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че не е налице опасност задържаното лице да се укрие или да извърши друго престъпление. Подсъдимият бил с установен адрес на територията на Република България, на който трайно пребивавал и можел да изтърпява по-лека мярка за неотклонение, каквато е домашен арест. Освен това, задържаното лице работило на трудово правоотношение. Излага също, че подсъдимият не би могъл да извърши друго престъпление, каквито мотиви е изложил първоинстанционният съд, още повече ако търпи мярка за неотклоние задържане под стража. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Срещу подсъдимата С. Н. К. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр.. чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 3 във вр.. чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1,б. А от НК, за което е предвидено 1 наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание проведено на 03.12.2025 г. с определение на СРС, НО, 105-и състав, първоинстанционният съдът е отказал да измени взетата по отношение на подсъдимия С. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

Подсъдимият С. Н. К. е предаден на съд за тежко умишлени престъпление по 196, ал. 1, т. 2 във вр.. чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 3 във вр.. чл.

194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1,б. А от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“. Подсъдимият С. Н. К. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в хода на досъдебното производство, като е задържан на 01.04.2025 г. С протоколно определение от 03.12.2025 г. е отказал да измени взетата по отношение на подсъдимия С. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В мотивите си е посочил, че за подсъдимият съществува реална опасност да извърши престъпление при различна от взетата мярка за неотклонение.

Настоящата инстанция намира изводите на първият съд за правилни, поради което изцяло се солидаризира с тях. Въпреки това, следва да добави следното:

Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.

Следователно, основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните съдилища както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при изследване на обстоятелствата в производството по изменение на същата.

Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебната фаза. На преценка подлежат преди всичко обстоятелствата относно наличието на реална опасност подсъдимият да се укрие и/или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет са тези опасности, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение и коя е подходящата мярка за неотклонение.

Подсъдимият С. Н. К. е предаден на съд за тежко умишлено 2 престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 3 във вр.. чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1,б. А, а именно кражба извършена при условията на опасен рецидив след като лицето е осъждано с наказание лишаване от свобода. Подсъдимият е привлечен като обвиняем за посоченото по-горе престъпление и в хода на досъдебното производство е задържан. Това сочи, че и към момента продължава да е налице тази необходима формална предпоставка за задържането на М..

Подсъдимият С. Н. К. е с установена самоличност и постоянен адрес от първоинстанционния съд, поради което настоящият състав също намира, че не съществува реална опасност той да се укрие от органите на наказателното производство.

Налице обаче е реална опасност подсъдимият С. Н. К. да извърши престъпление, в случай, че му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, тъй като от приложената по делото справка съдимост се установява, че деянието, предмет на настоящото производство, в чието извършване подсъдимият К. е обвинен, е било извършено в условията на опасен рецидив.

С влязъл в сила акт на 03.11.2021 г. Присъда по описа по дело № 1. BF.

189/2021/23 по описа на съда в Капошвар, Унгария, на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 и два месеца“ за извършено престъпление по чл. 353 от Унгарски наказателен закон – трафик на мигранти. В периода 21.02.2021 г. – 31.07.2022 г. С. К. бил задържан за изпълнение на съответното наказание. На 31.07.2022 г. бил условно предсрочно освободен. От данните по делото се установява, че подсъдимото лице е привлечен да отговаря за престъпление, което от доказателствата към този момент се явява извършено в рамките на изпитателен срок по предходни две осъждания на РС Елин Пелин и РС Бургас, за които е наложено наказание „

Лишаване от свобода“ и след извършено групиране е определено едно най-общо тежко наказание – 10 месеца с изпитателен срок от три годни, към което е присъединена глоба в размер на 2000 лева. Съдебният акт по извършеното групиране е влязъл в сила на 07.08.2024 г. Настоящото деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимото лице е извършено на 27.03.2025 г. т.е. в изпитателния срок по предходното негово осъждане за престъпление от общ характер. Това обстоятелство мотивира извод за висока степен на опасност от извършване на обществено опасно деяние от страна на подсъдимия К., ако същия не бъде изолиран от другите членове на обществото и то в условията на следствения арест.

Ето защо, настоящият състав се солидализира с изводите на СРС, като намира че и двете предпоставки са налице и към настоящия момент: първата, която е кумулативна - обосновано предположение за извършване на престъплението, за което е обвинена подсъдимата, както и втората алтернативна предпоставка – реална опасност да извърши престъпление.

Настоящата съдебна инстанция също намира, че с оглед гарантиране, постигане целите на мерките за неотклонение, наложената спрямо подсъдимия С. Н. К. мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се 3 явява несъразмерно тежка, а необходима за постигане на такъв законосъобразен резултат. Явява се пропорционална на преследваните цели и не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждане на ефективен наказателен процес.

Така мотивиран, въззивният съд прецени, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-и въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Протоколно определение от 03.12.2025 г., постановено по НОХД № 15229/2025 г. по описа на СРС, НО, 105-и състав, с което съдът е отказал да измени взетата по отношение на подсъдимия С. Н. К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4