Определение № 1103 от 22.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 21.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Вероника Николова

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20228002902565 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.С. М. касационна жалба на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу решение № 118/08.08.2022г. по възз.гр.д.№ 127/2022г. на АС - Велико Търново.С него, след отмяна изцяло на решение № 308/08.11.2021г. по гр.д.№ 312/2021г. на ОС - Русе, е постановено друго, с което е уважен изцяло предявеният от Н. Р. Х. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ частичен иск, с правно основание чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./, с предмет парично вземане за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Валентин Матев при ПТП, настъпило на 25.08.2015г., в размер на 30 000лв., представляващо част от вземане в общ размер на 100 000лв., ведно със законната лихва върху сумата 30 000лв., считано от подаване на ИМ на 20.09.2018г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Според касатора въззивният съд неправилно е дискредитирал всички доказателства по делото, установяващи необичайно 1 поведение на пострадалия В.М. - показанията на свидетеля Б.Ж. и заключението на САТЕ, както и не е обсъдил постановление от 01.12.2017г. по пр.пр.№ 1587/2017г. на ОП - Русе.На следващо място, касаторът поддържа, че въззивният съд не му е указал, че не сочи доказателства за психическото състояние на пострадалия В.М. и не е събрал служебно такива доказателства.Същевременно, касаторът оспорва правилността на извода, че за доказването на суицидни намерения е необходимо да се изследва психическото състояние на пострадалия преди ПТП, с доводи, че релевантно е психическото състояние на пострадалия непосредствено преди събитието.В тази връзка поддържа, че не са обсъдени в достатъчна степен дадените от ищцата показания в досъдебното производство в този смисъл.Касаторът намира за нелогичен извода, че за преценката на състоянието на В. М. са необходими специални знания /специалист-психиатър/, предвид на това, че той е починал.Счита, че съдът е определил хипотетично причините за необичайното поведение на пострадалия, като изводите му не се основават на събраните доказателства, а на негови собствени заключения и същите са нелогични. По тези съображения касаторът оспорва изводите, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил и причинна връзка на това поведение с ПТП, поддържайки, че пострадалият умишлено е предприел действия, с които е поставил водача на товарния автомобил в невъзможност да предотврати ПТП, съответно, че единствено умишлените действия на пострадалия са причина за ПТП.Касаторът оспорва и извода, че двамата участници имат еднакъв принос.В тази връзка посочва, че установените по делото действия на пострадалия са толкова нелогични и неадекватни, че те не биха могли да бъдат предвидени и предотвратени нито от техническа, нито от житейска гледна точка, поради което водачът на товарният автомобил няма съществен принос.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен и за присъждане на разноски. При условие на евентуалност е заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства?По него касаторът се позовава на решение № 554/08.02.2012г.

2 по гр.д.№ 1163/2010г., IV г.о.

2.При липса на разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд за конкретен правнорелевантен факт, длъжен ли е въззивният съд да отстрани този пропуск и да укаже на страната, че не сочи доказателства за този факт?Касаторът поддържа, че даденото разрешение е в противоречие с т.2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3.Може ли съдът да не кредитира свидетелски показания само поради логически съждения които не са изведени от събрани по делото доказателства?По него касаторът се позовава на решение № 159/29.12.2017г. по гр.д.№ 203/2017г. и решение № 136/30.10.2020г. по гр.д.№ 4647/2019г.Същевременно, по този въпрос касаторът въвежда и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

4.Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна? Касаторът поддържа, че даденото разрешение е в противоречие с т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

5.Когато и двамата участника в ПТП са нарушили правилата на движение, при обсъждане на въпроса относно вината, длъжен ли е съдът да отчете поредността, съставомерността и „тежестта“ на нарушенията и кое от двете противоправни поведения е първопричина за настъпване на ПТП?По този въпрос касаторът се позовава на решение № 343/30.09.2011г. по гр.д.№ 1260/2010г. и решение № 51/29.06.2020г. по т.д.№ 613/2019г.

Въведено е основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос:

6.Съобразно принципа по чл.12 ГПК, допустимо ли е съдът да прави изводи за правнорелевантен факт при липса на доказателства за същия?/конкретно в случая липса на суицидно поведение на пострадалия/ Същевременно, касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.

В подадения чрез адв.Г.Х. писмен отговор ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

3

Съставът на ТК, I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 25.08.2015г. в гр.Русе е настъпило ПТП, при което товарен автомобил с ремарке, за който е имало издаден сертификат „Зелена карта“, е блъснал пешеходеца Валентин Матев, с когото ищцата фактически е съжителствала, и той е починал в резултат от получените при ПТП множество несъвместими с живота телесни увреждания.Установил е, че образуваното по случая досъдебно производство е прекратено с прокурорско постановление от 01.12.2017г., а на 13.07.2018г. ищцата е предявила претенция към ответното сдружение за обезщетение за настъпилите неимуществени вреди от смъртта на В.М., но на 16.07.2018г. е получила отказ.Въззивният съд е обсъдил дадените пред първоинстанционния съд обяснения от ищцата, както и дадените от нея показания в досъдебното производство, приемайки, че от тях не може да се направи извод за намерение на пострадалия да сложи край на живота си.При анализа на заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза по делото, решаващият състав не е възприел изводите на вещите лица, че първоначалният удар е настъпил в областта на двете ръце и главата на пострадалия, както и, че пострадалият сам е насочил тялото си към траекторията на движение на товарния автомобил, приемайки, че тези изводи са необосновани.Съставът на апелативния съд не е възприел и изводите на вещите лица за посоките, траекториите и скоростите на движение на двамата участници, приемайки, че те са основани на дадените в досъдебното производство/ а не по реда на ГПК/ показания на св.Д. Д., както и на показанията по делото на св.Ж., който е заявил, че не е видял удара.От правна страна въззивният съд е приел, че е налице противоправно поведение на застрахования водач на МПС, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП, предвид установеното от заключението на комплексната експертиза по делото, че е управлявал товарния автомобил със скорост от 90 км/ч, при максимално предвидената за този участък от пътя от 60 км/ч.Счел е, че е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на МПС и ПТП, предвид установеното от вещите лица, че при движение с разрешената скорост от 60 км/ч той е имал възможност да възприеме навлизането на пешеходеца в платното за движение и да спре 4 товарния автомобил, предотвратявайки произшествието. По отношение на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство решаващият състав е приел, че то няма обвързваща сила за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, а и то е основано на свидетелски показания, които не са депозирани по реда на ГПК.По отношение на поведението на пострадалия въззивният съд не е кредитирал показанията по делото на св.Ж. в частта, с която установява, че пострадалият е скочил напред към приближаващия се товарен автомобил, тъй като е счел, че за краткото време, през което се е движил в насрещното платно със 70 км/ч, свидетелят не е могъл да възприеме обстановката в цялост, респ. едновременно движението и на двамата участници, а и предвид заявеното от свидетеля, че е видял пострадалия само с периферното си зрение и не е видял удара.Въз основа на показанията на свидетеля Ж. решаващият състав е приел за установено, че пострадалият е излязъл на пътното платно, затичал се е до средата му, после се е върнал назад и пак е продължил напред и се е обърнал с лице срещу идващите превозни средства и е правел необичайни ненормални жестове с ръце, които не са били адекватни.Решаващият състав е приел, че по делото липсват доказателства, въз основа на които тези действия на пострадалия могат да се квалифицират като намерение да сложи край на живота си, както и, че, сами по себе си, описаните действия не сочат на действия на самоувреждане, тъй като няма данни пострадалият да се е хвърлил срещу товарния автомобил, а от заключението на комплексната експертиза е установено, че ударът е настъпил с предната дясна част на автомобила, което според състава на апелативния съд подкрепя извода за липсата на действия за самоувреждане. По тези съображения въззивният съд не е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд, че пострадалият е имал намерение за самоувреждане.В тази връзка са формирани мотивите на въззивния състав, че по делото не е изследвано здравословното състояние на пострадалия преди настъпване на произшествието, за да може да се направи извод, че е имал суицидни намерения, а и, че преценката за състоянието на пострадалия може да бъде направена само от специалист-психиатър.Според състава на апелативния съд поведението на пострадалия преди удара би могло да се дължи на различни причини – уплаха, объркване, неправилна преценка на обстановката или здравословен проблем, а описаните от св.Ж. действия са обясними, като те 5 могат да се дължат по-скоро на объркване на пострадалия от възприемане на промяната в движението на товарния автомобил от дясното платно през средната част и навлизане в лявото платно за движение, отколкото на намерение да се самоувреди.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия – 63 години, начина на настъпване на смъртта му, продължителността на фактическото съжителство – 12 години, възрастта на ищцата – 58 години, отношенията на разбирателство между ищцата и пострадалия и, че след смъртта му ищцата се е затворила в себе си, както и икономическото състояние в страната към момента на ПТП.За да намали наполовина определения размер на обезщетението от 100 000лв., въззивният съд е приел за основателно релевираното възражение за съпричиняване, поради наличие на противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗДвП, предвид установеното, че той е навлязъл в платното за движение при наличие на движещо се по него МПС, което също е в причинна връзка с настъпване на ПТП, предвид установеното от заключението на експертизата, че при запазване на скоростта и посоката на движение при достигане на средата на пътното платно пострадалият би могъл да напусне пътното платно и да го освободи за преминаващия товарен автомобил.Накрая въззивният съд е съпоставил приноса на двамата участници.Като краен резултат, след отмяна на първоинстанционното решение, предявеният частичен иск за сумата 30 000лв. е уважен изцяло, ведно със законната лихва от претендирания начален момент - подаване на ИМ.